ЕКСПЕДИЦИЯ РЕЧЕН ПЪТ - "БЪЛГАРИЯ ОТ КРАЙ ДО КРАЙ"

(ОСМА ЧАСТ)

пътепис от ВИЛИАН СТЕФАНОВ

 

ДЕН 22: СРЕЩА С ПОВЕЛИТЕЛЯ НА ОСЪМ – РИБАРЯТ-ЛОВЕЦ

Събуждам се. Гони ме вълчи глад. Какво ли се случва с мен? Вероятно съм изхабил прекалено много енергия и тялото ми, преминало в авариен режим, консумира резервните хранителни запаси. Закусвам стабилно. Дори преяждам леко, в противовес с природните закони и законите на голямата река.

 

Събирам бивака си, въпреки че влагата край реката от изминалата нощ е понамокрила багажа и оборудването ми. Ще съхнат в движение. Нямам друг избор. Трябва да напредвам с километрите, защото ме чака още път. Първите километри гребане преминават добре с изключение на една леко стряскаща среща. Греба бързо, а течението ми помага. Може би не е течението, а някоя по-висша сила, която вижда умората ми и иска да ми вдъхне още малко сили и кураж.

 

След поредния завой, който задминавам, се натъквам на ято диви патици. Видели оранжевия цвят на греблото ми, нещо ги подтиква към атака. Ятото се спуска към мен с плясъци и викове. Първоначално опитвам да греба бързо, но диваците ме достигат и започват да се въртят неистово над главата ми.

 

Налага се да ги прогоня с няколко размахвания на лопатите на греблото. Изпаряват се така, както са се появили. В далечината отекват единствено крясъците им.

 

По обяд ме съпътства втори инцидент. Дали поради умора, дали заради разсеяност, но не успявам да чуя падащата от двуметров бент вода навреме. Когато каякът ми се е подал наполовина, скачам странично в реката и го сграбчвам с дясната си ръка преди да полети в разпенения вир долу. Излизам на брега, влачейки го до сушата и не мога да проумея как може да се случи толкова нелеп инцидент. Може би вече привикнах с бентовете и не ми правят впечатление. Но преценям, че подобна грешка може да ми коства ако не живота, то поне сериозно нараняване и повреда на багажа и лодката ми.

 

В най-горещата част от деня достигам близо до град Левски. Трябва да заредя батериите си. Изминавам 3 км в двете посоки – разстояние, което ме съсипва. Връщането ми до каяка се налага да изходя като робот. Усещам, че слънчевият удар не е далеч. Тялото и духът ми са подложени на голямо изпитание, което за щастие превъзмогвам.

 

Изненадите не спират дотук. След обяд попадам на бент, този път изграден от дебели дъски и колове. Заплел се в дъсчения лабиринт, загубвам равновесие, каякът ми се накланя и се пълни с вода. Съвсем близо до потъване съм. Реагирам бързо, изкарвам го на сушата и започвам отводняване.

 

Привечер преминавам през дълъг вир. Преди село Козар Белене забелязвам рибар. Той също ме вижда отдалеч и се провиква: „Мини вдясно, че ми плашиш рибата!“ „Каква риба, бе, братко? Та тук няма признаци на живот!“ – отвръщам аз, а риболовецът, леко сопнато продължава: „Аз съм ловец, но това вашето си е направо чума.“ На тези думи не обръщам внимание и не считам за нужно да задълбочавам диалога. Подминавам го с леко ехидното: „Може да е чума, ама пътуване като това се прави един път в живота!“

Късно привечер акостирам до една горичка край селото. Има доста облаци, което не ми се нрави особено. Наблизо започва да гърми преди още да съм разпънал бивака си. Надявам се, че ще ме подмине. Като цяло, следобедното гребане ме изморява много, защото в реката има нападали дървета, образуващи истински лабиринт. Налага се да маневрирам и да ги заобикалям, което ми коства три пъти повече физическо натоварване.

