ПИСМАТА

 

Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, напечатано върху жълта хартия. Затова бързах да изям колкото се може повече от шницела по Виенски, който ми бе поръчал, и да изпия поне половината от бутилката приказно Шардоне. Знаех какво ме очакваше. Но преди това нека споделя, че господинът, чието Шардоне поглъщах, се наричаше Константин Костов, тоест мениджърът, който внасяше в България медицинска апаратура на реномирани немски фирми.

Вече бях оползотворила три четвърти от шницела, а писмото върху жълтата хартия все още не се появяваше. Това ме накара да застана нащрек

Ето и обяснителните бележки, свързани с жълтото писмо: тя не би се спряла пред нищо, майка ми. Обикновено мъжът, при когото имах твърдото намерение да се пренеса, за да заживеем заедно, по време на вечеря измъкваше писмо, написано или напечатано върху жълта хартия. Този жълт цвят ми причинява главоболие, от него се излъчва подла миризма на чекмедже, в което майка ми съхранява козметичните си препарати. Имам чувството, че в хартията са попили всичките й бръчки, уголемени пори и вероломната старост, която тя се опитва да скрие под пластове руж. Та прочее жълтата хартия миришеше на нейните черни козметични проблеми, а когато мъжът ме попиташе „Какво е това?“, сочейки с поглед жълтото писмо, изпадах в конвулсии. Много добре знаех, защото вече ми се случваше за четвърти път. Това беше писмо, в което госпожа Салчева, т.е. собствената ми майка, беше изложила следните факти:

 

„Господине,

 

Вие имате ли си на представа с каква жена възнамерявате да обвържете живота си? Тя е моя дъщеря, уважаеми господине, поради което се чувствам отговорна пред вас – все пак аз съм я възпитавала. Поставям глагола „възпитавам“ в кавички, защото възпитанието и моята дъщеря са две понятия, несъвместими помежду си. Прочее, тя е лъжкиня. Ако твърди, че ви обича, то вие, господине, обезателно сте много богат човек. Убедена съм, че тя преследва парите ви, които ще изхарчи драстично бързо и ще ви поведе по пътеката към просешката тояга. Тя е непоправима разсипница, господине. Твърдя го с чиста съвест пред вас.
Дъщеря ми също така е развратна, г-не. Казвам го с болка, защото съм нейна майка. Зная какво ще се случи с връзката ви, защото вече се е случвало няколкократно. Двама мъже преди вас, дръзнали да я приемат в домовете си, идваха да ми се оплакват от остро безсъние, липса на апетит и нервни кризи. Тя им слагаше рога на челата, на гърба, на врата, на всеки един орган от човешкия организъм им слагаше рога. Бившите й интимни приятели бяха изправени пред нервен срив. Аз, като чувствителна жена, поради това изпадах в тежки хипертонични кризи. Прочее г-не, моля, прекратете връзката си с моята дъщеря в самото начало, преди да сте изправен пред портата на някое психиатрично заведение, а аз – пред ръба на гибел от повишено кръвно налягане. Убедена съм, че вече ви е изневерила. За нея изневярата е необходима като водата за рибите и банкнотите за банкерите.

Гарантирам ви, че в края на първата седмица от връзката ви тя ще е влюбена и пренощувала с някой друг. Вие сте чувствителен и почтен човек – убедена съм в това – тя винаги завърта главите на достойни млади момчета. Не я доближавайте, отдалечете се тичешком от нея, докато сте все още напълно здрав.

С дълбока почит към вас и с желание да избегнете ужасните последствия, които ви застрашават в настоящия момент.

 

Загрижена за вас,
Госпожа Камелия Салчева, майка на Виктория Салчева.

 

Обикновено младият и достоен мъж, който бе решил да се влюби в мен, ме поглеждаше втрещено. Най-често ме канеха на романтична вечеря на свещи – осем свещи, които горяха красиво, почти неизменно звучеше „Пролет“ на Вивалди. Дотук добре, но след като младият господин прочетеше посланието на любящата ми майка, лицето му изтъняваше, свещите угасваха и единствено музиката на Вивалди продължаваше да звучи самотно в стаята – помещението, където възнамерявах да се нанеса.

