ПАНТЕОНИ – ЧАСТ 1

Веско Лазаров

 

 

 

 

 

Страннико, пътуващ в света на книгите,
вземи това скромно писание и разгърни пожълтелите му страници!

Виж: през него живота, засипван от праха на забравата!

Прочети го и не го оставяй да изтлее в забвение!

 

Авторът

 

Врачанинът е горд и самостоятелен човек. Той не търпи чуждо иго. През мрачните години на османското потисничество активно е участвал в борбата за права и свободи. Враца и врачани са в първите редици на тази свещена борба.

Началото на църковната борба е положено от врачани. Тя започва с епископството на Софроний Врачански през 1820 година. По-късно, когато започва организираната революционна борба за свобода, те пак са в челните редици.

Когато Дяконът започнал организирането на революционните комитети, врачани са едни от първите.

 

РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ ВЪВ ВРАЦА

 

28 Юни лето Господне 1872. Кървавочервеният диск на слънцето огрявал с последните си лъчи пътя за Етрополе. По него се движели раван двама конници. Пътят се виеше из планинското усое и последните лъчи заливали с разноцветна пурпурна мантия вековната гора. Конският тропот единствено нарушавал горския покой и прекъсвал гла­са на сладкопойните птички. Някои от тях уплашено излитали от короните на дърветата и потъвали във вековната гора.

По облеклото и конете личало, че това са богати търговци. Единият яздел великолепен дорест кон, а другият – едър, алест жребец.

- Трябва да стигнем по светло, защото е опасно да замръкваме по тези усои, пък и да имаме време да се видим с ханджията Хино. Да пришпорим конете бае Мите!

Запотените от горещината и дългия път коне се впуснали в кариер.

Ханът на Хино Лазаров бил пълен с гости от Тетевен и околните села. Когато пристигнали в хана ездачите пъргаво скочили от конете и се здрависали с ханджията. После разседлали конете и подали поводите на слугата, който ги разтрил със стиска сено и ги вързал в яхъра. Двамата нарамили дисагите и се качили в определената им от ханджията стая. Разсъблекли се, измили се, след което слезли в хана да вечерят. Ханджията дошъл лично на масата да им предложи ядене.

- Ще ме простите за калабалъка, ама утре е Петровден и затова имаме много гости. Вие сте ми важни гости и затова баба Хаджийка лично ще ви слугува. Утре, живот и здраве, ще отидем да се черкуваме, а след това в училището. Там ще има тържествен акт по случай края на учебната година: Да ви е сладка вечерята! Казал Хино, поклонил се и се отдалечил.

На другия ден след черковната служба, богомолците се упътили към училището за тържеството. Когато то завършило, Ханджията взаимно представил гостите и учителите.

Търговци от Враца - Кръстьо и Мито. След което се обърнал към учителите и казал:

- Даскал Тодор Пеев и даскал Илия Вълчев. Всички сме добри хора!

Подир обяд Кръстьо и Мито обиколили местните търговци на вълна, ярешки и агнешки кожи. Направили няколко сделки и се върнали в хана. На вечерята, въпреки добрите сделки, Кръстьо бил притеснен от нещо. По едно време казал на Мито:

- Бае Мите, нещо ме мъчи и докато не ти кажа няма да ми олекне.

- Слушам те Кръстьо! Отпусни си душата!

- Отдавна се каня да ти кажа, а ти може и да знаеш, че в България шетат апостоли, които сеят семето на борбата за освобождение на България от проклетите агарянци.

Главният апостол се казва Васил Левски - Дяконът, а пръв негов помощник е Димитър Косовац-Общи, който е тук и ако желаеш може да се срещнем с него. А... От какво те е било страх! Аз не съм ли българин? За мен ще бъде чест да се срещна с такива хора. Къде е Общи? - прекъснал го нетърпеливо Мито.

- Това исках да чуя! - зарадвал се Кръстьо и го прегърнал. Утре ще се видим с Общи!
На 30 Юли 1872 година Кръстьо Бързаков завел Мито Анков в една стая на горния етаж на хана. По миндерлъците били насядали няколко познати тетевенци и две тетевенки, между които седял непознат мъж. Той бил облечен като кираджия. Среден на ръст, лице с развити изпъкнали челюсти, на което блестели сини като метличина очи. Челото му било високо, леко набръчкано, а устата му покрити с тън­ки като свила мустаци, които му придавали вид на мек и добродушен човек. Развитото му мускулесто тяло и бръчките по челото говорели за неговата решителност и самостоятелност. Кираджийското му облекло не можело да скрие, че в него е облечен не кираджия, а изискан за онова време човек. Това бил Димитър Общи.

