ПАНТЕОНИ – ЧАСТ 3

Веско Лазаров

 

 

 

След като го разгледали баба Йота го свила в бохчичка и го занесла в другата стая.

- Сега да видим новините! - казал Мито Анков, председател на комитета. Пръв започнал Заимов, който съобщил, че въстанието в Тракия е жестоко потушено. Оръжието на врачанските съзаклятници е калпаво и недостатъчно, а със закупеното от Мито Цветков оръжие в Румъния е въоръжена четата на Христо Ботев. Тази чета, според съобщението на Ст. Савов и Саво Петров, е тръгнала от Румъния, Ще слезе на Българския бряг и вероятно веднага ще тръгне за Враца.

Турчинът Юсеин Банярски узнал, че в Козлодуй с параход са дошли "московци" и турската войска във Враца, башебозук и черкези са тръгнали да ги отблъснат.

- Това не са "московци", а четата на Ботев, за която на Давид Тодоров и Мито Цветков ни писаха! загрижено казал Заимов.

Ангел Йоцов казал, че врачанският каймакамин Махмуд Садки бей е заминал с няколко заптиета за селата около Веслец да събере черкези, татари и башибозуци, които до поведе срещу "московците". Поп Което Боюклийски предложил да се провъзгласи въстанието във Враца, докато турските войски са извън града. Турците са наплашени и ние ще завладеем града, макар и лошо въоръжени - завършил той.

Ангел Йоцов подкрепил поп Кото Боюклийски и упрекнал Заимов, дето обещал оръжие за Бенковски. Заимов мълчал с наведена глава.

(* По разказите на Ст. Огойски и Събко Паунов – съзаклятници)

- Тичахме по селата, мъдрувахме тука, но няма време за разтакаване! Ти Стояне какво ще кажеш? - запитал Мито Анков.

Заимов вдигнал глава като пробуден от сън и тихо казал, че за обсъждането днес е последния ден, защото, ако четата е слязла на Козлодуй, утре щяла да бъде във Враца. Предложил да се превземе Враца, докато ги няма турските войски. След това да отидат на Веслец и срещнат четата, както било уговорено с врачаните в Румъния. Цено Ангелов одобрил плана. Той поискал да се назначи заместник на Саво Петров, четникът на II-ра чета. Мито Анков предложил за заместник Цено Ангелов. Заимов поискал всички съзаклятници да се съберат в черквата "Свети Възнесение", да се освети знамето и да се положи клетва пред него. След това, начело със знамето, да се превземе града и се отправят за Веслец. От там заедно с четата на Ботев да влязат тържествено във Враца. Ангел Йоцов се съмнявал, че само със съзаклятниците от Враца ще може да се превземе града. Затова предложил да дойде помощ и от селата. Поп Което и Заимов одобрили предложението и последният наредил отговорниците да заминат по селата. Да съберат съзаклятниците и да ги доведат във Враца. Мито Анков разпоредил на Мито Ангелакьов и Кото Ценов да съберат съзаклятниците покрай Искъра в една чета, а Апостол Кемерченина и Мито хаджи Мицов да съберат тези от планината. Така образуваните две чети да дойдат във Враца през нощта на 18 срещу 19 Май.
Първата градска чета да се събере в черквата "Свети Възнесение", а втората - в домът на Иванчо Рагьов и долната черква. Решили Заимов да дойде в черквата "Свети Възнесение" със знамето към полунощ. Цено Ангелов пред­ложил всичко да стане в полунощ, за да може призори да превземат града и по видело да се отправят към Веслец. Съвещанието приключило призори.

- Да благослови Бог светото дело! Амин! - казал поп Кото Боюклийски.

- Амин! - казали всички и се прекръстили.

