ДЯДО МИ КРАДЕЦА

 

Дядо ми беше крадец. Когато научих това, тъкмо яхвах, като вълшебна метла, десетата си годинка. 

Нисичкият, но як, мустакат мъж се появи изневиделица и всички вкъщи се вцепениха. За първи път виждах семейното войнство толкова изплашено и така объркано. 

Майка изтърва нещо стъклено и се чу острия пукот на счупено. 

Баща ми пък само застина с вестника в ръце. 

Иззвъня мобилния телефон на сестра ми, но тя даже не погледна кой я търси, нещо невиждано до този момент. Стоеше си като гръмната.

Дядо се усмихна широко, разпери ръце и попита:

- Няма ли да ме поканите, деца мои?

Кой знае защо мама я обзе неистов домакински бяс – започна усърдно да събира стъклата по пода. 

Баща ми все пак се съвзе и кимна към фотьойла до себе си.

Дядо ми се разположи и посочи с ръка на сестра ми:

- Ти си Александра, нали?

Сестра ми поклати глава в знак на съгласие, все още не си бе възвърнала отвратителните, в други случаи, говорни способности.

- Не съм те виждал от 15 години... – изрече замислено дядо и подаде ръка на татко. - Здрасти, зетко!

- Здравей - прошепна баща ми, като все така притискаше вестника до гърдите си, сякаш да се защити от нещо.

- Как си, скъпа дъще? – мама не му обърна капчица внимание, само изсумтя:

- Сетил се за мен! Виж го ти!

Дядо ми добродушно се усмихна и подметна:

–Все едно, че виждам майка ти, любимата ми съпруга, Бог да я прости! –и се прекръсти.

Едва сега дойде и моя ред. Оглежда ме съсредоточено известно време и изказа предположението си: 

- Ти си Емо, нали така!

- Да! – извиках нетърпеливо и направих крачка към дядо.

Преди да разтвори ръце, за да ме прегърне, дядо насочи пръст към гърдите си и обяви тържествено или поне така ми се стори:

- Аз съм твоят дядо!

Едва на следващия ден разбрах, че дядо току-що е излязъл от затвора, е, преди това е пообиколил, както той се изрази, “някои приятелчета” и е дошъл да ни навести.

Дядо не преспа у нас, а си тръгна. 

На другата сутрин получих последователно инструктажи от мама, татко и сестра ми. Обясниха ми, че да, наистина това е моят дядо, но той е бил дълги години в затвора, там е придобил “лоши навици”. Най-интересно ми беше, че получих люта забрана да се срещам насаме, още повече, не дай си Боже, да излизам с дядо. Питах ги за какво е бил в затвора, но те мрънкаха и дрънкаха какво ли не, за да прикрият истината. А тя блесна пред очите ми, още щом попитах дядо и той чистосърдечно си призна:

- Аз съм крадец, приятелю!

Така започна приятелството с дядо ми. 

Той идваше всеки ден, но не влизаше вкъщи. Заставаше на отсрещния тротоар и аз политах при него. Водеше ме къде ли не – на кино, по сладкарници, из парковете, на реката. 

Бях зашеметен от този човек. Всичко, което вършеше предизвикваше луд възторг в мен. Идва да речем, сервитьорката в някоя от сладкарниците с бележниче и химикалка в ръка. Записваше си поръчката, после пускаше химикалката в джобчето на престилката си и прибираше чинии или чаши, останали от предишни клиенти. Дядо, който се обличаше винаги в костюми с ярки цветове, винаги с папионка, стоеше достолепно и сериозно. 

Когато сервитьорката отиваше на някоя от съседните маси, той ми смигаше и кимаше да я наблюдавам. 

Момичето спускаше ръка в джобчето на престилката си, докато слушаше вежливо усмихната поръчката на клиентите си. Постепенно усмивката й замираше, задушаваше се и се превръщаше в гримаса на объркване и страх. На мен ми идеше да се изкикотя, но дядо не ми позволяваше. Аз вече знаех, химикалката на сервитьорката е в дядовия джоб. 

