ПАНТЕОНИ – ЧАСТ 2

Веско Лазаров

 

 

 

ЧЕРЕН ПАНТЕОН НА ПРЕДАТЕЛСТВАТА

 

Стоте часа на пътя към безсмъртието са низ от благородни жестове и предателства.

Предателствата започват още от Влашко. Там имало много турски шпиони. Обикновено те се въртели из среди­те на хъшовете. Почерпят ги, а когато човек е почерпен,тогава езикът му става най-дълъг. Най-често неволна причина е била широко разпространеното чувство за себепоказване - фотографиране с въстанически каяфет /дрехи и оръжие/, които се правели масово от фотографите във Влашко. Такава свидна жертва за врачани е Никола хаджи Кръстев-Войводов, геройски загинал поради предателство на парахода "Германия".

За Ботевата чета те започват още от Гюргево. Турският шпионин Хаджи Бохоз е подкупил старшията на участъка да арестува всички живущи в "казармата". Арестуваните трябвало да ги прекарат по леда на Дунав в Русе. Там щели да ги предадат на турските власти срещу голямо възнаграждение...

Още преди да са загаснали последните пламъчета на Априлското въстание, имайки впредвид донесенията на врачанските шпиони, между които е имало и българи - Кънчо Карайончов, Николчо Торбов, Павел Панин и Кръстьо Цуцулата, видинския мютесариф Халил Рифат паша привиква врачанските първенци.

На 30 Април 1876 година на миндерите в кабинета на Каймаканина във Враца били насядали смирено врачан­ските чорбаджии Тодораки Хаджийски, Николчо Занкин, Николчо Кръстеняков, Иванчо Печеняков, Димитър Бошнаков и др. Те са повикани от Халил Рафат паша, да дадат сведения за положението на раята във Враца, защото имал сведения от врачанските евреи Исакчо Самуилов, Хаим и Арон Илиячови, Хаим Белградлията и Давичоновите синове, в които съобщавали с писма, че във Враца се готви въстание.

Пашата поставил на масата пред себе си папка, от която извадил листове и започнал да чете. В тях се съобщавало едно и също - във Враца се готви въстание. Всички писма завършвали с "Дълбоко покорно..." След като прочел и последният лист, пашата погледнал строго насядалите чорбаджии и казал:

- Преди сахат /час/ време Сакучо и Арон идваха тук и казаха, че написаното е истина. Вие какво ще кажете?

Врачанските първенци се спогледали, навели глави и дълго мълчали. Накрая Иванчо Николакьов изправил глава и казал:

- Ще видим паша ефенди, кой рови тия работи и ще Ви го предадем.

- Да знаете, че ако това излезе вярно, аз ще ви затрия до крак. Ще изгоря града за пример на всички бунтовници!

Първо на вас ще отрежа главите! Рекъл сърдито пашата.

- Паша ефенди, честна дума даваме, че в града ни и в целия санджак няма комити! Клетва давам пред Бога и обещавам, че ако се намери един комита в града, аз пръв да бъда посечен! Казал Димитър Бошнаков.

- Ще подпишете декларация, че ако стане въстание, отговаряте с главите си! Сърдито казал Рифат паша.

Писарят написал декларацията, прочел я гласно, за да я чуят всички и я оставил за подпис. Пръв я подписал Димитър Бошнаков, а след него и всички останали.

За достоверността на случая говори следната телеграма: 

Русе 3 Май 1876 г.

До Високата порта

Видинският мютесариф съобщава от Враца, че на врачанските български първенци били дадени нужните наставления и че там били изпратени и две роти войска. Все пак духовете се намирали в постоянно възбуждение поради това, че уж Орханийска околия щяла да въстане и че отсреща /Влашко/ щели да дойдат бунтовници. Тъй като е допустимо отделни лица да са заминали с цел да се присъединят към въстаниците в Пазарджишко и Златишко и тъй като от друга страна, във Враца има твърде малко и недостатъчно мо­хамедани и полиция, предприето било незабавно вербуване на 60 пеши и 20 конни временни стражари, поради оказалата се голяма нужда да бъдат завардени, дето трябва, проходните места. Молим за бърза официална заповед!

За четата на Ботев неволно предателство започва още на "Радецки". То е извършено от братята Андрей и Георги Матеви от Свищов. На парахода те виждат един техен познат от Свищов - арнаутина Стефан Минев. Здрависват се с него, казват за какво и къде отиват, дават му един пръстен да го предаде на майка им и да й каже само на нея за къде са тръгнали.