След здрависването настъпила кратка пауза. Пръв на­рушил мълчанието Общи, който продължил преди това започнатия разговор за положението на българите в Отоманската империя и настроенията им. Всички стигнали единодушно до извода, че положението е нетърпимо и трябва да се търси изход. Тогава Общи започнал да разказва за основаните от Дякона комитети в България. Те били из цяла България - Ловешко, Тетевенско, Търновско, Габровско и в Тракия. Когато привършил, той се обърнал към Мито и го попитал има ли благодатна почва във Враца за посяване семето на бунта и се основе такъв комитет. Последният се зарадвал много, развълнувано се усмихнал и кимнал утвърдително с глава. Общи скочил чевръсто от миндера и силно го прегърнал. После всички го "кръстили", като пред свещеник той се заклел в Бога, кръста и камата да служи на светото дело. Така Мито Анков станал "посветен" в делото съзаклятник, а Общи му дал някои наставления и Уставът на комитетите...

Обзет от революционна треска, Мито Анков събира на 10 Юли 1872 година свои приятели в дома на Мито Цветков, където полага основният камък на Врачанският революционен комитет.

За председател избрали Кръстьо Новкиришки, подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Савов и членове Тодорин Ванов, и Цено Ангелов. Избраните членове на комитета положили революционната клетва. Съгласно устава,за конспиративност, комитета получил името Аврамачо Юсуфиков /врачански търговец/. Решили да се започне "кръщаването" на нови съзаклятници. За кратко време /до 10 Август 1872 година/ във Враца са "кръстени" около 50 човека, а в селата около Враца и манастирите "кръстили" още много хора. Иноците от Черепишкия манастир, начело с игумена Епифаний, изцяло са "кръстени " за делото.

На 13 Август 1872 година, пътуващия по свои дела в село Литаково Мито Анков изживял една неочаквана и приятно среща. В хана на Младен Пенов той се срещнал с Димитър Общи. Последният казал на Анков, че идва от Враца и е много доволен от работата на комитета там. След вечеря двамата се качили в стаята на Общи, където той показал на Анков една "шестогнена" пушка и револвер. После му обяснил, че всеки съзаклятник може да ги има само срещу 8 турски лири,които предварително трябва давнесе в комитета. На раздяла се разбрали Общи да присъства на храмовия празник в Черепишката обител.

На 15 Август 1872 година в манастира се събрали около 20 съзаклятници от Враца, които били настанени в Рушидовата къща. Заедно с тях било и заптието Ахмед ага, който съзаклятниците били изискали от врачанския мюдюрин за охраната им. В тази къща се провели няколко заседания заедно с дошлите от Орханийско и Тетевенско. На заседанието се решило Врачанският комитет и съзак­лятници да отидат в Рилския манастир. Там да "кръстят" игумена и калугерите, за да стане той свърталище на народните хора.

Пушката на Общи предизвикала всеобщ интерес и решили да видят нейните възможности. Главна пречка било заптието. За да го отдалечат от манастира, предложили на Ахмед Ага, който бил добър рибар, да отиде към село Зверино. Там да улови някой мустакат сом, с който да украсят вечерята си и да го полеят с вино. Ахмед Ага, поласкан от похвалата, тръгнал на часа по Искър за района на Зверино, където наистина имало големи сомове.

Щом заптието заминало, Общи взел пушката с патрони и заедно със съзаклятниците отишли на поляната зад манастира. Заложил мишена и после от разстояние 300 метра уцелил средата й.
Когато се завърнали в манастира заварили Ахмед ага, който стоял гордо пред два сома, по десетина оки единият. От тях приготвили разкошна вечеря, която полели с вино.

След завръщането си във Враца, голяма част от мераклиите съзаклятници броили на касиера по 8 лири турски за пушка и револвер като на Общи.

Заинтересуван от докладите на Общи, на 28 Август 1872 година във Враца пристигнал сам Дяконът, който отседнал в хана на Стоян Огойски. На другия ден в черквата "Свети Вознесение" се състояла служба по случай отсичането главата на Свети Йоан Кръстител.

