РАЗКМЕТЕНИЯТ КМЕТ

 

Оня ден се отбих в кръчмата на Чемширя и гледам бившия кмет Минчо Заимена се одремал, като хапан фиток, седи самичък на една маса, а пред него шишенцето му пълно.

- Мараба, Минца! - му викам. - Какво става? Нещо, много омърлушен ми се виждаш? Как си?

- Как да съм? Не ме ли видиш? Като барани яйца! - мрачно ми отговори той, без да вдигне глава.

- Нали знаеш? Щом птичката забележи, че яйцата й са барани, отлита и повече не се връща в това гнездо. Та и моята работа е такава. Докато бях кмет, всички на пета ми се въртяха, а сега, видиш ли?

- Няма с кого да се чукна, та да ми се услади винцето!...

- Не се кахъри, Минца! - му викам. - Да не си се венчал за тая пуста община?! То голям келепир - аргатин на цялото село! Гледай си бахчичката! От нея излиза хлебецът!

- Много добре стана! - обади се от съседната маса Теню Чакалдака. - Нека да видиш хубаво ли е! Ти, като свали пролетес Драшкула от кметството, пита ли го какво му беше на човека?

- Що аз да съм го свалил, бе Теню?! - изненада се Заимена.

- Та аз и хабер си нямах! Откъде можех да зная, че военните са взели властта и са дошли в село да сменят кмета?! Аз си работех на бахчата, когато дойдоха да ме извикат, защото за кмет им трябвал запасен подофицер!

- Е-е-е и само ти ли си запасен подофицер в това село, бе джанъм?! - не мирясваше Чакалдакът.

- Вярно, не съм само аз! Така е! И те, военните това го знаят по-добре и от тебе, и от мене. Та нали всички ние сме на отчет при тях във Военното окръжие. И те, началствата, си дошли в село с готово решение да слагат за кмет Митю Фитето, защото той пък е запасен фелдфебел. Обаче, когато то Майорът разяснил на селяните целта на преврата и им казал, че ще слага за кмет Митю Фитето, те, нашенци, се опънали - не го искат! И най-много се диктисал дядо Тоню Ходжата. Той казал на Майора, че Фитето е много млад за такава отговорна работа. "Фитето", рекъл дядо Тоню, "е човек буен и заядлив, по характер е карезлия и отмъстителен и най-важното, силно е заразен в политиката и партизанщи­ната, та ще вземе да дели и преследва хората, ще разбуни селото!" И тогава той, дядо Тоню, предложил мене, като по-улегнал и либерте човек. Майорът го изслушал, разгова­рял и с другите хора и чак тогава изпратил кехаята дядо Койчо да дойде, да ме извика от бахчата... Ето така си беше! Ами, че ти доколкото зная, си бил там, бе Теню? Не помниш ли как беше, ами сега си кривиш душата?!

- Остави, не се ядосвай, бе Минца! - успокоявам го аз. - Теню нарочно приказва така, за да те дразни! Не го ли знаеш каква драка е?

- Абе, аз него го зная! Те, хората, за това са му лепнали тоя прякор "Чакалдака". Него на воденицата са го правили!...

Но не е само Чакалдака. Ако беше само той, с мед щях да го нахраня! Има още много други, дето ходят да лаят нагоре-надолу, че и писма пишат, злепоставят...

- Не им обръщай внимание! Старите хора са го казали: "Никой в своето си село не е станал пророк!"

- То това си е така! Никой не е угодил на цяло село и аз не можах, макар че гледах да съм справедлив към всички! Обаче, щом си на власт, не може да не притиснеш тия, дето не вървят в пътя! Аз, като станах кмет, най-напред чичо си и братовчедите глобих! Исках да се разбере от всички, че няма да деля хората, няма да има наши и ваши. Обаче, кой ти гледа?! Един ако е доволен, десет не са! А, който е притиснат, пищи, та селото на главата си вдига! И колкото е по-виновен, толкова повече реве! И не само реве, ами ходи да се жалва "нагоре" и да клепи...