Този човек умееше да измъква незабелязано за притежателите всичко, което си пожелаеше. 

Веднъж пътьом забърса перуката на един старец в кариран костюм, който се поклащаше на един фотьойл, а жена му отиде до тоалетната. Спряхме се на изхода, уж дядо ми да пооправи ризата ми, а целта ни беше да се полюбуваме на свършеното. 

Съпругата на стареца изписка и се втурна към мъжа си. Той се сепна и изрече нещо недоволно. Но съпругата упорито сочеше главата си, старецът разбра и двете му ръце шляпнаха едновременно върху голата повърхност. Съжалих го, признавам, макар че беше толкова смешно. Съпругата повика келнера и нещо му заобяснява, може би че е длъжен да издири крадеца на перуката? Ние с дядо излязохме развеселени до немай къде.

Така ден след ден, обикаляхме града, без мама и татко да подозират. 

Така, ден след ден, научавах по нещичко за дядо ми. 

Баща му бил пияница, майка си не помнел. Отраснал на улицата и нищо чудно, че попаднал в компанията на крадци. Изучил занаята, усъвършенствал го и в “академията”, така дядо наричаше затвора. Попадал там честичко, докато накрая решил да направи своя голям удар и да се оттегли от сцената. За зла участ попаднал на подъл съдружник. Когато обрали вилата на един изумително богат човек и натоварили всичко в колата, съдружникът му седнал зад волана и духнал. А сирените вече виели, ченгетата подгонили дядо, стреляли, ранили го и го уловили. Обраният старец бил мъртъв, ударил го съдружника на дядо. Но, разбира се, не повярвали на дядо и му се наложило да поседи петнайсетина години в затвора. За сумата с която се сдобили никой не подозирал. Пък и целта на обира е била именно такава–жертвата да е самотен богаташ, нямал близки, никой не е знаел какво точно е притежавал... Съдружника си не издал.

- Той сега, този човек, жив ли е, съдружника ти? – попитах уплашено дядо, седяхме на брега на реката, метнали въдици.

Дядо се усмихна, лулата му изпука, изригна стълбче дим и рече:

- Жив е...

Повече нищо не ми каза. 

Това бе най-чудното лято в живота ми. 

После дядо изведнъж изчезна, сякаш се изпари. Питах неуморно мама и татко, разпитвах надменната си сестра, но те само вдигаха рамене. Едва след години разбрах, че и те не са знаели нищичко.

Тогава не им вярвах, разбира се, тероризирах ги, горкичките без капчица пощада.

Сетне неусетно свикнах с липсата на дядо. 

Животът се изправи насреща ми с цялата си невероятна прелест и дива красота, какво друго ми оставаше освен да го живея? Постепенно усещах, че обитавам най-фантастичната страна в света. Повечето неща се променяха в разрез с всякаква логика, само две неща останаха непоклатими – мама и татко. Те все така си бяха дребни чиновници, вечно трепереха за местата си и жалките си заплатици. Баща ми ревностно бдеше да се спазва стриктно семейния бюджетец, а майка ми решително цепеше всяка една стотинка.

Когато навърших 22 години, вече с диплома за юрист в джоба, освободен от казармата, точно на рождения ми ден се обадиха от някаква адвокатска кантора и ме поканиха да отида при тях.

Тръгнах, без да си давам сметка за какво могат да ме търсят адвокати, пък и нямах време да се замисля – тогава току-що се бях запознал с едно момиче, което поглъщаше всецяло вниманието ми, едва се изтръгнах от прегръдките й. 

Е, признавам си за миг си представих, че може пък да ме канят да работя при тях, но аз щях, разбира се да откажа, тъй като имах славни планове, но щях да ги осъществявам сам! 