Блаженото ми отпускане в хамака е прекъснато от мощна мълния, раздрала небесата над мен. Очевидно се очертава безсънна нощ…

 

ДЕН 23: ПРОВАЛЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 

Днес беше луд ден. Не мога да повярвам, че в продължение на 5 часа и 15 минути посред нощ над мен се изсипа такова огромно количество дъжд, придружен с мощна гръмотевична буря.

 

Сутринта бе неприятна. Няма нищо по-гадно от това да се събудиш мокър и премръзнал.

 

Събрах багажа си и потеглих на път. Отщя ми се да ям дори, при положение, че всичко по мен оливаше. По пътя си попаднах на голяма популация орли и бухали. Очевидно живееха добре край Осъма. Излитаха през почти равни интервали, всеки път щом направех някое рязко движение с греблото или остра маневра с лодката. На едно място стреснах лисица, която се криеше в шубраците край реката. В продължение на няколко минути ме наблюдаваше с изпитателен поглед. После потъна в сумрака на лонгоза.

 

Пътуването по реката днес бе истински ад. Страшно много нападали дървета образуваха прегради по коритото. Клони и дънери бяха препречили течението на реката толкова сериозно, че се чувствах като в лабиринт. Провирах се в тесни места и ходих по плаващи клони, дърпайки каяка. Странни едри паяци ме лазеха всеки път, щом се провирах под някое дърво.

 

Най-отвратителното нещо за деня бяха отпадъците, на които се натъквах постоянно. Преминах бент, много – много дълъг бент, зад чиято стена се бе образувало километрично струпване на отпадъци. Гнусна история. Останах потресен. Това за мен бе пример за абсолютния провал на човечеството.

Вечерта спах край село Бацова махала. Чувствах се мръсен и пропит от неприятни миризми.

 

ДЕН 24: ФИНАЛЕН НАПЪН ДО РЕКА ДУНАВ

 

По всичко личи, че днес е предпоследният ми ден. В края на деня се намирам край село Муселиево, на 10 км от устието на река Осъм и вливането й в Дунава.

Отминалата нощ отново бе съпроводена с интересни среднощни срещи. Оставил екипировката да поизсъхне, в джоба на предната седалка съм забравил наполовина пълен пакет със слънчоглед. Около 5 часа сутринта се будя от стряскащо силен звук от люпене на семки. Все още е сумрак. Святкам с челника си в посоката, от която идва шумът…и какво да видя: два чифта малки светещи очички ме наблюдават със смесени чувства. Два съсела, застинали, всеки от тях с по една семка в лапите, а до тях – цял куп с люспи. Среднощното им угощение е прекъснато от събуждането ми. Няколко секунди се гледаме, след което животинките, с няколко чевръсти подскока, се покатерват на близката черница.

Иначе, денят премина спокойно. Наслаждавах се на последните километри по укротения Осъм. Почти нямаше бентове и баражи, за разлика от предните дни. Нямаше и боклуци. Стана ми странно, че с напредване по течението, скоростта на реката, вместо да намалява, се засилваше.

Имаше големи колонии водоплаващи птици. Вероятно в менюто им преобладаваше рибата.
Край Муселиево има интересни скали с пещера. Има и странна постройка. Според мен е бункер, отдавна изоставен и забравен. На моста край Сандиново се срещам с рибар, с когото завързвам разговор. Обяснява ми за Плевенската регата – групи каякари, които преминават в тази част на Осъма. Споменава ми и за клоните, които ме измъчват през отминалите дни. Оказва се, че преди време провеждали сеч за прочистване и обезопасяване на речното корито. Дървеният материал изнесли в Турция, а клоните, за по-лесно, оставили в реката, за да ги отнесе течението в Дунава. Те обаче затлачили коритото на реката и проблемът станал дори по-сериозен от преди. Споменава ми и за бракониери, които ловели риба с ток през нощта. Радвам се, че не съм попаднал на подобни изроди през някоя от нощите ми край Осъма.

Заспивам със смесени чувства. Зная, че утре ще бъде последният ден от експедицията ми. Опитвам да се насладя на нощното небе и да запомня това удоволствие завинаги.

 

 

Следва