Зората на 18 Май 1876 година била ведра след падналият дъжд и обещавала хубав слънчев ден. Всички врачански куриери тръгнали за районите си за да изпълнят решенията на революционният комитет. Градските съзаклятници се въоръжавали и отивали към сборните пунктове. Подозрителното движение из града смутило турците. Те се прибрали в къщите си, залостили портите и очаквали нападение. Войниците в Стефанакьовия, Огойския и Юницовия ханове са смутени, обезверени и уплашено гледали през прозорците. Облечените с униформи съзаклятници наперено се разхождали из града. Положението било напрегнато и двете страни се дебнели и изчаквали. Васил Иванов Зезов, куриер на комитета разнасял пощата този ден. Той сновел от пункт на пункт неуморно.

Къщата на Георги /Гьошо/ Антонов срещу черквата "Свети Възнесение" се пълнела със съзъклятници от пър­ва чета през деня. Събрали се около стотина души, повечето с лошо оръжие.

В домът на Иванчо Рагьов при долната черква "Свети Петър и Павел" се събирали хората на втората чета от Долната махала и Кокошарската капия. Събрали се около 50-60 души, също лошо въоръжени.

Към два часа след полунощ Стоян Заимов със знамето излязъл от квартирата си - къщата на баба Йота хаджи Ангелакьова с 20-30 съзаклятници и тръгнали за черквата"Свети възнесение". В Домус чаршия, пред къщата на Иванчо Николакьов, те дали няколко изстрела в знак, че въс­танието е провъзгласено. Със стрелба отговорили събраните в черквата "Свети Възнесение". В Домус чаршия, в изблик на революционен ентусиазъм, Мито Джукелов, Тасо Пъдара, Иванчо Стаменов и други от групата на Заимов запалили къщата на съзаклятника Тодорин Ванов и дюкяна на Иванчо Николачков хаджи Манчов. Скоро огънят бил потушен. Когато Заимов пристигнал, в черквата имало около 100 души съзаклятници.

Стоян Заимов, Мито Анков, поп Което Боюклийски, Ангел Статков, Иванчо Йордакьов, Григор Манов и Христо Пелишатлията отишли в училището. Останалите съзаклятници се разположили в черквата и черковният двор. Един по един прииждали съзаклятниците от първа чета. Очаквали идването на втора чета с командир Цено Ангелов.

Късно, в полунощ, Цено Ангелов съобщил по куриер на първа чета, че съзаклятниците му закъсняват, затова предлага първа чета да тръгне за Веслец, а втора чета да излезе по-късно и в полето при Дъбника да се съберат. Заимов казал това на щаба, но всички искали да дойде втора чета, да се закълнат и заедно да тръгнат за Веслец. Цено Ангелов изпратил куриерите Васил Зезов, Тодорин Томов-Яврията и Антония Бърдаров, които съобщили на Заимов, че втора чета е готова да дойде, но питат ще трябва ли да се излиза извън града въобще. Били разбрали от сигурно място, че от Ловеч, Орхание и Берковица идва много редовна войска и башибозук. Веднага Заимов, Мито Анков, поп Което Боюклийски и целият щаб се събрали в горния кат на училището за да решат какво да правят, защото вече се развиделявало. В дълго и бурно съвещание, като преценили всички сведения за приближаващите войски и това, че се разсъмвало решили:

Четите да тръгнат за Веслец вечерта на 19 Май 1876 година.

Събраните във Възнесенската черква и в домът на Иванчо Рагьов съзаклятници да останат по местата си скрити през деня.

Решението да се съобщи на втора чета.

Дало се нареждане всички четници да влязат в черквата. Готвачът да приготви храна за всички, а оръжейните майстори да прегледат и поправят оръжието. Обядвали в черквата. Около 14 часа някой извикал зад оградата, че пристига турска войска, затова всички да се разпръснат. Щабът се събрал отново в горния кат на училището за да се реши как да се действа нататък.

Не минало много време и по улицата покрай черквата започнала да минава много турска войска, черкези и башибозуци. Настъпила паника и докато щабът се съвещавал в черквата дошел Васил поп Новкиришки. Казал на брат си Коста да бяга, защото градът е пълен с турска войска. Коста хукнал да бяга, а след него и останалите съзаклятници, уверени че щабът е избягал. При бягството си захвърлят оръжието и униформите безразборно в черквата и двора. Останали само няколко съзаклятници, но по-късно и те избягали. Щабът, идвайки в черквата, видял какво е положението и мълниеносно последвал примера на съза­клятниците. Заимов избягал през двора на берковчаните, а Мито Анков прескочил оградата на Григория Найденов и от там се прехвърлил в своя дом, който е на отсрещнатастрана на улицата.