Арнаутина слязъл на Свищов, отишел при майка им като й предал думите и пръстена им. Арнаутинът си е арнаутин! Веднага отишел в конака и разказал всичко, което видял и чул.

Случаят е описан в декларацията на г-жа Веселина Аргирова, дадена по-долу:

 

Веселина проф. Аргирова, ул. "Цибър" № 4 София.

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

 

"Винаги, когато идваше времето около смъртта на Ботев, арнаутина Стефан Минев биваше обхващан от душевна борба. Той имаше няколко деца, които умреха на въз­раст от 20 до 25 години. Когато умре последния му син той не се стърпя, а дойде и се изповеда пред поп Милан Димов и баща ми Стефан Мартинов в църквата "Св. Св. Кирил и Методи" в гр. Свищов. Пред тях арнаутина признал, че той е предал Ботевата чета, като каза: "Братята Андрей и Георги Матеви от гр. Свищов четници от четата на Христо Ботев пътуваха с парахода "Радецки", аз отивах със същия параход. С тях се познавахме добре. Когато наближавахме Свищов, където аз трябваше да слеза, Георги ме замоли да съобщя на майка му, че отиват с четата на Ботев за гр. Враца и, ако загинат в битката с турците, то да знаят, че загиват за доброто на България. Даде ми един диамантен пръстен, за да го предам на майка им. Майка им знае чий е пръстена. Казаха ми също, че четата ще слезне на Оряхово и от там ще потегли за Враца. Замолиха ме дане казвам нищо повече и на никой освен на майка им. Аз като слезнах от парахода, предадох пръстена на майка им, после отидох в конака и казах на турците, че една чета с въстаници замина за Враца и тя ще слезе на гр. Оряхово".

На другия ден след като се изповедта арнаутина се удави в Дунава.

Четниците, братята Андрей и Георги Матеви са вуйчовци на Евлампия генерал Ст. Кисова, която също знае за тази изповед на арнаутина.

 

Дала сведения: /п/: В. Ст. Аргирова. /Веселина проф. Аргирова/

София, 21.ХII.1953 г.

 

И така "Радецки" продължил своя път, като от румънските пристанища се качвали нови четници. Когато "Радецки" наближил Оряхово от сирената му се разнесъл силен дрезгав глас, което било знак, че ще спре в Оряхово. Ранното пристигане изненадало врачанските пратеници Стефанаки Савов и Саво Петров, които чакали от сутринта на пристанището. Тревожни мисли ги обзели...

"...Стигнахме Рахово - продължава разказа си Кирил Ботев - там от Враца бяха дошли Стефанаки Савов и един друг. Те ни увещаваха четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не може да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът какво да правим? Нищо не беше готово, а трябваше да има коли, коне, - толкоз, колкото да се качим на тях и право да ударим, че да отидем във Враца.

Ние бяхме повече от 100 души, а в Рахово имаше около 30 стражари турци. Добре, ама, щяхме да ги избием и с оръжието им щяхме да се въоръжим. Идеята не беше лоша, но онези двамата врачани не се съгласиха. Може би брат ми щеше да склони всички да ударим Рахово, но докато се водеха разговорите, параходът се откъсна от Раховското пристанище и говоренето отиде на вятъра. Параходът отиде на румънският бряг в Бекет. И от там се качиха момчета и туй то". 

"Радецки" бавно влязъл в пристанището на Рахово, където акостирал. Качили се малцина пътници, между които били и врачанските пратеници. Те се качили на кувертата, обходили я, но не видяли познати. Корабът отпътувал за Бекет, където станала срещата им с Мито Цветков. Ето как описва тази среща Стефанаки Савов:

"От скелята на Бекет се качиха на парахода 50-60 души, между които беше и нашия Мито Цветков Бакалбашийски. Щом ме съзре, той веднага дойде при мене, разпита ме за работата на комитета във Враца, съобщил ли съм за пристигането на четата и след това набързо ми каза, че дотук четата е окомплектована от около 200 човека, които имат добро оръжие, за което са употребени и донесените от него пари за покупката на оръжие за нашия комитет. Въобще набързо ми разказа плана, за концентрирането на четата, което станало много добре и че войвода на четата бил най-пламенния революционер Христо Ботев, какъвто войводане е имала нито една от досегашните чети, които са минавали в България. След тръгването на парахода нагоре към Лом Мито Цветков ме заведе към една група добре облечени хора, които бяха на платформата пред салона на I класа и ме представи като съзаклятник от Враца. Първият на когото ме представи бе войводата Христо Ботев, за когото съм чувал, но не бях го виждал. Той бе строен, висок мъж с необикновени изразителни очи, погледа на които неможеше да се издържи. Много красиво с правилни черти лице, високо чело с буйни назад обърнати коси и брада подстригана от страни. Околните му се държаха много почтително към него и щом заговореше всички млъкваха и с внимание го слушаха. В същото време се запознах и с Давид Тодоров, който и макар да беше врачанин, но го знаех по име, а така също и с други хора, които после разбрах, че били от щаба на четата, а именно: Войновски, Димитър хаджи Икономов, Пера Херцеговинчето, и други. Там бяха също така Никола Обретенов и Георги Апостолов, с които се познавах по-отрано.