Слънцето е вече доста нагоре по небосвода. Весели, жизнерадостни лъчи падат по южната страна на храма, като че ли играят по неговата стара снага. Блещукат по мъжделивите му прозорци и се мъчат да надникнат в него. Омаяни, те искат да видят ангелогласния, чийто глас не бяха чували до сега.

Храмът бил пълен с богомолци, които били прехласнати от сладкия, нежен и красив глас, с който пеел непознатият.

Пеел Дякон Левски.

След службата той се срещнал във Възнесенското училище с членовете на комитета. По негово предложение на другия ден се свикало събрание с всички "посветени".

Събранието се състояло в местността "Турските гробища". На фона на величествените скали и шумът от пада­щите води на водопада "Скакля" гласът на Дякона звучал тържествено, като заклинание предвещаващо края на Отоманската империя. Събранието приело предложението на Дякона врачани да посетят Рилската обител и "кръстят" игумена и монасите. Приета била оставката на Кръстьо Новкиришки. Решило се и Мито Анков да придружи Левски при обиколката му в Берковица, Лом, Видин и Рахово.

В края на Август 1872 година, по решение на Ловчанския комитет, Димитър Общи убил в Орхание дякона на ловешкия владика Паисий. След около месец /20 септември 1872 година/ турската хазна била обрана. Мерките за сигурност и подозрителността на властите се засилила. Навсякъде дебнели турски шпиони. Въпреки това Врачанския комитет трябвало да изпълни решението за "кръщението" на монасите от Рилската обител. За целта група съзаклятници тръгнали на 11 Октомври 1872 година за манастира. По време на пътуването дъжд се леел като из ведро, което врачани приели като Божия поличба. Групата пристигнала на 17 Октомври, а на 18 Октомври се състояло заседание в манастира. По съветите на таксидиотина на манастира във Враца Лука, нужна е била среща с игумена дядо Неофит Рилски. Тя се състояла на храмовия празник /19 Октомври/ след службата. Дядо Неофит, прав в килията, посрещнал много радушно гостите. На другия ден, в присъствието на Дядо Неофит били "кръстени". На 21 Октомври 1872 година цялото манастирско братство изпратило с почести групата. Изпълнила се Божията поличба.

При пристигане на групата в Орхание, от ханджията разбрали, че обирджийте са заловени и търсят Общи под дърво и камък. На 27 Октомври 1872 година търсенията им се увенчали с успех. В Ненковия хан на село Черигово Общи бил заловен. Започнали признания и разкрития от Общи. Между издадените комитети бил и врачанският. Като разбрали това комитетските хора обиколили селата и предупредили "кръстените" да не признават нищо. Благодарение на това не последвали никакви арести, въпреки доносите на турските шпиони.

"Чудехме се как тъй турците да не задяват и нас, обаче работата стояла ето как - това после узнахме от Илия Данов: вярно било, че Марин Попов и Димитра Общият са изказали много комитети, между тях и врачанският.

И наистина, верността на това се узна после: намериха се в хюкюмата във Враца добри турци, които ни казаха да си събираме ума в главата и да се пазим, защото властта ни следяла на всяка стъпка". 

Няколко месеца по-късно в село Къкрина бил заловен и Дякона.

След обесването на Общи и Левски революционната работа поутихнала, за да избухне с нова сила.
В замяна на това започнала културно-просветна работа. Основано било читалище "Напредък", в което закипяла трескава културна дейност. Там се събирали "посветените" и хората от комитета, за да обсъждат събитията и зараждащата се балканска буря в Османската империя.

"... След всичко това ние във Враца решихме да се предадем на мирни занимания и да чакаме благоприятно време за нова деятелност. Пък не бе останало вече с кои съзаклятници да се сношаваме и обнадеждаваме. Димитра Общи и В. Левски уловиха и обесиха в София и мнозина други съзаклятници заточиха. Ограничихме се да работимсамо на културно-просветна почва в града и окръга... Тъй карахме до 1875 година". 

Този комитет изцяло е дело на врачани. Единственият външен човек е бил чистият, неопетнен свят апостол В. Левски...

