ПАНТЕОНИ – ЧАСТ 5

Веско Лазаров

 

 

 

ИВАНИЦА ДАНЧОВ

Както вече видяхме Мито хаджи Мицов води във Враца двама апостоли Стоян Заимов и Иваница Данчов.

Иваница Данчов е роден в Свищов през Януари 1850 година. В първите дни на Май 1869 година е "посветен" в революционните работи от Н. Хаинбоазки и Стоян войвода. Обзет от революционен патос, още на другия ден след "кръщението" продава дюкяна си и заминава за Галац. Бърже се сприятелява и печели доверието на тамошните хъшове. Те го изпращат с мисия до БРЦК в Букурещ. Тук се среща с Каравелов, Ботев и други революционни дейци. Отворил бакалница, която скоро станала главна квартира на хъшовете. От БРЦК решили да заминат за Одеса Хр. Ботев и Ив. Данчов, които да се срещнат с полк. Кишелски и Н. Тошков.

"...За да се приготви както трябва за това пътуване, Данчев решил да се прости и този път с търговското си занятие. В скоро време той разпродал бакалските си стоки, за кои­то получил 1600 австрийски жълтици, една част от които раздал на някои от другарите си емигранти, за да си отворят за търговия някое скромно дюкянче, а останалите пари той решил да употреби в предприятията на комитета". 

Гостували у дома на Кишелски цяла седмица. Когато Данчов се прощавал, Тошков му мушнал в ръката нещо прилично на пакет.

"Вземете този малък подарък за комитета" казал той.

Вътре били увити 300 книжни рубли".

Одеските българи подарили един сандък с револвери за комитета в Букурещ "... и сам /Тошков БА/ помагал за заковаването на сандъка, който съдържал 30 хубави револвера, подарък за комитета''

На заседание в Букурещ се взело решение наличните револвери да се пренесат във Видин. Групата, която трябвало да прекара револверите през Дунав се състояла от няколко човека под командата на Данчов.

"... Прекарването трябва да се почне от находящите се у дома на Димитър X. Димитров в Крайова 400 револвера, които да се пренесат в Калафат, а от там през Дунав - във Видин". 

При прехвърлянето ги залавя румънската полиция. За да няма улики Данчов изкомандвал:
"Във водата, във водата! - извикали в един глас всички. Като че магнетично някак действие ги накарало да се спрат в един миг на тая спасителна мисъл. НЕ МОЖЕЛО НЯКОЛКО РЕВОЛВЕРА ДА СЕ ТУРНЕ ПО-ГОРЕ ОТ ЖИВОТА НА ТОЛКОВА РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ!" /курсивът мой/! БА/. 

Колко късопаметен е авторът! Неколкото револвера са 400 плюс 30 подарени на комитета от Тошков и Кишелски при гостуването на Ботев и Данчов в Одеса.

След няколко месеца прекарани във влашките тъмници, заради аферата с револверите, Данчов е на свобода. За професионалният революционер бездействието е пагубно. Поради това той не може за бездейства и час.

"Настъпването на 1875 година заварва Данчев в Цариград. Според едно решение на революционната дружина в Гюргево, Данчев, Ст. Заимов и Г. Бенковски съставили през това време план за подпалване на турската столица с динамит. За тази цел те довели за свои помощници и други 50 момчета, събрани от Букурещ, Браила и Галац". 

Според всички източници, включително и от неговия побратим Заимов, броят на хората от групата е бил 5 човека. Докато чакали сигнал за действие въстанието в Стара Загора е потушено с мъчения и сеч.

"Данчев и Заимов дълбоко съжалили за станалото в Стара Загора, а също тъй и за това, дето случаят ги принуждава да се простят с толкоз смелото техно предприятие. Подир тази несполука, те трябвало отново да бягат във Влашко..." 

Завръщайки се отново във Враца Данчов, според него, развива огромна дейност за събиране на средства за закупуване на оръжие. След дълги дни и безсънни нощи му хрумнала една гениална идея.