Последен в черквата останал поп Което Боюклийски. Той заключил вратата на черквата, затворил черковните порти и тръгнал за дома си. В този момент пред Конака се била събрала сбирщина от черкези и башибозуци. На чардака се появил Кадията, който им наредил да колят всички българи, които срещнат по улиците на града. Освирепелата тълпа тръгнала с извадени ножове, ятагани и саби.

На улицата до черквата, близо до хаджийската чешма срещнали поп Кото Боюклийски. С викове и ругатни започнали да го мушкат и секат, докато издъхнал. Настигна­ли младежа Качамачков, когото също съсекли. Пред дюкяна на Димитър Петров срещнали хлебаря Димитър Нинов, който стрелял срещу тях. Двадесетина крачки по-надолу срещнали и убили Коцо Тронков, шурей на градоначалника хаджи Ахмед Бег Лазов, той бил изпратен от него да съобщи на съзаклятниците да избягат. Освен това да каже на затворените първенци да избягат, защото ще бъдат заклани.

Клането и безчинствата продължили до вечерта. В тази Вартоломеева нощ били изклани 33 българи - граждани на Враца.

Така изгасва последното пламъче на величавата епопея, наречена Априлско въстание, без да запали буйният огън на бунта.

Сведенията, получени от някои веслешчени не били радостни. Всички водели до заключението, че Враца е окупирана от турска войска. Понеже никой от пратениците не билсе завърнал, щабът не можел да вземе решение. Очаквал се отговор от Заимов. Изчакването било дълго и мъчително. Край на това мъчително изчакване сложил пристигналият от Враца Никола Стоянов. Стоян Заимов му казал, че е невъзможно да излязат от Враца, понеже градът се е напълнил с турска войска, а и съзаклятниците още не са били събрани. Предлагал четата да нападне и превземе града.

Всички гледали учудено и били като попарени.

- Мерзавец! - ядно извикал Ботев и продължил - Апостолов, Обретенов и Савов, вие идете във Враца, разберете какво е положението! Ако вие прецените, че ще можем даовладеем града, тогава да тръгваме!

Не след дълго пристигнали Петър Левордашки, Пецо Чулев и Тодорин Томов - Яврията.

- Добър ден братя! Добре дошли! казал Яврията и се ръкувал с всички. Идвам от Враца.

- Разказвай! казал Стефанаки. Какво става там?

- Врачани идват ли? - запитал Ботев.

- Не идат и няма да дойдат!

- Защо? разказвай бърже! - нервно казал Перо.

- Снощи, посред нощ, се събрахме втора чета в къщата на Иванчо Рагьов и долната черква, та от там всички да идем във Възнесенската черква. Там да дадем клетва предзнамето и пред Заимов, след което да дойдем тук. Мнозина не искаха да тръгнат, защото някои нямаха оръжие, а се понесе слух, че от към Ловеч идвала много турска войска.

- Изпратиха мен да съобщя на Заимов във Възнесенската черква. По едно време чухме, че по улицата покрай чер­квата минава войска и я видяхме през прозорците. Тогава всички избягахме от черквата кой на къде види. Избягах и аз. Когато навлязох в полето извън града, чух гърмежи. Какво е станало след мен в града не зная.

От Косталево пристигна група селяни със синът на Сайната - Цветко.

- Ходих във Враца. Татко ме изпрати при Мичо Йолов и дядо Стоян Огойски да питам има ли дошли турски войски в града. Мичо Йолов каза, че от Мездра са дошли много черкези и аскер. Дядо Стоян ми каза, че като дошли турците стреляли и убили из града много българи. По улиците се движат на коне черкези и башибозуци и убиват всеки българин, срещнат по улицата.