Ботев ме запита за нашата организация дали е готова и известена за пристигането на четата. Обясних му, че ентусиазъм има, но откъм въоръжение сме слаби и че аз съм бил изпратен за доплащане на пушките и получаването им. Също тъй му казах, че по сигурен куриер съм съобщил още вчера на Заимов във Враца за пристигането на четата. Запитва ме и за общото положение на въстанието в Средногорието, на което му отговорих така, както си бе, че със страшни кръвопролития и зверства го потушават дивите турски орди".

Ботев казал, че оръжието е изплатено и да останат със Саво Петров в четата на разположение на щаба. В гласа му имало нотки на недоверие, но тонът мек и дружески.

От изложеното до тук е видно, че има голямо разминаване в спомените на двамата. Някой си приписва дейно участие при вземане на решения в щаба на четата, без да е бил член на този щаб. Оставам на читателя да прецени къде и каква е истината!

"Радецки" наближавал устията на реките Скът и Огоста, а срещу тях в Дунава е остров Капаница. Мито Цветков, Стефанаки Савов, Иваница Данчов и Никола Обретенов доложили на Ботев, че е време да се започне. Ботев предупредил за незабавно и строго изпълнение на плана...

Било около 13 часа, когато "Радецки" спрял на козлодуйския бряг при малката фуния край Килер баир, а към 15 часа потеглил. Четниците весело разговаряли, когато Войновски дал нареждане да се изкачат на Крушов баир.

Пътьом Ботев попитал Мито Цветков:

- Къде са каруците да ни закарат до Враца?

Мито Цветков засрамено вдигнал рамене. Това било първото предателство на врачани, поради лошата организация на врачанските апостоли. Тази "грешка" била поправена в движение. Около 16 часа четата натоварила багажа си на коне, а за щаба били осигурени 12 коня. Обозът потеглил за село Бутан, което било близо. Четата навлязла в селото от северозападния край. Тя спряла при Раковия геран, където зажаднелите четници угасили жаждата си. Знамето и щаба продължили водени, от Стефанаки Савов, Саво Петров и Мито Цветков. Спрели в центъра на селото, на площада пред Поповия хан.

- Тук живее главата на селото поп Иван Вълков, който е от "посветените" - осведомил ги Стефанаки Савов.

- В това село е кръчмар нашият врачанец Марко Василов Бошнаков, синът на Васил Бошнаков. И той е от "посветените". Трябва да го намерим! Казал Мито Цветков на Давид Тодоров и тръгнали да го търсят из селото. В това време от вратата на хана се показал ханджията Цветко Вълков, брат на поп Иван и запитал:

- Какви хора сте вие бре момчета?

- Комити, Българска войска сме! - отговорил гордо Дишлията. Идем от Влашко и заедно с вас да изгоним турците и освободим България!

- О-о-о вие сте добри хора, наши хора! Ха добре дошли!

Елате да си починете вътре и да се разговорим! – казал Цветко.

Войводата, Петър Ванков и поп Сава Катрафилов влезли в хана, взели по един стол и седнали на язлъка. Синът на кръчмаря донесъл маса около която насядали, а Цветко сложил пред всеки по половница червено вино.

- Пийнете си за ваше здраве и в чест на свободата на България! извикал весело кръчмаря. Де глътни от виното войводо!

Във водата живеят жаби войводо, мърсуват я, а виното е кръв Божия - от серце Христа Богочеловека. Пошегувал се поп Сава. Оно наливает кров во серце и жили человеку иидее душа народная!

- Виното дава бодрост, кураж и сила. - добавил Петър Ванков.

В този момент дошли Никола Войновски, Арует Загрин и Димитър Дишлията.

- Момчетата се настаниха на почивка на площада. - докладвал Войновски на войводата. Георги Апостолов и Димитър Икономов с момчетата си са разположени пред Диневото ханче, близо до реката, която е голяма и буйна. Мост няма и трудно ще я преминем.