"... Останал сам в една определена стая на поп Костовата гостолюбива къща, той размишлявал, проектирал, комбинирал през цялата нощ след заседанието и най-после измислил нещо.“ /Той никога не е бил там! БА/.

На заранта Данчев побързал да се срещне повторно с членовете на комитета и им задал следните въпроси:

"- Знаете ли да се продава тук голямо количество лой и пастърма?

- Аз зная! - предварил отговорите на другарите си Мито Цветков.

- Добре. Ако поискам да купя една по-голямо количество лой и пастърма, срещу една малка предплата, а остатъка ще броя после има ли да ми стане поръчител някой?

Запитаните се спогледали и замълчали.

След минута Мито Цветков заявил:

- Аз ще поръчителствам, стига да стане пазарлъка!"

Идеята излезла превъзходна... 

Описаното събитие е плод на фантазията на Данчов! Както видяхме в по-предните глави стоката е закупена не с поръчителство, а с покупката е ангажиран Мито Цветков. По-късно ще публикуваме официални документи, хвърлящи светлина върху случая!

"ТЪЙ КАТО ДАНЧЕВ ИЗПЪЛНЯВАЛ ГЛАВНА РОЛЯ ПО ВЪОРЪЖАВАНЕТО НА БЪДЕЩАТА ЧЕТА, то в Букурещ нетърпеливо чакали възвръщането му от Свищов, та с негово участие да се извърши покупката на оръжие и разни други бойни принадлежности с парите, получени от продажбата на лойта и пастърмата...

Тъй се купили 160 револвера, 12 пушки Шаспо и 75 пушки Капсалии за 1600 жълтици. От имеещите средства са заплатили 1165 жълтици, а остатакът не достигал. Ред дошел щото Данчев да попълни недостига със свои собствени средства.

Дордето другарите му да се досетат..., той се явява весел и запъхтян, броява остатъка: 435 жълтици... "Пожертвувателът се почувствал безкрайно доволен". 

Закупеното оръжие и припаси Данчов и С. Пенев пренасят в Крайова. Но и тук неуморният революционер не стои със скръстени ръце. За кратко време успява да събере една сума от 400 жълтици. За приготвяне на момчетата за четата за Крайова заминават С. Пенев и Данчов. За кратко време приготвят и изпращат за Бекет 30 момчета.

При отказа на Тотю да води четата, Данчов му дава 30 жълтици от своите частни средства.

При завладяване на "Радецки" оръжието раздава лично Иваница Данчов.

Първото си геройство Данчов извършва в Козлодуй. Ето как го описва той:

"...При все това, няколко по-дързостни турци и татари наседали под стрехата на един от селските дугени, спокойно пият кафе. Когато минали покрай тях няколко момчета от четата, те погледнали намръщено и замърморили нещо. Един въстаник чул добре, че турците псували и се натъкмява да ги нападне. Ала двама души от турците преваряват въстаника и се впущат с голи ножове върху него. Данчев, който бил наблизо, прелетял като стрела с коня си, пресича пътя им и нанася върху главите и на двамата по един тежък удар със сабята си. Те се катурват и вече не мръдват... Сабята на Данчев се облива цела в кръв. Въстаниците го обикалят, и всеки от тях натрива сабята си о Данчевата. Това послужва за кръщение в борбата". 

При сражението на Милин камък Данчов заемал позиция на лявата страна от пещерата. Зоркото му око забелязва пренареждането на турската войска от един турски поручик. Войниците били около 200-300 човека. /Редовната войска е наброявала всичко 200 войника БА/.

Данчев пръв забелязва действията на този офицер и с гръмлив глас предупреждава другарите си. Въстаниците бързо наскачват. Залп от куршуми веднага се изсипват върху поручика, който пада мъртъв, а редовете на войниците значително се разредяват...