В кантората ме посрещна беловлас старик, измърмори нещо неразбрано и ме поведе през тъмен коридор. Влязохме в тясно помещение, което бих определил с една дума – “бърлога”. Старецът дълго разглежда личната ми карта, после ми я върна, въздъхна и извади от чекмеджето на бюрото си един пожълтял плик. Странен плик, върху него имаше няколко восъчни печата. Разряза с ножица крайчеца на плика и измъкна два листа, които промениха живота ми. От тях стана ясно, че съм притежател на банкова сметка с двеста хиляди долара в швейцарска банка!!!

- Тези пари са от дядо ти, а това е неговото завещание - изрече старикът и постави листите в папка, която ми подаде.

- А къде е дядо? – попитах на един дъх, съвсем по детски.

- Мъртъв е – отговори старият адвокат.

- Кога е починал? Къде? - изстрелях въпросите си аз.

Старецът ми разказа, че дядо ми е напуснал страната в същата година, когато излязъл от затвора. Преди това получил своя дял от ограбената сума, живял е в Швейцария. Не си е губил времето в затвора, научил немски и френски. В Женева въртял някакъв бизнес до сетния си дъх, който му носел добри приходи. Всеки месец е изпращал на майка по пет хиляди долара, парите пристигали и сега, така щяло да бъде още 25 години. 

Пет хиляди долара?! Последното най-много ме озадачи, като си дадох сметка в каква мизерия сме живели винаги, но само кимнах. 

Накрая попитах стареца:

- Вие срещахте ли се с дядо ми?

Той потвърди, като едва-едва кимна.

Объркан настоях:

- Добре ли познавахте дядо?

Старецът тъкмо се надигаше от стола си, посочи ми вратата и каза доста нелюбезно, макар прикрит зад тънка служебна усмивчица:

- Отлично познавах дядо ти, аз му бях съдружник в обира, за който Ви е разказвал, както разбрах.

И старчето вече, макар и възпитано, ме изтикваше към изхода, явно не желаеше да продължим разговора. 

Излязох неочаквано и приказно, както ми се струваше, богат, с папката под мишница.

Прибрах се и веднага попитах мама какво прави с парите, които дядо изпраща всеки месец.

- Дарявам ги – отговори тя. Помагала на хора, които се нуждаели от средства за скъпи операции в чужбина, обясни тя и присви очи, погледна ме. 

Никога няма да забравя този поглед – той питаше, той настоятелно искаше да узнае осъждам ли я, коря ли я. 

Аз й кимнах, внезапно осъзнах, че тя е била права. 

Тогава тя стана, отиде до стария шкаф и извади една кутия от обувки, в нея бяха снопче писма изпълнени с благодарности. Татко е знаел и напълно я подкрепял.

Тогава наведох глава и попитах мама:

- Нали ще приемеш подарък от двеста хиляди долара, мамо? - подадох й папката.

Мама разбра и кимна, сведе глава и куките отново заиграха между пръстите й.

Почувствах, че съм взел най-важното решение в досегашния си живот.

Тогава влезе татко и недоволно измърмори:

- Кой пак е оставил лампата в коридора да свети?! Токът е скъп!

Втурнах се към него и с очи пълни със сълзи прегърнах баща си, бившия дребен чиновник с мизерна пенсийка, който работеше и сега като портиер в основното училище, макар че сърдечен удар бе вцепенил лявата му ръка. 

Влезе сестра ми, нещо си зашушукаха с майка ми. 

И тогава Александра, моята разведена сестра с две деца на шията от два брака и неизброимо количество мъже в живота си, стисна ръката ми, притисна я до бузата си и някак нехайно подметна:

- Знаеш ли, че дядо би бил най-доволен от това, което сега си направил?..

Не бях успял да се съвзема от неочаквания й изблик на нежност към мен, когато чух:

- Тя стори същото преди пет години, затова се разведе... – прошепна мама. 

В този миг разбрах, че досега съм живял с непознати. 

Помогна ми да опозная що за хора са най-близките ми роднини дядо ми, крадеца. 

Направи го от оня свят.