- Реката няма да ви плаши! Ще я преминете с коли, които аз ще намеря! Казал кръчмаря и тръгнал. Насреща идвал синът му, който водел Стефанаки Савов, Саво Петров, Давид Тодоров, Мито Цветков, Томчо Кунчев, Иван Тонев и Марко Бошнаков.

- Войводо, това е щабът на тукашните съзаклятници - казал Давид Тодоров и посочил Кунчев, Тонев и Бошнаков.

- Вие очаквахте ли гости днес? - запитал ги войводата.

- Нямаме известие за вас. Може да е известен поп Иван, но го няма днес. Отговорил Томчо Кунчев.

- Моят чичо Иван замина тази сутрин за Оряхово. Ако е знаел е щял да ми каже, а нямаше и да замине - намесил се в разговора Васил.

Още не завършил последните думи, когато пристигнал Цветко като водел със себе си даскал Таки, коларя Тодор Томчев и старейшината дядо Диньо, който казал на войводата:

- Наредил съм всички колари да дойдат с колата си за да ви превозят през реката.

Войводата съобщил, че четата отива за Враца, която е далече и най-късно утре вечер трябва да влезе в града. Затова му е нужен човек, който познава добре пътя и да водичетата така, че да избягва среща с неприятеля.

"...Напуснахме селото. На пътя ни се изпречи река Огоста, която беше придошла от проливните дъждове. Взехме няколко кола, които препречиха като мост и я преминахме".

- Аз зная всички пътища през нивята. Оставете ме аз да ви водя! Предложил Васил Цветков.

Тук Георги Апостолов записал нови четници. След записването си Марко В. Бошнаков поканил четниците да изпият всичкото вино и ракия, при което много четници отишли с него в дюкяна.

"...Намери се един бакалин, който се въодушеви и раздаваше вино, ракия и тютюн.

"...Установили се на югоизточната страна на самата река Огоста, пред бакалския дюкян /на М. Бошнаков БА/. Бакалинът започна да раздава на момчетата вино, ракия итютюн... Бакалинът раздаде всичко на дружината пък най-после се присъедини и той към нас."

Стигайки село Добролево четата спряла за почивка над дола. Поп Сава Катрафилов седнал на тревата, изпънал си краката и казал:

- Давиде, кой какво ще да казва, ама аз ти казвам че ялова ще излезе работата ни!

- Не е вярно отче! - обадил се Г. Апостолов, който чул поп Сава.

- Нали казвахте, че тук гори, народа си запалил селата.

Я вижте гори ли? Гори, ама огън няма, даже и на пушек не мирише.

- Като се разсъмне, ще запуши и ще замирише! - умислено казал Ботев.

- Отиваме в Борован. В него ще ни посрещнат 200 момчета-орлета. Там нашето семе е хванало як корен.

- прекъснал го Стефанаки Савов.

- Да тръгваме, че Враца е далече! подканил Перо и станал.
Станали всички и четата тръгнала, но вече по шосето, където нямало кал и се вървяло по-леко.

Полунощ била превалила, когато четата разбудила и разлаяла борованските кучета. В цялото село царувала мъртвина. Сава Пенев притропал с приклада на пушката си на една врата. След дълго мълчание от вътре излязъл старец, който с прижурени очи гледал четника.

- Има ли млади мъже в това село?

- Е па има, ама снощи одиа из село попо и кмето и рекоа, че разбойници са тръгнали по селата, та ако додат тук мъжете да се скрият. Днеска по обед ги откараа къде Борованската могила да копат шанци и не са се върнали.

- А турци има ли?

- Нема турци, ама по обед долете каймаканино с неколко заптии на коне, викна кмето и фанаа за Бела Слатина.

- Тръгвайте да вървим! - казал Ботев. Апостолов, Обретенов виждате ли си апостолската работа! Стефанаки няма нито едно от борованските орлета. Това ли е народът, който ни чака с отворени обятия?
Думите на Ботев ударили като стрела сърцето на всички...

Вече на изток небето избелявало. Четата тръгнала по шосето за Враца под ръмката на ситен дъждец. Не се минало много време и крайните къщи на село Баница се показали. Изведнъж върху четата налетели около 200 черкези и башибозуци - конни и пешаци. Започнала се престрелка. Четата отбила от пътя и бавно се придвижвала напред. Колите от обоза не можели да се движат в калта и Ботев ги освободил. Четниците бързо взели багажа и продължили напред. В далечината зад селото се издига Милин камък, място за удобна позиция, и четата пробивайки си път, се насочила натам. Не след дълго щабът излязъл на най-високата част на Милин камък.