Докато Цветко разправял, дошли двама селяни от Кремена добре въоръжени и съобщили, че ги праща врачанина Мито Ангелакьов - Спахийчето да съобщят на войводата, че довечера Мито ще тръгне с чета от 200 души. Ботев с четата си да ги чака в Пискавец до косталевския мост. Двете чети ще влезат заедно във Враца.

Това съобщение променило тягостната атмосфера и повдигнало куража в щаба и четата. След като разменили погледи и мисли Ботев казал на пратениците:

- Кажете на Митьо, че ще чакаме на моста!

Нощта настъпвала бързо. Небето се обсипало със звезди, но тъмнината в гората се сгъстявала.

- Вижда се, че Гачо няма да дойде. Той е смел и решителен, но нещо му се е случило - казал Стефанаки.

- Да идем на моста! - предложил Войновски.

Кой ще ни води? - запитал Спас Соколов.

- Ние с Михалко знаем пътя и ще ви заведем – казал Яврията.

- Да тръгваме братя! - казал Ботев.
Четата минала източно от Косталево през Горела главня и Капитанската могила за моста в Пискавец. Водели я Михалко Христов и Яврията. След половин час четата стигнала моста и се разположила на брега на реката източно от моста.

- Балканът е на един час растояние от тук и по сведенията на селяните от Косталево тук не е забелязан неприятел и няма да се страхуваме от нападение. Нека да почакаме! Казал Апостолов.

- Да чакаме поне до полунощ! - помолил Обретенов.

- Ходихме по пътя за Кремена да срещнем четата, ама няма никакъв шум, никакво движение. Докладвал Войновски на Ботев.

- Не само врачани, а и кременчани ни излъгаха, казал Ботев...

В ранното утро на 18 Май 1876 година Мито Ангелакьов-Спахийчето и Кото Ценов на коне се отправили през Пискавец за селата из Искърския район. В село Крапец, където съобщили на учителя Петко Леков и Цветко Пандурски да са готови за през нощта или на другата сутрин рано да се присъединят към четата от Кремените.

На обяд пристигнали в село Долна Кремена. Настанили се в ханът на Иван Попов. Изпратили куриери до Влашко село и Старо село, които да известят на съзаклятниците да се въоръжат. Въоръжени да дойдат в Долна Кремена, където ще се съберат всички и да се провъзгласи въстанието.

Около пладне в ханът на Иван Попов се събрали съзаклятниците. Мито Ангелакьов им съобщил, че на 19 Май ще се обяви въстанието. След вечеря да се съберат всичкивоъръжени, да изчакат съзаклятниците от другите села покрай Искъра. Така, всички организирани в една чета да се отправят за Враца.

Кременчани решили да се съберат през нощта на 18 Май и около полунощ да тръгнат за Враца. Поради лоша координация и дисциплина това не станало.

Около пладне на 19 Май се събрали около 80-90 съзаклятници. Мито Ангелакьов изпратил двама въоръжени кременчани до Косталево, които да съобщят на Ботев да ги чака около вечеря на Косталевският мост.

На 19 Май привечер, в Кремена пристигнал Цеко Дамяновски, който съобщил, че съзаклятниците във Враца се разбягали. Причината била пристигането на редовна турска войска и много черкези. Едва се бил спасил. По същото време от Върбешница дошло съобщение, че черкези са обградили селото им. Тези съобщения паникьосали съзаклятниците. Красноречието на Мито успяло да ги склони да тръгнат. По пътя мнозина се отклонявали и в село Крапец били останали около 50-60 човека. Тук срещнали учителя в с. Кремена, Антония Бърдаров, който казал, че във Враца пристигнала многобройна турска войска. Заимов наредил да се изчака друго нареждане. За сега всички да се приберат по домовете си.

Всички единодушно решили да се върнат по селата си и да чакат ново нареждане от Заимов.

Така Ботев напразно очаквал последната надежда за по­мощ от врачани.

- Момци, да тръгваме за балкана! - изкомандвал Войновски.

