ЛИЛИЯ И ЗВЕЗДАТА НА ЕЛХАТА

 

разказ от Стоян Вълев

 

 

Живееха почти в центъра на столичния град, в странна сграда чиито собственици водеха от няколко години съдебни битки за нея помежду се. Бедните хора се бяха самонанесли и в очакване да бъдат изгонени, преживяваваха някак си. В суматохата се бяха самонастанили какви ли не хора...

Сред тях са оказаха и Пенка и дъщеричката й. И тъй като Пенка бе сред първите обитатели на сградата, избрала си бе самостоятелна стаичка, в която имаше изоставено желязно легло! Разкош, след като години наред бе спала на пода, когато се налагаше и на паважа.

Така дъщеричката на Пенка поотрасна и вече гонеше деветата годинка, но тази година прояви необикновено и даже бих казал, налудничаво желание – майка й да купи елха! Пенка нямаше стотинки за хляб, а за елха не би и помислила.

Е, скътала бе някое левче и сега се готвеше да изненада дъщеричката си, която твърде неразумно бе кръстила Лилия. Почти никой не знаеше, че е така, но все пак смешновата си беше, нали?! Лилия заровена в калта, как ви се струва, а?! Сред обитателите на сградата в която преживяваха от няколко години...

Забелязали ли сте, как бързо преминават дните срещу Коледа? Минават, заминават и тя идва, а ние все не сме готови... Ех, съдба, съдба човешка, обичаше да казва Пенка на Лилия, но тя не я разбираше, защото беше много мъничка...

На 25-ти Пенка грабна Лилия и я поведе нанейде си. Детето плетеше крака, но успяваше да върви с майка си. Мълчеше, защото се надяваше, че са тръгнали за елхичка. Но се озоваха в зеленчуков магазин и майка й купи две червени ябълки. После майка й я заведе на някаква пързалка и я остави там. Първо Лилия се разплака, но после й хареса, не усети как изминаха няколко часа и започна да се свечерява. Като се връщаха с майка си, вече бе тъмно.

Пред стаята в която живееха майка й изведнъж зашепна:

- Сега ще видиш това, което искаше.

Лилия затвори очи и като ги отвори видя елхата, не забеляза, че е нарисувана на стената.

Полюбува й се, а после се хвърли да целува майка си. Смехът на двете премина в ридания. Поплакаха си както бяха свикнали – вкопчени една в друга.

Е, да, после Лилия забеляза, че звездата на върха на елхата не свети.

- Тя не свети, мамичко! – прошепна детето.

- Ще светне! – обеща майката.

- Аз ще съм звездичка, мамичко! - рече детето и полетя към върха на елхата.

Звездата мигом светна, а Лилия изчезна.

Стана звездичка.