СМОКЪТ

 

разказ от СЛАВЕЯ КОСТАДИНОВА

 

 

 

Беше един никакъв смок. Нито от най големите, нито малък.

Нищо особено, казвам ви. Кога се беше заселил в съседите, не разбрахме точната дата. Една сутрин се чу силен писък:

– Змияяяя! Змияяяя! Помооооощ!

Тъй крещеше съседката от средата на двора, че я чухме и двете къщи, та хукнахме нататък. А той, мискининът, се препичаше на слънце, свит на кълбо и хич не ни отразяваше. Съседът грабна лопата да го убие, но моичкият го спря.

– Недей, комшу! Не забелязахте ли, че напоследък мишките оредяха? Той ги лови. Сакън, не го убивай!
И така заживя спокойно смокът. Но всяко нещо си има край. Мишките в нашия квартал свършиха и смокът залиня. 

Събрахме се да обсъдим ситуацията. И решихме. Ще се похвали комшията в селската кръчма. Речено-сторено! Похвалил се комшията със смока – ловец на мишки, и последствията не закъсняха. След два дни дойде делегация от другия квартал да им дадем смока назаем за една седмица. 
Отново се събрахме на заседание.

– Аз мисля – пръв заговори „стопанинът” на смока – да искаме наем.

– Че как да искаме наем, комшу? – възрази моят благоверен. – Ще ни обяват за експлоататори на животното и ония от организациите за тяхна закрила ще ни одерат кожата.

– Да направим доброволна лепта. Кой колкото даде и накрая ще решим какво да правим парите.
Всички се съгласихме с този вариант. Вечерта в кръчмата съседът обявил офертата за смока. Никой не се опънал и работата се нареди.

Купихме клетка с гъста мрежа и подмамихме с мишка смока да влезе вътре. Дойдоха от другата махала и го взеха. 

И така започна спасението на селото от мишките.

Но всичко си има край. И мишките също.

Вече цяла седмица, откакто смокът си стои на припек, и виждаме как изтънява.

И стана тя каквато стана. Съседката отново писна.

– Яйцата мииииии! Яйцата мииииии!

Втурнахме се разтревожени. Смокът започнал да посещава курника. 

Това произшествие ни разтревожи. Беше сериозно. Щом като смокът започна яйцата, няма да се спре само в един от курниците.

Вечерта цялото село се събрахме в кръчмата. Говорихме, мислихме и дадохме думата на кмета.

– Съселяни – започна кметът. – Смятам, че мишата инвазия бе пагубна за селото. За това нареждам всяка къща да дава на смока по пет яйца на ден. Ще се плащат с парите, които събрахме от наема да хваща мишки. Като свършат, тогава ще му мислим.

– Кмете – обади се учителят, – да пуснем реклама за смока и в другите села?

Всички са пропищели от мишки.

– Браво, даскале, умна глава си!

Още на другия ден осъществихме идеята. Сега имаме дълъг списък от желаещи за смока и парите в доброволната каса се натрупаха. Кметът реши да направим природен кът по европейска програма за смока, че когато е в селото, да си има свой дом. На общоселско събрание го обявихме за главен ловец на селото, написахме проекта и го назначихме на служба.

Така смокът вече е на пълен работен щат към кметството с редовна заплата, общинско жилище и здравни осигуровки.

А беше нищо и никакъв смок!