Когато стигнали Равнище в Кръстиля завили под прав ъгъл на югоизток, спрели в Крушака над варниците за кратка почивка. Ботев с щаба бил в средата на колоната. Перояздел магарето, което чевръсто изкачвало стръмната пътека. Щабът спрял над варниците на поляната в началото на пътя за Курдовица. След кратка почивка четата тръгнала и за около час Войновски с авангарда пристигнал на поляната Курдовица.

Четниците бавно пристигали и уморени от стръмния и кален път насядали по влажната трева. Последна пристигнала групата с Перо, Обретенов, Спас Соколов и Никола Кючуков. Те насядали при групата на Ботев, Войновски, Апостолов и Сава Пенев.

- При тези кучета, Кючуков, сигурно има и агнета. - казал Ботев.

- Ще отидем да проверим! Отговорил Кючуков.

Кошарата се виждала по-горе до гората. С Кючуков тръгнали петима четници. Кучетата се нахвърли върху тях.

- Има ли хора, бе! - извикал Кючуков и почукал с пушката си по вратата.

Вратата се отворила и излязъл едър мъж, който попитал:

- Кого търсите? Кои сте вие?

- Питаш какви сме ние? Ние сме българи - комити. Дой­дохме от Влашко да изгоним турците от България и да я освободим. Идваме при теб да ни дадеш хляб, агнета. Ние сме дружина, войска, двеста души и искаме храна за всички ни! Всичко, което ни дадеш ще ти бъде заплатено. Как се казваш? - попитал го Кючуков.

- Димитър, ама ми викат Мазната. Имам едно каче сирене и брашно за качамак, хляб нямам.

- Агнета и яловина немаш ли?

- Имам, ама са на горната кошара. Тук ми е доятната стока.

- Дай ни сиренето! - казал един от четниците.

- У кошарата е. Вземете го!

Четниците бързо го изнесли от кошарата и го занесли на четата. Кючуков докладвал на Ботев за разговора.

- Вземете 15-20 агнета! Веднага ги заколете и изпечете! - наредил Ботев.

Кючуков и Войновски с авангарда тръгнали с овчарите нагоре. Горната кошара е в местността Таушаница, в която са били събрани агнетата на Мазната, Кьосовци и дядо Вълко Стойнин. За тях се грижел дядо Вълко и синът му Димитър. Тя е на километър и половина по-високо. Кючуков и двадесетина четници влезли в кошарата и хванали 17 агнета, които спазарили кесим за 250 гроша. По това време дядо Вълко бъркал качамак в колибата. Изтърсил качамака на софрата и излязъл да види какви са тези гости.

- Наши хора, българска войска. Нека хапнат агнешко печено! Казал Мазната, за да успокои дядо Вълко.

- До тук добре, ама пари няма, защото касиера остана при войводата. Ще трябва да чакаме докато дойдат, а агнетата трябва да се заколят и опекат за обяд. Къде има извори, та там да ги заколим и печем? - запитал Кючуков.

- Извори има у Горен Лесковец, под големия баир Цареви ливади, казал Мазната, ама е далечко.

- Да отидем при извора и да приготвим храната! Там всички ще се съберем. Сметката ще платим! Докато ние свършим нашата работа, ти свърши твоята и ела горе да си получиш парите! - предложил Кючуков.

- Да няма лъжа бре хора! Ще ида да си издоя овцете, па ще дойда горе за парите - съгласил се Мазната – Хайде Мишо, заведи ги при кладенците в Горни Лесковец!

Четниците вдигнали агнетата на гръб и тръгнали след Мишо из Лесков дол по пътеката над поточето за Горни Лесковец. С тях тръгнал и Войновски с авангарда. (* Според разказа на дядо Мишо пред Тодор Бучински в 1912 година. Дядо Мишо е починал през Октомври 1920 година.)

В момента, когато се печели агнетата в Лесков дол, четниците почивали на поляната около огньовете, турски войски заели позиция по Вола и Цареви ливади.

Осторожността на часовия, поставен от Войновски при Качуля на Вола, спасила четата от гибел в Лесков дол.