Първият ми приятел, получил писмо от мама, напечатано върху жълтата, миришеща на козметика и уголемени пори хартия, ме погледна изумено и заплака. След това майка му влезе при нас със сълзи на очи. Със сълзи на очи бяха и баща му, баба му, и леля му, бележита литературоведка – всички те ридаеха и заявиха, че ангелската ми външност ги е заблудила. Заклеха ме да си отида с добро – и нека, моля, да съм задържала подаръците – златно колие и огърлица, които синът им ми бе подарил. Желаели единствено момчето да запази вярата си в любовта. Взеха ми такси и ме отпратиха, като младежът продължаваше да плаче на прозореца на апартамента. Бащата на втория ми приятел, който бе получил писмо от мама – текстът беше съвсем идентичен, само датата бе различна – та бащата на младия мъж, ме уведоми – „Аз притежавам много повече пари от Марин (тоест синът). Остани при мен. Аз търся жена като тебе.“ При тези думи Марин се разрида и не позволи да отида при баща му, като направи опит да се хвърли под един трамвай. След този случай се зарекох да не спя с мъже, които плачат, и досега никога не съм пристъпила тази клетва, с изключение на два пъти, когато мъжете ревяха от щастие, че ме имат.

Ала засега Константин Костов не изваждаше никакво жълто писмо и виенският шницел започна да засяда в гърлото ми. Как мама бе изтървала господина от полезрението си? Това бе невъзможно за личност като нея. Струваше ми се, че долавям жълтата миризма на чекмедже, уголемени пори и повишено кръвно налягане. Господинът ми се усмихваше, свещите си горяха най-разточително, а аз непрекъснато усещах нещо в гнило в Дания. Виенският шницел се сгърчи от неудобство в чинията ми, но едва ли готвач е приготвял ястие, което да не мога да изям поради някакво си неудобство.

– Майка ти е великолепна жена – изведнъж подхвана мъжът, при когото възнамерявах да се нанеса. Вече ми беше писнало от чекмеджета, козметика и тънки намеци, че с разврата, в който тъна, ще умра стара мома, чиято глава е изпълнена със спомени за напуснали ме интимни партньори. Задавих се от изумление след неговото изявление, но още по-втрещена останах, след което Константин Костов извади жълтото писмо. Беше дошъл мигът на истината. Майка ми му беше написала:

 

Господине,

 

Благодарете на Бога, че се свързвате с жена като моята дъщеря. Аз съм я възпитала и се чувствам горда с това, защото тя е мое творение, да наистина съвършено творение, господине. Виктория никога не лъже. Ако казва, че ви обича, то вие ще сте нейната голяма, пламенна любов до гроб. Верността е най-отличителната й черта. Парите за нея не са от основно значение, защото е духовна личност, но тя в никакъв случай не е разсипница, напротив! Виктория е най-пестеливото същество, което познавам. Тя ще ви поведе успешно по пътеката към трайния материален успех.

Зная какво ще се случи с връзката ви – любовта на дъщеря ми ще бъде венец на всяко ваше начинание. Единствено мисълта за това е в състояние да обуздае моите убийствени хипертоничи кризи.

Г-не, убедена съм, че тя никога няма да ви изневери. Вие сте чувствителен и почтен човек, затова съм убедена, че ще ви оцени.

 

С дълбока почит към вас,

Силвия Салчева, майка на Виктория Салчева.


P.S. В тази светлина много ви благодаря за електронния японски апарат за кръвно налягане „Мишима“, който имахте щедростта да ми подарите. С него се чувствам здрава, жизнена, надделяла над хипертонията. Очаквам с нетърпение добавките за снижаване нивото на холестерола, които имахте благородството да ми препоръчате на Велик Ден.

Не зная как в близките дни ще овладея изгарящото ме нетърпение – ще боготворя мига, когато ще получа антицелулитния апарат, както и инфузионния охладител за премахване на старчески петна от кожата! Не се съмнявам, че сте избрал най-доброто за мен. Вярвам във Вас.

Бих желала още веднъж да изразя дълбоката си признателност за дюзата за свиване на пори от „Кипхойер-Вич“, както и за фибрилния изпарител за елиминиране на бръчки, които ми проводихте неотдавна. Вие сте великолепен познавач на съвременните технологии. Гордея се с Вас.

 

Ваша любяща С. С.