На юг в далечината Врачанският балкан затваря хоризонта. От тук до него се е ширнало хълмисто, осеяно тук, там с гора зелено поле. На 18 километра югоизточно се синее бърдото Веслец. Под самия връх полето е прорязано от бялата нишка на шосето Враца - Рахово. Източно от него, скътано в малка падина, са разпръснати белите къщички на село Мраморен. Милин камък разтяга снага на запад чак до село Чирен. Северният склон на Милин камък е стръмно отсечен и непроходим. На тази страна една стръмна пътека води до малък заслон в скалата, ограден от вековни брестове.

Милин камък

Тук се завързало първото сериозно сражение на четата. В неравният бой, със смъртта на храбрите загинали 24 четника.

Анастас Джумалиев, Севлиево

Атанас Горов, Пещера

Бенчо Господинов, Русе

Бойко Толинов, Копривщица

Върбан Господинов, Русе

Генчо Атанасов, Дряново

Георги Пиринчев, Карлово

Георги Сиряков, Троян

Георги Найденов, Тулча

Данаил Драганов, Ловеч

Димитър Генчев, с. Бяла Черква

Димчо Пенев, с . Ястребина, Силистренско

Никола Бункин, Габрово

Никола Лилов, Калофер

Никола Симов-Куруто, Търговище

Пенчо Атанасов, Ловеч

Петър Паскалев, с. Глушник, Сливенско

Сава Катрафилов, Елена

Станьо Хитров, Ловеч

Стою Петров, Лозенград

Тончо Кунчев, Тетевен

Христо Йонкин, с. Орешак

Димитър Петков, с. Ценино, Старозагорско

Пенчо Ралински, с. Бели Осъм, Ловешко

В този ден, вечерта, на път за Веслец в землището на Мраморен загива Давид Тодоров от Враца член на щаба на четата. Младен Павлов, понеже нямал оръжие, го изпратили до кладенчето за вода и повече не се върнал.

Привечер турска тръба засвирила сбор и нападателите се оттеглили. Посърнало, слънцето бавно се спуснало зад най-западните върхове на Стара планина. Над Врачанския балкан се движели тъмни качулести облаци. По небето над Милин камък бързо настъпвали дъждовни облаци, гонени от Северняка. Тъмнина обгърнала цялата околност.

След прекратяване на боя Ботев свикал щаб а на съвещание, на което предложил четата да се изтегли от този негостоприемен връх.

- Нека врачани кажат накъде да вървим? - завършил той.

- Най-добре ще е да отидем на Веслец. Там имаме наши хора и ще имаме храна в изобилие. Село Косталево е до Веслец и там има съзаклятници. Чрез тях ще разберем какво е положението във Враца. - предложил Стефанаки Савов.

- Приемливо е предложението на бай Стефанаки. Ей го де е Веслец! За два часа сме там, при наши хора. Да не се бавим повече, а да тръгваме! - подкрепили го Апостолов, Обретенов и Спас Сокоолов.

- Добре! Да водят врачаните, защото знаят пътя! - наредил Ботев.

Когато тъмнината се сгъстила Ботев наредил да се тръгне. Най-напред вървял патрула с Марко Бошнаков, на педесетина крачки - авангарда с Давид Тодоров, Н. Войновски и Стефанаки Савов. След авангарда - взводовете, и в края Ботев с част от щаба. На разклона срещат черкезин, облечен в ямурлук, който отговорил на паролата, но по лошият му български език го разпознали. Перо веднага го разстрелял. Чудно от къде е знаел паролата? Четата продължила пътя си.

В непрогледният мрак залаяло куче и се чул дрезгав глас:

- Кои сте вие? За града ли отивате?

- За града, ама сбъркахме пътя. Ела да се видим! Отговорил С. Савов.

Из тъмнината се показал овчар, загърнат в ямурлука си.

- Абе Манчо, ти ли си бре? - възкликнал Стефанаки.

- Аз съм бай Стефанаки! Не сте сбъркали пътя. Ще вървите покрай гората, докато излезете на шосето! Хването по него и след два, три часа сте у Враца!

Дъждът престанал. Подухнал ветрец. Четниците излезли на шосето, където спрели да изчакат изостаналите свои другари. По шосето се чул конски тропот, който от минута на минута се усилвал. След малко в тъмнината изплували силуети на конници-черкези и башибозуци. Когато наближили четата, Войновски дал команда "Огън!" и петнадесет, двадесет пушки светнали в тъмнината. Конницата спряла, дала няколко изстрела и в без порядък обърнала конете назад.