- Приготви се за бой! - извикал Ботев. В това време дотичал Димитър Мазната и казал на Ботев:

- Дайте ми парите, защото черкезите дойдоха.

- Какви пари? - зачудено попитал Ботев.

- Парите за агнетата и сиренето. Триста гроша!

- А ние сме тръгнали народа да освобождаваме! - с възмущение казал Ботев.

Обретенов, дайте му пари, колкото иска му дайте!

Обретенов му дал три рубли. Мазната взел парите и забързал надолу из Лесковец за Таушаница.

Със стрелба четата преминала откритото място през Селището и заела позиции по Камарата и съседния връх Купена. Маневрата минала без ранени и убити.

До Малия ръб на Вола в селището черкезите заели позиция под командването на Мустафа чауш /Мустафето/. Башибозукът заел позиция по Селището в гората срещу Камарата и Малия връх. На Цареви ливади над Избата заела позиция артилерията, състояла се от два планински топа. В Селището под избата срещу Камарата заела позиция пехотата, а щабът й се настанил под Китката на Цареви ливади над Избата.
Около 10 часа турска тръба дала сигнал за започване на боя, който траял до залез слънце. Привечер турска тръба свирила "Отбой". Заглъхнали и последните изстрели.

Башибозукът се събрал под Избата, от където се отправил за Крушовица. Под тях в Селището се събрали черкезите и през Вола и Лесковец се отправили за Паволче и Челопек. През Цареви ливади аскера се отправил за Враца. Бойното поле опустяло и настъпило пълно затишие. Четниците се отправили към прелеза между Купена и Дългия зъбер, за да слязат на извора Крушовица.

В настъпващият мрак и затишие след турската тръба проехтял един единствен изстрел, незнайно откъде и откого изпратен, преселил Войводата във вечността. Всевишния чул и изпълнил молбата му - "... В редовете на борбата, да си найда и аз гроба". Един незнаен гроб, който легенди и предания сочат на различни места - Милин камък, Веслец, Вола, Клена, Камарата. От този изстрел започва безсмъртието и величието на Ботев. Той е началото на песните, легендите, преданията за Войводата и четата му в народната памет.

"Това стана на 20 Май 1876 година около 8 часа привечер, в стотния час, откакто Ботев бе тръгнал от Гюргево към "Радецки" и от там за България.

И както бива при всяко съдбовно за целия народ събитие - така и с тази смърт, в същия миг, в който тя настъпи, се роди и легендата за нея.

От къде е дошъл куршумът? Кой е стрелял? Защо е гръмнал само веднъж? Как се е промъкнал тъй близо до Ботев, та другите не са го забелязали?

Вярно ли е, че упоритият и хитър старик черкез от Лютиброд Джамбулет бил дал дума, да повали войводата и цял ден го дебнел?..."

Авторът греши! Абазата Джамбулет е от с. Типченица. Там е погребан (БА)

Смъртта и гробът на Ботев са забулени в мрак и мълчание. Именно това дава възможност за множеството легенди ширещи се сред народа повече от век.

Официална версия на Н. Обретенов:

„Щабът започнал да слиза в падината Йолковица. Обретенов и Г. Апостолов прикрепяли Перо, който трудно се движел поради раненото си коляно. Спрели на поляна до една неголяма скала, зад която на друга, по-малка, приседнал Ботев. До него на същата скала от дясната му страна седнал Обретенов. Срещу тях застанали прави Перо срещу Ботев и Г. Апостолов срещу Н. Обретенов. Наблизо до тях на поляната седяли Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. Ботев се изправил да види къде са четниците и... проехтял злокобния изстрел. Той изстенал и паднал върху Н. Обретенов, който го прихванал през кръста, помогнал му и Г. Апостолов.

По предложение на Перо дали обет за мълчание. Той се прекръстил и целунал Ботев. Целунали го всички. Взели по-ценните неща и го покрили с клони. Н. Обретенов взел от пазвата му под лявата му гръд картата на Европейска Турция, часовника, бинокъла, компаса и портмонето му с 5 наполеона. Апостолов взел револвера, мундира, /според Захари Стоянов шапката я взел арнаутин, който никой не е видял/ и калпака му.“

(* Това е казал Н. Обретенов пред комисията през 1927 година. Протоколът от тази комисия е подписан от врачани с ОМ, което разгневява силно Н. Обретенов.)

Вече 135 години се ширят различни версии за физическия убиец на Ботев. Сочени за такива са: Джамбулет, Мустафа чауш /Мустафето/, Перо, Н. Войновски, Н. Обретенов, самоубийство - Ст. Данев в алманах "Околчица" 2007 година, с. 20-31.

Според Стефан Влахов-Мицов - организаторът на покушението и физическият убиец е Н. Обретенов.
Георги Тахов приема, че Ботев е убит с два куршума. Първият в челото, вероятно е изпратен от Н. Войновски, скрит зад близката скала, а вторият, в сърцето, от Н. Обретенов за да спре агонията и мъката на Ботев.

Христо Нанев твърди, че според пророчицата Севрюкова, Ботев е убит от своите хора.

Трифон Христовски в брошурата си "Смъртта на Христо Ботев" - 1938 година определено защитава тезата, че Н. Обретенов крие нещо, не е искрен. А той е единственият жив свидетел на Ботевото убийство. От отговорите му пред комисията през 1927 година става ясно, че Обретенов крие нещо, някакво чудовищно престъпление. Тази тайна, в която ги заклева Перо, Обретенов отнесе в гроба.

Братът на Ботев, генерал Кирил Ботев, не казва и не пише нито дума. Оправдава се с това, че истините които знае ще засегнат и оскърбят много хора.

Интерес представлява гибелта на врачанина Давид Тодоров, съветник и помощник на Ботев. В завързалата се на шосето край с. Мраморен, кратка среднощна престрелка, фатален куршум го убива. Той е единствената жертва на тази престрелка. Чудно съвпадение със смъртта на Ботев!

Нека приемем последната легенда - БОТЕВ Е ЖИВ! Заловен в Балкана, той е изпратен на заточение в Анадола.

ЩЕ СЕ ВЪРНЕ, ЗАЩОТО ГО ОЧАКВА БЪДЕЩЕТО, А ТО Е БЕЗСМЪРТИЕ!

Пътят на четниците, търсещи спасение, е осеян с човещина и предателства, даже и от най-близки хора. Интересна е и съдбата на някои от доживелите освобождението четници.

Иванка Гацова от село Челопек намерила на прага на къщата си ранен четник. Прибрала го и превързала раните му. Турците го открили по кървавата диря, която оставил. Този четник е бил Прокопи Дянков. След освобождението той дошъл в селото и намерил бабата, която била полусляпа.

Трима четници потърсили помощ и спасение от Трифон Семов. Последният вместо да им помогне, уговорил с билюкбашията от село Оплетня да ги предаде. Уговорката им била той да бъде облечен в бели дрехи, за да не стрелят турците по него. При засадата е убит само той. По-късно двама четника са заловени и заклани, а третият /от село Драшан/ се спасява и доживява свободата. В освободеното отечество е работил като пожарникар, а по-късно като багджия /ратай/ във врачанските лозя.

Въпреки, че игумена на Черепишкия манастир и някои монаси били "посветени" се намерил монах, който вместо да помогне на четниците потопил ладията. По този начин осуетил преминаването на Искъра и ги лишил от закрилата на светата обител.

Според едно предание, някоя си баба Бота станала причина за смъртта на няколко четници. С измама тя ги накарала да се скрият под един козяк. Под този козяк зеела дълбока яма, която станала обща гробница на нищо неподозиращите четници. Ямата се намирала високо над село Челопек.

След дълги скитания около 30 четника стигнали Елешнишкият манастир. Игуменът ги поканил любезно в манастирския двор. Нищо не подозиращите четници се разхвърлили на почивка. В това време из манастирските килии излезли въоръжени турци, които изклали четниците. По-късно през Сръбско-Българската война игумена получил своето възмездие. Бил убит заради това грозно предателство.

Нею Брусненина предал Саво Младенов, а се предполага, че е предал поне десет Ботеви четници. За тази "услуга" той е награден с нишан Меджидие. Не доживял да го получи, защото български патриоти го насекли с брадва пред собствената му порта.

В Пирдоп, вуйчото на Димитър Ночев, Теодор му отказва гостоприемство, даже не му дава хляб. Ночев успял да се добере до дома си. Баща му с измама го затворил в зимника. Съобщил в Конака. Арестуват го и е откаран в Златица, а от там в София, където го сварва общата амнистия.

"Диви зверове не видяхме нигде, но хората, които срещахме, бяха за нас по-страшни от дивите зверове. Особено българите от селата Рибарица /Тетевенско/ и Шипково /Тетевенско/ бяха плъзнали из Балкана да примамват нещастните въстаници и да ги предават на озверелите потери, които им режеха главите като на пилета.

(* Ферманджиев, Н. - Ботевите четници разказват. С 1975 г. с 431)

Иваница Данчов и Кирил Ботев се отделили от четата още на Милин камък и поели за Лом. Отишли в дома на даскал Митко. По тяхна молба им купил нови дрехи и обувки. Иваница му заявил: Ние имаме редовни паспорти, само ще трябва да се преоблечем и да се качим на някой параход за Влашко. В този град никой не ни познава.

Отишли на пристанището, където ги заловили. Никой не ги е предал.

Четникът Кръстьо Генков от село Крета - Врачанско след разбиване на четата отишъл да се скрие при братята си. Те му дали дрехи и го изгонили. Заловен е при преминаването на река Искър около село Лютиброд. Осъден на три години каторга. След освобождението се прибира в родното си село. Работи като майстор на новостроящата се жп линия София-Мездра.

"...Турнахме ние още тия грозни работи, за да покажем нравственото състояние на така наречените ШОПИ, да ги сравним с другите българи, особено с тракийците. Както щете, но подобни гнусни сцени са положително невъзможни от страна на тракийския, търновския, шуменския долнодунавския българин".

От горното е видно, че дори летописецът на Априлското въстание 3. Стоянов, понякога едностранчиво и пристрастно описва събитията. Врачаните не са шопи!

Тракиецът Ст. Заимов е основния виновник за провала на въстанието във Враца!

Търновският апостол Ст. Стамболов се крие в едно село, докато поп Харитон води епичната битка в Дряновския манастир.

Врачанският апостол - долнодунавецът Иваница Данчов преминава Дунава със сръбски паспорт в джоба. Още при първото сражение на Милин камък се "изгубва", за да го заловят турците в Лом.

Долнодунавецът Стефан Минев прави първото предателство, което е видно от декларацията на г-жа Веселина Аргирова.

Читателят вече е запознат с непростимата постъпка и скъперничество на Мазната. Запознат е и с деянията на Филип Тотю и Кекеров /Сопотненец/. Оставям ги без коментар!

Между врачани няма предатели! Сам Захари Стоянов го признава, когато пише за апостола Ст. Заимов.
"Като се свършило клането във Враца, той бил артък човек... Облечен в женски дрехи - кьособразната физиономия му спомогнала за това... с паничка ходил да проси оцет уж... Един от съзаклятниците разказва, че майка му го намира в избата... и той пак си взел паничката и излязъл по улиците. ДОБРИ ВРАЧАНСКИ ГРАЖДАНИ КАЗВАТ, ЧЕ НИКОЙ НЕ ГО ПРЕДАЛ, ПРИ ВСИЧКО ЧЕ ПОД ЗЕМЯТА ГО ДИРЕЛИ. ТОВА ИМ ПРАВИ ЧЕСТ".

Всяка борба за свобода има своите герои и предатели. Авторът описва накратко пътя на Ботев и неговата чета и хората съпричастни с тази величава епопея.

Нека читателят прецени кой и кои постъпки ще намерят място в Пантеона на черното безсмъртие!