Избухналото въстание в Босна и Херцеговина през Юли 1875 година раздвижило силно българската емиграция. Българските млади революционери вярвали, че народът еготов за незабавна революция. Такава вяра и убеждение имал и самият Ботев, който пише във вестник "Знаме" от 26 Юли 1875 година" ... българският народ е бил всякогаготов да се реши на този велик подвиг....". В същият вестник от 27 Юли от 1875 година продължава: "... Трябва да въстанем... да си видим сметките с тирана, да помогнем на Херцеговина и на себе си и да покажем на дипломацията, че... сме народ способен да живее...".

Малко по-късно в същият вестник от 30 Август 1875 година пише "... нашето съществуване като народ е съмнително, ако ние не вземем участие в съсипването на Турция".

Седмица след тази статия в Букурещ решават да се вдигне въстание в Ловешко, Търновско и Старозагорско, а определена група да подпали Цариград, за да се всее смут в Османската империя.
Цариград не е подпален, а въстанието зверски потушено. След неуспеха на въстанието се образува Гюргевският комитет, който започнал отново подготовката за въстание. България е разделена на четири революционни окръга. Определени са и апостолите на всеки окръг. Враца е III революционен окръг и за апостоли са определени Стоян Заимов и Иваница Данчов.

Въгленчетата от революционната борба не са загаснали във Враца. Разпалването им започва още през Септември 1875 година, когато в дома на Мито Цветков се събират по-видните стари съзаклятници. На това събиране решават да изпратят Мито хаджи Мицов с мисия да влезе във връзка с БРЦК. В Букурещ той заварва комитета в агония. От Букурещ Мито заминал за Гюргево и чрез Г. Бенковски се свързва с новосъздаденият Трети революционен централен комитет /Гюргевският/.

Ето как описва срещата Данко Димитров:

"В това време в Букурещ пристига един никому неизвестен до тогава ентусиаст от Враца, един син на многострадалният български народ, който неволно става причина да се положат основите на едно велико дело, да се зареди искра, която превърната във факел възпламени подбалканието, обжари Батак. Перущица, Клисура и поведе руските витязи, от щиковете на които изгря свободата на България...". 

Но да оставим този ентусиаст да разказва за себе си и за събитията, които ни интересуват! Той ги е описал не в една, а в три тетрадки, които и до сега не са публикувани. Те се съхраняват в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" под сигнатура НА 8875. Върху тетрадките е направен следния надпис: "Описвам у тази книга що съм работил през времето, за което ставаха тежки борби, за въстания, за да се освободим от турско иго. Аз Мито Костов хаджи Мицов родом от град Вратца, Хан махала..." 

Ето как описва решението си да отиде в Румъния:

"Мен в гърдите ми се беше въобразило освобождението. И още от малък аз в училището бабаит да хода по реката да се къпа и да се бием с турнетата. Почти като бях си убил всичките пръсти на краката, бяха вързани, учителят ми каза: на юнак и рани требват. На 1875 аз получих от Тончо Чичов, който учеше тогава у Прага, писмо, в което писмо ми пишеше: Бака, когато /ме/ изпрати вия ми казахте, че имате колеги/те/ сега му е времето Херцеговина дигна на въстание и вие требва да направите така. В също време имахме известие от централния комитет да се готвим за въстание, но това беше сметена работа като не бяхме подготвени както трябва. Сбирахме се няколко пъти, но никакво решение. Аз реших да ида у Романие...".

След среща с Панайот Хитов и други хъшове в Букурещ, Мицов се бил обезкуражил от Хитов, но вярата му връща Георги Бенковски.

"... Щом слезнах долу до мен слезе един среден човек с руси мустаци, който беше и той в заседанието, и ме хвана за рамото и ми каза: врачанино, аз съм Георги Бенковски, аз съм на твоето мнение, виж ги тия горе. Няма ни един да премине у българско. Виж ли този Панайот, той е зел една сръбкина, той иска да има сто хиляди души, той да е посред, да не чуе пушка дето гърми. Кой ще освобождава българите, той ще да загине. Ела по мен". 

По-късно Мито хаджи Мицов се среща в Букурещ със Стоян Заимов.

".... Ето че дойде и Стоя/н/ Диарбекирски и ния са сабрааме тримата като какво да работим и направим план да мине/м/ у Българи/я/ ас и Заимов..." 

След няколко дни заминават за Гюргево.

"Аз и Стоян са качихме на тренът и искочих вечерта у Гургово дето са запрехме у домът на Горова сапунджията и ни сабраха тамо 300 гроша и ни дадоха и три леворвера и се качихме на вапора..." 