- Това навсякъде така става! Но изглежда, че Фитето има "горе" по-големи "диреци", та така бързо те смъкна от кметството...

- Има, трици! Цялата мръсотия я направи оня льохман, акцизният пристав, Велю Масуря! Той ми подля тая вода -мамицата му и турник! Язък, дето толкова съм го хранил и поил!

- С него пък каква давия имаш?!

- Абе, цялата работа стана заради оня мангафа Кочо Чукалията! Нали го знаеш! Той се занимава кое с амбулантна търговийка, кое с джамбазлък, пооткрадва, каквото му падне, па взел и контрабанда тютюнец да продава, скришната, разбира се! Какво да прави и той, керетията? Пет-шест деца са му на главата, трябва да ги храни! Пък те с жена си закъде са - двама души с три крака и три очи?!

- Как така?! - недоумявам аз.

- Ами, Чукалията е с един крак, жена му с едно око, та общо стават три на три! Недъгави хора, за каква работа стават?

- Недъгави, ама пет-шест деца направили!...

- И аз това му рекох един ден: Абе, Чукали, му викам, сиромах човек си, инвалид, не те бива за работа! Защо не си правиш сметката?! Как ще ги изхраниш толкова деца?! А той ми се хили:

- Божа работа, бай Минчо! Господ ги дал! Нали знаеш, един за деца се моли, друг от деца не може да се отърве! Ушите ни ще изядат!...

- Ти, - викам му - недей да бъркаш Господа в твоите работа! Той не спи в твоите черги...

- Ами жената бе, бай Минчо! Тя е виновна - породата й е такава! Ай съм се изтървал само да я напсувам и вече е бременна!

- Леле, викам му - пусто дърво! Да вземе човек един неокастрен прът, че един на жена ти, три на тебе, дето не умеете да си командвате задниците!...

А Масуря какво го засягат тия работи?! - недоумявам аз пак.

- Ами, нали е копой! Надушил той, че Чукалията продава контрабанда тютюн и решил да го хване. Следил го дебнел го, няколко пъти се опитвал да го спипа, но циганинът е хитър, все успявал да укрие стоката си. Него ден някой подшушнал на Масуря, че предната вечер Чукалията докарал с магарето си цели дисаги с тютюн на лепазета и сигурно сега го дроби. И Масурят дотърчал веднага, да го хване на местопрестъплението.

Дофтаса той в общината и още от вратата ми вика: "Кмете, ставай да вървим да обискираме Чукалията!

- Хич не ме интересуват децата му! - ми вика. - Тръгвай!

Нямаше как, тръгнахме. Вървим, ама аз все си кроя като как да го преметна тоя душегубец! Как да предупредя Чукалията! За мой късмет гледам долу до чешмата си играят няколко деца и между тях циганчето Али. Разгеле! Али - му викам по цигански. Аз нали знаеш, циганският език го говоря още от малък. Та викам на циганчето: "Али, бягай да кажеш на Чукалията, че отиваме да го обискираме!" И то хлапето запраши към циганската махала. Ама откъде да зная, че и тоя хаирсъзин Масуря също знаел цигански език! Той отведнъж рипна, сякаш с остен го ръгнаха в ребрата, дикиса се напреде ми, облещен, свиреп и настръхнал, като бивилски бик и изрева, също на цигански език:

- Че аз тебе за това ли те водя, бе кмете?! Ти на властта ли служиш, или с контрабандистите ортаклък правиш?! Твоята кожа черна!... Ще те науча аз тебе!... Ще ме запомниш!...

И ме научи! Мръсникът му недни!... Отишъл, наклепал ме "горе" пред началствата и хайде: "Много здраве си носи, Минчо!"... Духнаха ми под опашката!... За срам, за резил... и за радост на душманите...