След това геройство Данчов дава свобода на фантазията си. За краткото сражение на шосето, при което единствено загива врачанина Давид Тодоров и предводителя на черкезите /редовната войска отдавна е поела за Враца! БА/ пише:

"Стигат извора, при който видяхме да лежи козарът. Тук турските патрули ги усещат... Подхваща се сеч в тъмнината... Силите на четата отслабват доста: неколцина въстаници загиват в нощното сражение: други в техното число и Данчев, се загубват в тъмнината, а някои попадат живи в ръцете на турците.

По прилука Данчев се намира с Кира Ботев, брат на войводата и участник в пехота, а след едно длъжко пътува­не в разни посоки, настигат една група от 13 въстаници, предвождани от Георги Матев. Решават да прекарат дена и да си отпочинат в една от находящите се в лозята колиби. След обед обаче ги сподирят няколко черкеза, с които имали малка една престрелка - тя траяла около един час, след което престрелката утихва - 13 те души въстаници остават отново на почивка в колибата, а Данчев и Киро Ботев се отдалечават в един храсталак, дето и прекарват нощта... На присъмване само задремали малко. Ала в това време чуват нови гърмежи и веднага скачат на крак. Пред себе си виждат ужасна работа: колибата що бе дала прибежище на Матева и другарите му, пламнала цела в огън, а голема сган от черкези и башибозуци с дива олелия стрелят в колибата..." 

Описаната колиба е на Делибалта, а истината за случилото се сме разказали в предните глави.

Явно е, че и двамата юнаци са избягали още при първото сражение на Милин камък. Така е направил и Младен Павлов /Козлодуйското даскалче/. Понеже нямал оръжие, момчетата го изпратили за вода на кладенчето, но вместо да се върне при четниците с вода, той "сбъркал пътя" и запрашил в неизвестна посока, далеч от бойните действия.

От тук нататък започва одисеята на двамата юнаци из "ШОПЛУКА". За Кирил Ботев донякъде е простено, но Апостолът на Врачански революционен окръг да не знае, че тука не живеят шопи е непростимо. Напразно е седял на врачанската трапеза 7 месеца.

При пътуването си за Лом двамата преживяват тежко отношението на "шопите". Но имало и хубави моменти.

"Па майки, оти не кажеш, че си от комитите, се провикват по-старите, а един от по-младите, без да чака заповед, затича се при колибата, та донася една торба с просеник и сирене и дава на Данчева цела пита просеник и два големи резена сирене. Тия шопи излезват по-честолюбиви... Най-сетне той умо­лително поисква два ката селски дрехи. Начаса двама души се затичват в колибата и донасят 3 ризи, 2 чифта беневреци, 2 абички и два калпака кожени... Те хващат да си говорят, че тези шопи, съвсем не приличат на шопи, а на търновските, габровските и тракийски селяни." 

Настъпвало седмото утро от одисеята им. Опитват се със сън да съкратят тежките гладни часове на деня, но сънят бягал от очите им. Тормозело ги бездушието на "българския шоп" към тях. Заради бунтовническият си ореол Данчов описва покъртителни сцени, а за да бъде по-убедителен описва случай, за който пише 3. Стоянов, но пак по разкази на "очевидци".

"...Ученик от Болградската гимназия, на години 18-20, влязъл в четата на бунтовниците, тръгнал "да си дири гроба в редовете на борбата", съгласно молитвата на Ботева, която той, ученикът, е декламирал, може би, сто пъти пред приятели и роднини. Този ученик-бунтовник пада в ръцете на черкезите, които, не знам по какви съображения, не го заклали, както заклали другарите му. Черкезите го подкарали за Враца. Пристигат в село Павелча. Пред тях се изправя старик-българин, селянин от Павелча, застъпва се пред черкезите и прави им виговор, дето оставили жив царския душманин - влашката комита. От мъмренето старецът пристъпил към действие: измолил черкезите да му дадат бунтовника и да видят как се коли комита. Черкезите се съгласили. Старикът извадил костурата си, запършил главата на вързаното момче и го заклал сред селото пред дюгенчето, в присъствието на тълпа селяни, които се смеяли над старика, че костурата му не режела добре. Ученикът бунтовник е проживел най-тежката мъка от всичките си загинали другари, защото, черкезите да ти вържат ръцете и краката, а българин старик, при това с костура да те коли в присъствието на цело село, пред очите на твоите палачи-врагове, от това по-големо нравствено и физическо наказание едва ли са изпитвали другите мъченици бунтовници.“ 