Другият апостол Иваница Данчов описва срещата така:

"... В дома на Горова всички одобрили намерението на врачанци и ги похвалили за това дето тъй непринудително, без всяко външно действие, издигат глас в полза на българската свобода. Мицов наброява куп факти да показва, че съгражданите му са готови да дадат най-скъпи жертви, стига да се предприеме борбата, която те предлагат". 

"Тогава неуморимият Горов и богатият търговец от Русе Иван Стоянов ни намериха безплатна квартира у двама порумънчени българи, добри патриоти. В тая квартира ние имахме възможност да приемаме всички емигранти, които пристигаха от България, спасили се с бягство. Нарекохме я затова "казарма".

Около 11 ноември 1875 година в "казармата" пристигнали Ст.Стамболов и Иларион Драгостинов. Така се оформя група, която си присвоява функциите на ръководно тяло в българското революционно дело.

"Ний не сме, казва се в едно писмо на Иларион Драгостинов, някой върховен съвет и комитет над комитетите в татковината ни, но просто едно дружество от опитни хора, които по призвание и подканяне на представители от много области из българско начертали един общ план, по който да свържат всички страни, па освен това и места за снаб­дяване с оръжие и други потребности".

Иларион Драгостинов сключва договора за закупуване на 1000 пушки за Врачанският комитет.

"Но какво ли правихме ние по Влашко? Нищо. Стояхме, до дето разбрахме всичките им долни работи. Оттам се събрахме всички бежанци от есента и решихме да излезем и измрем, но да развълнуваме България, додето може и додето можем да удържим".

За издръжката на тази "казарма" известна сума дава Врачанския революционен комитет. Врачани дават средс­тва, както за апостолите, които ще отидат във Враца, така и за другите 10 апостоли. На тях са дадени 100 лири, което е видно от писмото на Н. Обретенов от 10 Декември 1875 година до Т. Чунчолов.

Едни от първите апостоли, преминали Дунава са Ст. Заимов и Иваница Данчов. Към средата на Октомври 1875 година Мито хаджи Мицов се завръща във Враца с апостоли: чирпанлията С. Заимов и свищовлията Иваница Данчов. На 21 Октомври 1875 година вечерта се свиква събрание със стари съзаклятници /около 20 човека/ в дома на Мито Костов Тричков. Ето как описва Мито Анков среща­та на врачани с апостолите:

"... В 9 часа дойде Мицов с двама души: единият висок, кьосе, и малко попрегърбен - той се отрекомендува Стоян Заимов, а другият среден ръст, разтъртен и с живи очи - той се отрекомендува Иваница Данчов...". 

Заимов имал редовен паспорт като търговец на овес и ечемик, а Данчов - на лой и пастърма. Заимов, Данчов и Мицов говорели за подготовката на общонародно въстание, което да избухне през пролетта на 1876 година. За целта България била разделена на революционни окръзи. Врачанският носел наименованието Трети и обхващал Врачанско, Берковско, Ломско и Оряховско. Мицов казал, че напролет през Дунав ще минат няколко хиляди войници с модерно въоръжение, добре обучени и командвани от стари воеводи. Данчов докарвал от девет дерета вода за да ги убеди в скорошното разпадане на Османската империя. Заимов потвърдил казаното, но с "по-купешки" приказки.

На това събрание бил възобновен местния революционен комитет. За почетен председател избрали С. Заимов, подпредседател Мито Анков, секретар Стефанаки Савов, касиер хаджи Ангелаки Д. Йоцов и членове Мито Цветков, Лука Рилски, поп Кото Боюклийски, Саво Петров и Цено Ангелов. Всички се заклели пред евангелие, кама и револвер.

В продължение на около два месеца почти във всички околни села са изградени селски революционни комитети. Броят на записаните съзаклятници достигнал 600 човека.

Иваница Данчов заминал с комитетски пари за Гюргево за да докладва за направеното.

Броят на съзаклятниците непрекъснато растял, растяла и нуждата от оръжие. Налагало се да се потърсят пари за закупуването на оръжие.

"...Трябвяше по някой начин да се вземат от някъде пари. С този въпрос настоятелството се занимава в ред заседания и най-после се реши това: да се купи във Враца стока на почек и да се откара и продаде във Влашко и с получените пари да се купи оръжие, а тази стока да се вземе от турчин, а не да изгори душата на българин. Във Враца имаше много лой и пастърма. Купувач се яви Мито Цветков" ! 