- Убиха Давид! - извикал Петър Йорданов, който се бил надвесил над бездиханния труп. Ботев и щаба го пренесли в гората и се простили с него.

Четата навлязла в гората. Пътят не се виждал и много момчета изостанали и се изгубили. В тъма и непрогледен мрак се движела четата към Веслец. Зазорявало се, когатоспрели в орешака под водопада на Речка.

Източно от водопада излаяло куче, чийто лай се приближавал. Не след дълго се показал силует на човек. Когато наближил четата, Спас Соколов извикал:

- Стой! Българин ли си и на къде отиваш?

- Чух гълчава, та дойдох да видя! Врачанин съм, ама тука си живея на държавата. Тази гора е моя. Имам стока, пък наминават хайдуци, та...

- Минават ли турци и черкези тъдява? В това село има ли турци? - запитал го Спас.

- Това не е село, а лозя и имот на врачани, наричаме ги "Държава". Тук турци и турски имоти няма.

- Как се казваш?

- Андро Боленгеров от Враца.

- Къде е пътя за върха?

- Ето го! Андро посочил зад гърба си и продължил - Пътят води до върха и продължава за Косталево и Враца.

- Ще ви изведа на върха, чини ми се, че сте добри хора. Ха сега добре сте ни дошли.

Веригата се разточила след Войновски, който вървял най-отпред с Андро. Пътят извива между вековни буки и дебели орехови дървета, чийто очертания, като митични чудовища ярко изпъквали на фона на небето. Зазорявало се и сиви облаци с бели глави започнали да шарят небето. Пътят върви на изток, после завива на юг през Русино бранище и изведнъж пред очите се разкрива широката Колова поляна, обградена с едра букова и дъбова гора. В средата на поляната извисявали снага два вековни дъба.

Войновски предложил да спрат при едрите дъбове и след минути щабът се настанил под широките клони на дърветата.

В това време дошли Н. Кючуков и Ст. Савов.

- Добро утро Андро! - казал Стефан Савов и се ръкувал с Андро. Какво става във Враца? Знаеш ли?

- Не съм ходил отдавна във Враца, та да знам какво става. Оня ден Петраки Калицин разправяше, че у Тракия станала буна, та турците изгорили селата и изклали много хора.

- Петраки тука ли е?

- Тука беше, ама сега не зная. Ще проверя.

- Андро, иди до Враца и кажи на баща ми, че съм тук и той да ти разкаже какво е положението във Враца и да ти каже през къде да влезем ние в града.

- Не мога Стефанаки, ама ще намеря друг да иде. Дано иде Петраки! Отивам да го търся! - казал Андро и пъргаво скочил...

"Осъмнахме вече в лозята на Веслец и продължихме пътя, докато стигнахме на водопада и над него спряхме. Това бе 19 май стар стил 1876 година. Обаче всички, които стигнахме на върха Веслец заедно със знамето бяхме 32. Обитателите на Веслец ни посрещнаха радушно и веднага се разпоредиха да ни дадат храна... Както казах на 19 Май по обед се събраха 130 души. Него ден дружината прекара в почивка и обучение без да бъдем нападнати..."

- Но нека да оставим четата да почива, а да видим онези четници, които са се отделили от основното ядро.

Заоблените върхове на Веслец, огрени от първите лъчи на изгряващото майско слънце се очертавали на изток. Любопитни лъчи, пробили листата на гъстата гора. те като палави зайчета заиграли по лицата на група хора, насядали на малка полянка. Това били четниците: руснака Теофан Раданов /руският княз/, Георги Матев и Георгаки Апостолов.

Като се пораздвижили, защото се били схванали от студа, те тръгнали по посока на изгряващото слънце. Не след дълго се намерили на коларски път. Като повървели малко чули от далечината, че някой свири с уста. Те се дръпнали от пътя и зачакали. След кратко време на пътя се показал един младеж, който безгрижно си свирукал с уста. Четниците излезли на пътя. Когато свирачът ги видял свирката му секнала. Матев го поканил с ръка да дойде притях. Той тръгнал нерешително и боязливо.

- Не бой се момче! Ние сме българи. Къде отиваш попитал го той.

- На Враца.

- Срещна ли някъде нашата дружина?

- Аз работя на лозето на чорбаджи Цеко Абаджията, ама не съм виждал такива като вас. Комшията разправяше, че минали "комити" през гората и заминали за „Речка". На Милин камък турците се били с тях и ги разбили. Във Враца има много турска войска и черкези. Сега и тука ходат на хайка башибозуци и черкези да търсят "комити".

- Ние сме "комити", ама имаме ранени и неможахме да настигнем четата. Имаме нужда от лекарства, дрехи и храна - казал Георги Апостолов. Ще те помолим да ни купиш нужното!

- Лекарства няма къде да купя, а хляб и дрехи мога да ви донеса, ако ми дадете пари. Аз съм абаджия и моят чорбаджия продава дрехи, та мога да купя и донеса заран.

- Ето ти пари и побързай! Матев му дал 100 турски лири.

- Вие влезте у тая колиба на Димитър Делибалта! Той е свършил работата си из лозето и няма да дойде. Той е добър човек и ако ви завари нищо лошо няма да ви направи. Аз ще ви търся тук! През деня се крийте да не ви видят башибозуците!

- Ще те чакаме тук, но ти бързай и гледай по-скоро да се върнеш, защото сме много гладни! помолил го Матев.

- В лозето има череши ранозрейки. Залъжете стомаси­те си, докато се върна!

- Как ти е името! попитал го отново Матев.

- Стоян Грамчов. Казало момчето и пъргаво се понесло по пътя за Враца.

Четниците оставили багажа и пушките си в колибата и отишли на близката череша. Матев се качил на черешата и навел един клон на другарите си. Но не било им писано даядат череши. Матев, който бил нависоко, видял че по пътя, по който заминал Стоян Грамчов, идвала с бесен галоп башибозушка потеря.

- Турци! Бягайте! казал Матев и скочил от черешата, но било вече късно. Башибозуците изгърмели по тях. "Руският княз" паднал недалече от черешата, а другите влезли в колибата и започнали да стрелят. Завързал се ожесточен бой. Башибозуците успели да запалят колибата. Гърмежите от нея скоро стихнали. Четниците били избити, колибата заедно с тях изгоряла. Така завършили земният си път тези светци на българската свобода.

Ето какво пише за това предателство врачанина Мито Анков:

"Кога Ботйов тръгнал от Веслец за планина Крушовица /далеч на 4 часа/, неколцина момци останали и отишли в колибата на Димитра Делибалта. Отишел при тях и врачанецът Стоян Грамчов и им предложил услугите си. Говореше се тогаз, че момците му дали пари да им накупи едно, друго от Враца и за възнаграждение му дали 100 лири турски. Стоян вместо да отиде във Враца, отива та намира Исмаил - от с. Тлачене, предводител на една бандабашибозуци - и му обажда, че десетина души комити имало на лозето на Делибалта. Исмаил със своите башибозуци отива на мястото. Момците като видели още от далеч турците, затворили се в колибата. Башибозуците я обградили и предложили на момците да се предадат. Но те започнали да стрелят отвътре и убили двама турци. Почнали и башибозуците да стрелят, но като не могли нищо да извършат, най-сетне те запалили колибата и момците изгорели в нея..."

"За Стоян Грамчов цял град говореше, че той предал момците в лозето на Делибалта, като по-рано им взел парите. И не е за чудене това, защото от начало Стоян беше едно сиромашко абаджийче, и отведнъж забогатя, а не се знаеше от какво беше спечелил толкоз пари в късо време."

(* По спомени на абаджиите врачани, които са работили с Ст. Грамчов, Иван Тодоров и Иван Остриков.)
Някои четници в спомените си пишат, че Теофан Раданов е убит в колибата на Делибалта и изгорял заедно с останалите четници. Това не отговаря на истината. За товаговори писмото чернова от Видинският окръжен управител Халил Рифат паша до Областното управление в Русе.

/Видин/ 29 Май 1876 година изх. № 276

До Областното управление

На няколко пъти ви бе донасяно как биват разбивани и унищожавани бунтовници, които във вторник на 17 май се качили от влашките пристанища на парахода "Радецки" ибили стоварени при село Козлодуй, между Оряхово и Лом, където няма пристанище и дето параходите не спирали. Убит е един от войводите на въпросните бунтовници, русин, на име Теофан Радан /Раданович/. У същия са намерени следните документи:

Един носещ герба на сръбския княз, подписан на П. Йович, командир на доброволческа дивизия в областта на река Дрин, в Босна, и на неговия главен секретар Гьоре Иованович, а също и знак на Лешническата армия, който удостоверява, че Теофан Раданов е командир на щабна рота от Първа доброволческа дружина в Сърбия и че е руски поданик.

Два документа, пак с герба на сръбския княз и под него управлението на сръбския арсенал;

Един паспорт, в който е отбелязано, че лицето е български жител.

Всички тези четири документа, поставени в плик, а и други още намерени у него писма и документи, обвити в отделна хартия, ви изпращаме заедно, приложени в настоящето. Най-голямо внимание заслужават поставените в плика четири документа. И между другите има такива с вредно съдържание, но тук не можем да намерим кой да ги преведе. При прегледа им се установи, че истинското име на въпросния бунтовник е Арует Загрин /може да се чете и "Загрид" или "Зигрид"/, произхождащ от областта Курландия в Русия, и че същият, когато дошел тук, променил името си на Теофан Раданов.

На ваше разпореждане!

Както си спомня читателя, оставихме четата да почива на Речка и Колова поляна. Стефанаки Савов изпратил Андро Боленгеров да намери човек, който да занесе писмо на М. Анков във Враца.

Не след дълго Андро се върнал, като водел със себе си Гачо Иванов и Петраки Калицин.

- Стефанаки, ето този мъж е тръгнал за Враца и ще занесе писмото на Анков - казал Андро.

- Това писмо, което сега ще напише войводата, ще пре­дадеш на М. Анков и ще ни донесеш отговор! Ще те чакаме тук! - казал Стефанаки на Гачо Иванов.

Апостолов, под диктовката на Ботев, написал следното писмо:

Сираче,

Благополучно преминахме Дунава. От Козлодуй до Баница малки сражения, в бърдото голям бой. Имаме 6 убити и няколко ранени, днес почивка. Пригответе хляб и 40 чифта цървули, защото има момчета с чепици и 40 оки тютюн! Тая вечер сме ви на гости!

Главен войвода: Христо Ботев

Секретар: Георги Апостолов

Ботев му казал да провери какво е разположението на турските войски и от къде е най-безопасно да влязат във Враца. Гачо взел писмото, мушнал го в навущето и потеглил за Враца.

Около 10 часа пристигнала група веслешчени с Пецо Чулев. Групата се спряла при Стефанаки Савов.

- Носите ли някакви новини от село и от Враца? - запитал ги Стефанаки.

- Не знаете? И ние не знаем, а за нас е много важно да знаем. Ти Пецо готов ли си да отидеш и да разбереш всичко? - запитал го Стефанаки.

- Болнав съм, ама ще отида. Дайте ми писмо до Заимов!

- Всички от комитета те познават, та няма нужда от писмо, да не го заловят турците! Иди без писмо! - казал Перо.

- Щом може без писмо, тръгвам веднага!

След като момчетата добре се нахранили, налягали да спят под дърветата. Целият лагер утихнал, само тук-там се чували тихи разговори. Докато четата почивала на Колова поляна и щабът, начело с Ботев, очаквали хабер от Заимов и врачани, нека видим как са се развили събитията във Враца!

Щом "Радецки" пристигнал на Ломското пристанище Ломският каймакамин съобщил във Видин, че "комити" слезли на Козлодуй. Видинският Мютесариф Халил Рифат паша, веднага телеграфирал във Враца да се вземат мерки за защита на града. Махмуд Садки, врачанският каймакамин веднага събрал турските първенци, като им наредил тайно да съобщят на османлиите да не излизат на улицата. След това им прочел заповедта за отбраната на града и завършил с думите:

- Угасна бунта в Тракия, ако отново пламне тук, вината е само наша. Затова обявявам мобилизация на всички пра­воверни в целият санджак за потушаване бунта на непокорната рая!

Махмуд Садки засилил охраната на входните улици, след което с охрана от пет заптиета, заминал за селата около Веслец да събира доброволци - черкези, башибозук и татари. Успял да събере около 200 човека и през нощта се отправил за село Баница. С тази сбирщина той смятал да унищожи четата, а ако не може, поне ще я задържи на Милин камък. Като дал заповедите си, той заминал за Враца да организира защитата й.

17 Май 1876 година. Хубав слънчев ден. След пладне в дома на Андро Златарски влезли Мито Анков и поп Което Боюклийски, където заварили Цено Ангелов, Мито Ангелакьов и майка му баба Йота. По здрач пристигнал Ангел Д. Йоцов и Стоян Заимов, които идвали от събрание в къщата на Ангел Рагьов. Това са главните лица на Врачанският революционен комитет, които е трябвало да обмислят и разработят плана за завладяването на Враца. Предтях баба Йота разплатила на масата знамето на Врачанският революционен комитет, извезано от сестрите Мица и Калица.