В четата на Ботев е имало един, единствен гимназист Върбан Гоподинов Георгиев, роден в Русе през 1858 година. Става четник още като ученик в Белградската българска гимназия. На "Радецки" се качва в Бекет, с четниците от малката чета "Св. Георги". Убит на Милин камък. Според Н. Обретенов той е бил първата жертва от четата на Милин камък. Отбил се да бере ягоди и черкезите го съсичат. Това е истината!

Високомерието на Данчов стига до там, че дава съвети на младото поколение.

"Нека чуе и види днешното младо поколение, каква пропаст е делила самоотвержените политически борци от ЗАТЪПЕЛАТА РАЯ /курсивът мой! БА/, за която именно те се затекоха да леят кръв, и нека почерпи нужната поука." 

Виж го този самоотвержен политически борец! Докато Заимов е намерил кръв /даже и от дървеница!/ за да пише кървави писма, то неговия помощник кръв е виждал, когато гостоприемните врачани са колели перната стока, за да задоволят гастрономическите му потребности. С пукване на първата пушка той се сетил за поговорката: "Стоянова майка плаче, а Бежанова - не!"

Нека продължим одисеята им според писанието на Данчов!

Преди да влязат в Лом, наложило се да се преоблекат и за втори път да сменят въстаническите дрехи.

"До Лом паланка оставали още 4 часа. За да влязат в града, Данчев и Ботев трябвало да се простят с оръжието и с въстаническото облекло. С помощта на сабите си те изкопават в земята, рохкава от скорошния дъжд, един малък трап, като увиват пушките, сабите и патрондашите си в дрехите, турят ги в трапа и го покриват с пръст. У себе си остават само револверите и по неколко патрона. Мъчно им станало много за раздялата с най-скъпото нещо за българския бунтовник, ала изход друг нямали. ТАКА САБЯТА , КОЯТО ПОСЛУЖИ ДА КРЪСТИ С КРЪВ В РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА МОМЧЕТАТА ОТ БОТЕВАТА ЧЕТА В КОЗЛОДУЙ, СЛАГАТ СЪВСЕМ НЕНАВРЕМЕННО, АЛА ЗАВИНАГИ В ЧЕРНАТА И РОБСКА ПАК ЗЕМЯ /курсивът мой! БА/, дето ненавременно легат и толко­ва от нейните кръщелници“ 

От описаното не става ясно, след като са заровили ЗА ВТОРИ ПЪТ /БА/ въстаническият си каяфет, дали са тръгнали по долни гащи със запасани в тях револвери.

Нека да приемем, че гащите им са били невидимки! Ще си позволя да не обременявам читателя с "геройствата" на Данчов при залавянето му в Лом и мъченията, изтърпени в каушите на Лом и Видин. Интересно съвпадение е ролята на новите обувки! И при двамата апостоли - Заимов и Данчов изиграват фатална роля. Съдба!

Публикувам "автентична" негова снимка във Видинския кауш. Тя говори красноречиво за юначествата му. Тази снимка, както и другата е препечатана от книгата му "Иваница Данчев, черти от живота и по­борническата му дейност в свръзка с похода на Ботевата чета" - Второ издание съвсем преработено - Варна 1903 година.

От съвсем малкото, което съм извадил за героичния път на храбрия поборник се вижда, че този "апостол" е имал дарбата да става невидим. Всички апостолски деяния, описани в книгата му, са невидими за тези около него. Така например, почти всички действия и парични средства, из­разходвани от него са невидими за другите дейци на революционното движение.

Ето какво пише в баланса, намерен между книжата на Димитър Горов:

"Да дава

от М. Цветкова фр.4000

от Стилияна фр.227

от Олтеница фр.287

от Иван Стоянова фр.496

от Крайовските хлебари фр.529

от Ангел Бургаза фр.227

от дядо Гена /Крайова/ фр.144

от Петреска фр.1175

от Същия фр.35.25

от Същия фр.500

от Крайова фр.341

от Календжи фр.5000

от Смилова фр.1000

от Крайова фр.3400

от Ангелаки фр.340.50

Всичко фр. 17 701.75 "

Както е видно, тук никъде не фигурират 1000-те жълтици на Ив. Данчов, дадени според него на Ботевата чета.

Спомените на Данчов, съдържат, както това забелязва и Д. Т. Страшимиров в своята "История на Априлското въстание" има много преувеличени неща. Така не може да се докаже с документи ходенето на Ботев и Данчов в Русия през 1875 година. От писмата на Ботев не личи той да е придружаван от некого.

Биографът на Заимов - Данко Димитров, когото не можем да упрекнем, че е врачанофил, пише:

"Та разлистете написаната под диктовката на Иваница Данчов книга "Чърти от живота и поборническата му дейност в свръзка с похода на Ботевата чета" /Варна 1904/ Авторът бърка годината на издаването, тя е 1903! /БА/. Взрете се във всяко негово изречение, във всеки епизод, който той описва, и ще разберете, че той Иваница Данчов, е по-голям революционер от самия Бенковски и Заимов, но и от самия Христо Ботев! Те са негови помощници. Те изпълняват всичко, което нареди той". 

За да бъдем справедливи, не можем да отречем манипулаторското му майсторство. След Освобождението той изисква и получава 9 свидетелства /4 от тях са от родния му град Свищов/ за поборничеството му, подписани от 122 българи. Сами съдете, колко и каква е била апостолската и поборническата му дейност, след като тя е била секретна в продължение на близо 7 месеца! Ако само тези съзаклятници са взели участие в обявеното, но не осъществено въстание, друг щял да бъде изхода му.

Истината е една, той е бил много фотогеничен и велик, така че снимките, които видяхме са правени от незнаен фо­тограф на парахода "Радецки", а по-късно и във Видинската тюрма. Войводата Ботев не е направил никакво впечатление на този незнаен фотограф-папарак.

Подвигът на Данчов по-късно става пример на героите антифашисти. Те вместо поборници, станаха активни борци. Числото им наброяваше десетки хиляди. Аферим!

Последното свидетелство е издадено и подписано на 24 Октомври 1898 година в град Свищов, т.е. 22 години след разгрома на Ботевата чета. В него четем:

"...че Иваница Данчев беше ЕДИН ОТ СЪУЧАСТНИЦИТЕ В ПОДПАЛВАНЕТО НА ЦАРИГРАД /курсивът мой! БА/ и е един от главните виновници за организирането на Христо-Ботевата чета, УЧАСТВАЛ Е ВЪВ ВСИЧКИ НЕЙНИ СРАЖЕНИЯ / курсивът мой БА/, и всичките помощи, които се събираха и поверяваха нему за издържане на четата, са употребени напълно за целта... неуморно работи за преуспяването на въстаниците от Хр. Ботевата чета до последния ден на разпръсването й и хващането му от турското правителство". 

За това какъв апостол и участник в Ботевата чета говори факта, че той не знае дори знаменосеца на четата. За такъв посочва Анастас Джумалиев вместо Никола Симов /Куруто/. Тези му качества били забелязани от неговия побратим Заимов. Ето какво пише Данко Димитров в книгата си "Стоян Заимов":

"Наистина, по време на престоя им в Цариград на неколко пъти бе имал случай да чуе как Иваница се хвали "за било и не било"... но дори и през ум не бе му минавало, че Иваница умее така да "докарва лакардийте."

Ако се направи една рекапитулация, ще видим, че според писанието си Данчов е пожертвал от личния си капитал за делото: 600 гроша, 435 жълтици, 14000 златни франка, като тук не са включени 13000 златни франка от продажбата на лойта и пастърмата от Враца.

Бедни ми Апостоле, ако си имал такъв помощник като Данчов нямаше да пишеш в тефтерчето си: за 4 гащи аме­рикан - 27 гроша, за шев на гащите 24 гроша.

 

НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ

 

Никола Тихов Обретенов е роден на 28 Май 1849 годи­на в Русе. Включва се в революционното движение през 1871 година. Един от основателите на комитета в Русе. През 1875 година избягал в Румъния и станал един от главните дейци на Гюргевския комитет. Бил определен за помощник апостол във Врачански революционен окръг. "Апостолството" му е известно от описанията на Мито Анков. Но да не дотягаме на читателя ще си позволя да кажа, че летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов е зет на Нико­ла Обретенов. Това ще рече, че цялата епопея минава през перото на фамилията Обретенови.

За да не бъдем упрекнати в пристрастност нека дадем думата на самия Обретенов!

"Такова събитие в моя живот е Ботевата чета. Никой не е гледал на тоя поход с такова внимание, както съм гледал аз, ЗАЩОТО КАТО ЕДИН ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ЧЕТИ И ЕДИН ОТ ТИЯ, КОИТО УВЛЯКОХА БОТЕВ ДА СТАНЕ ВОЙВОДА НА ЧЕТАТА, макар г. Клинчаров да го не допуща, считам себе си за виновен пред тия хора, които изложих на явна смърт, ОСОБЕНО ПРЕД БОТЕВА /курсивът мой! БА/. Затова винаги бях в първите редове и никога не се отделях от него, ЗА ДА БЪДА УБИТ ЗАЕДНО С БОТЕВА, но съдбата друго решила..."

Както вижда уважаемият читател и на този "апостол" не му липсва скромност. Битието си на апостол и бунтовник е описал в 102 страници, значително по-скромен е от Заимов и Иваница Данчов. Конспиративното му име като апостол е било Тропчо. Кой му го е дал и защо на автора не е известно.

За апостолската му дейност и бойният му път с Ботевата чета е писано много. За това ще се спрем на някои моменти и епизоди описани от самия него.

След убийството на Ботев и разгрома на четата, Обретенов с малка група се озовава в Троянския балкан. Гладни изморени от непрекъснатите преследвания те попадат на двама братя, пастири при Балю Чорбаджи. Двамата братя Пенчо и Петър Батоша завеждат четниците в хана на техния чорбаджия и ги предават на турците.

"На разсъмване усетихме, че Димитрото ни смушка и извика: "Ставайте! Предадени сме! Ханът е заобиколен от потеря!"... Предадени сме! Сега трябва да видим - да се предадем, или да се опрем... Другарят ни Стоян Ловчанлията каза: "Аз клетва съм дал, че жив няма да се предам!"- Затова Димитрото откъсна от ризата си едно бяло парче и като отворихме вратата, почна да маха. В това време Стоян захапа дулото на револвера си и се застреля. Ние хвърлихме пушките си вън и се предадохме... други измъкнаха трупа на Стоян, отрязаха му главата и я набучиха на един заострен прът. Шествието беше нагласено така: най-напред мюдюринът с няколко големци на коне, след тях главата на Стояна и ний с вързани ръце...". 

- Как си се чувствал "апостоле"? И ти като Стояна си се клел при слизането на Козлодуйския бряг. Имаше ли смелост да погледнеш отворените очи на Стояновата глава? Нима на него животът не е бил по-скъп от твоя? Преди всичко за него най-скъпата и свята е клетвата, която е дал. Как си продължил живота си като клетвопрестъпник?