Сенет за гроша 15,680
и словом петнадесет хиляди шестотин и осемдесет гроша остаям да давам от/аз долуподписани на Господин Младен Ангелов със ваде от днес после 61 ден или шейсет и един ден. Затова давам тоя сенет и за уверение се подписвам своеручно.

Аз платец на горните гроша

Мито Цветков 1875 Декември 13. Вратца

Бакалбаши Свидетели:

Моно Панов Антония Савов

Иванчо Василов 

Сенет за гроша 3,640 и словом Три хиляди и шестстотин и четиресе гроша остаям да давам на Цвятко Младенов от днес после 61 ден или шесет и един ден да се наплатиме почтено на уреченото време.

Платец на горните гроша Аз: Мито Цветков 1875 Декември 15 Вратца

Бакалбаши Свидетели: Саво Петров Антони Томов 

Стоката била прекарана в Румъния и там продадена на един полски евреин на име Зиновски.
"Стоката продали за 13,000 златни франка.., След два-три дена сумата била броена на Стоян Заимов чрез банкерската кантора на врачанина Цветко Черешаров в Крайова и в касата на Гюргевския централен комитет... По искане на Гюргевския комитет той /Мито Цветков БА/ писал два пъти във Враца за пари и чрез него в касата на Гюргевския комитет врачани внесли още 300 наполеона. Към тази сума трябва да прибавим 150 турски лири, събрани от Ореховските села и още 150 турски лири внесени чрез Иваница Данчов от ореховския съзаклятник Сребро Стойновски". 

С пари на врачани, според С. Заимов, подпомагали другите революционни комитети, както следва:

За Сливенския комитет - 100 наполеона За Пловдивския комитет - 75 наполеона

За Софийския комитет - 50 наполеона За "казармата" в Гюргево - 200nаполеона...

"Комитетът във Враца изразходва около 500 наполеона за набавяне на материали по въоръжение на съзаклятниците. От месец Октомври 1875 година до средата на месец Декември същата година Заимов и Данчов събрали от Оряховските села около 210 турски лири и срещу всички събрани суми, последният доставил на комитета 8 револвера с по 100 патрона". 

"Почнахме да получаваме писма от Мито Цветков /от Влашко/. Той ни обаждаше, че продали стоката и с парите купили белгийски пушки и револвери, пак настояваше даизпратим и още пари, та да се натъкмели 500 пушки и толко револвери и 100,000 патрони, за които били нужни 4000 наполеона. От револверите Иваница Данчов донесе във Враца 8 с по сто патрона. Те бяха доста хубави. От тях комитета даде един на Заимов, а другите носеха съзаклятниците, когато отиваха по важна работа". 

"През изтеклото време Заимов ходи няколко в раховските села и във Влашко и пак се връщаше. В Рахово, Берковица, Лом и Видин нямаше комитети. Такива в Раховско имаше само в селата Бела Слатина и Галиче, през гдето получавахме пощата от Влашко". 

Във Гюргево решават, че апостолите са малко и пра­щат още двама. На 24 Януари 1876 година Мито Анков се намирал в Старо село. Там той получил вест, че от Влашко ще пристигнат двама апостоли - единият за Берковско, а другият за Орханийско. На 25 Януари 1876 година той се среща с тях. Ето как е описал тази среща.

"По едно време гледам: по пътя откъм Враца се зададоха двама конника. Единият познах: той беше Ангел Статков. Най-сетне пристигнаха и двамата. Второто лице беше дребно човече, с потури и мен непознато. Това беше апостолът за Орханийско - после узнах, че се казва Никола Тихолов Обретенов от Русе. На пръв поглед апостолът ми се видя много непредставителен, пък и като все мълчеше, неможех да си представя, какъв апостол ще бъде той, особе­но във Орханийско". 

За другия апостол Мито Анков пише:

"Другият апостол - определеният за Берковско - беше Георги Апостолов от Стара Загора, човек лют, сърдит до немай къде: от злина беше си изкъсал мустаците, той неходи из Берковско...". 

Видно е, че при този човек преди да му дойдат мислите, идва гневът и злобата. От човек, който по обед го е яд на себе си, а след обед на околните не става апостол, въпреки фамилното си име Апостолов. Това сигурно не е истинската му фамилия, но за някои то е достатъчно за да бъде апостол. Известно е по това време увлечението намладите хъшове да си избират фамилни имена от юнашки, по-юнашки.

За работата им като апостоли ще говорим по-нататък, когато описваме житията на апостолите от III революцио­нен окръг...

Докато врачани разширяват и укрепват съзаклятието и очакват оръжие, във Влашко се вземат съдбовни решения. Зад гърба на врачани, но със знанието и съгласието на Заимов, да се организира и въоръжи голяма чета.

На 12 Април 1876 година в дома на Давид Тодоров се е състояло съвещание, на което се взема решение да се организира една голяма чета. На съвещанието присъствуват Георги Апостолов и Мито Цветков, които предлагат четата да замине за III революционен окръг със седалище Враца. Така врачани напразно очаквали оръжието, за което дали много пари.

На 9 Май 1876 година, след завръщането на Хр. Ботев от Одеса в дома на Димитър Ценович се събрали Димитър Горов, Георги Апостолов, Христо Ботев, Димитър Данович и Мито Цветков. На сбирката Ботев трябвало да даде отчет за свършената работа в Одеса, Кишинев и Николаев, също така да се турят в ред сметките по въоръжаването на четата и да се отчетат събраните и изразходвани суми.
Ботев им разказал, че в Одеса го приели добре, но когато казал, че трябва да дадат морална подкрепа и парична помощ лицата им помръкнали. Казали, че ще се съвет­ват с правителството в Петербург и тогава ще му дадат отговор.

Добри патриоти се оказали младите офицери - българи поручик Никола Войновски и Петър Пармаков. Още на другия ден, след съобщението за готвеното въстание си подали оставката и напуснали службата за да се включат в това велико дело.

Ботев се срещнал с Филип Тотю и Кекеров. Тотю приел да стане войвода на четата. Поискал да се закупят някои неща. За закупуване на необходимите неща Ботев похарчил всичките пари получени от Иван Иванов и Павел Календжи. Мито Цветков доложил, че за въоръжаването на четата и те събрали известна сума.

Ето част от сметките за закупуване на неща за Филип Тотю и Кекеров:

За Филип Тотю - 2 пушки - 550 франка

За 4 пушки поискани от Филип Тотю - 690 франка

За разноски на Кекеров 60 франка

За чизми на Кекеров - 40 франка

За телескоп на Ф. Тотю - 110 франка

За две чанти на Ф. Тотю и Кекеров - 75 франка

За мушама на Кекеров - 28 франка

За телеметър на Кекеров - 17 франка

За компас на Кекеров - 10 франка

На 8 Май 1876 година в кантората на Димитър хаджи Димитров се договорила среща у дома на Янко Ванков. На тази среща Димитър хаджи Димитров прочел писмо от Ботев, донесено от Филип Тотю, в което се казва, че Филип Тотю е приет да стане войвода на четата. Отначало Тотю поискал срещу воеводството си 2000 жълтици. По-късно, като разбрал, че няма да ги получи поискал 200 жълтици. Отказали му отново и той си тръгнал с Кекеров. Тъкмо обсъждали текст на телеграма за Ботев, когато Тотю и Кекеров се върнали отново. Димитър хаджи Димитров му дал на ръка 30 наполеона за посрещане на нуждите си. Той ги взел с благодарност. Дали им и по една пушка "Винчестер" и се уточнили да тръгнат на 14 Май 1876 година за Бекет.

На 15 Май 1876 г. крилатият Тотю и Кекеров стават невидими...

Юда е предал Христос за 30 сребърника, а Тотю за 30 наполеона предал светото дело. Каква е разликата?

След тежка душевна борба и притиснат от обстоятелствата, Ботев приема да стане четоводец. Всичко е било решено и четниците готови да поднесат живота си в олтара на българската свобода. ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН!

На 14 Май 1876 г. окованото и заключено в 14 брашовски сандъци оръжие в Крайова, било натоварено на кола и откарано в Корабия. Петър Банков, Сава Пенев и Иваница Данчов придружавали транспорта. Комисионерът Чакъров посрещнал транспорта. На 16 Май 1876 г. той натоварил сандъците на понтона като своя стока. На 17 Май 1876 г. ги натоварил на "Радецки", който отплувал нагоре по Дунава, заедно с голяма част от четниците.

 

ЗАПОЧНАЛИ СТОТЕ ЧАСА ПЪТУВАНЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО!