ИСТОРИЯ ЗА ЕДИН МЪЖ И ЕДНА КАМЕРА

 

ПЕТЯ БАХАРОВА

 

 

С поредица от 10 документални филма пътешественикът Симеон Идакиев отбелязва 20-годишнината от старта на знаменитата си рубрика в „Атлас"

„Изобщо не съм суеверен, това чувство ме обхваща само когато ме попитат колко километра съм минал и в кои държави съм бил", отбелязва Симеон Идакиев. После отпива от чая си в едно от многобройните кафенета около сградата на БНТ и кимва на режисьора Пламен Масларов, който сяда на съседната маса.

„Все си мисля, че ако започна да водя някаква статистика, ще спра да пътувам", допълва той. Дългогодишният водещ на „Атлас" отбелязва скромно 20 години от старта на своята авторска рубрика „Един мъж, един автомобил, една камера". Последното самотно пътешествие на Идакиев е из Холандия, Португалия, Испания и Малта. От него водещият се връща преди около месец с поредица от 10 филма. Тя вече върви в съботните издания на „Атлас".

„Исках да върна на екран тази стара и много популярна поредица. Същата е както преди, само колата вече не съществува", отбелязва носталгично той.

И до днес обаче по-зрялото поколение зрители, видят ли Идакиев, веднага си го представят с камера в ръка, застанал до джип „Нива" загледан замечтано нанякъде.

„Хората приемаха много добре пътешествията ми по света и досега си ги спомнят - казва водещият. - Така е, защото изглеждаше много странно, пък и сега си давам сметката, че е било и доста дръзко от България да зацепиш сам с джип към Южна Америка или пък Индия и Пакистан."

Идакиев се надява и новата поредица от 10 филма, която сега върви със заглавието „Един мъж, една камера", да се приеме с такъв интерес, какъвто е имало преди повече от 20 години.

През 1980-а той потегля на първото си голямо самотно пътешествие към Куба с прословутата съветска джипка.

Журналистът и преди това е посещавал родината на Фидел Кастро, както и Виетнам и Лаос, но като част от екипите на едно от малкото оцелели през годините предавания на БНТ „Атлас".

„За 7 месеца обиколих 10 латиноамерикански държави", казва водещият за първия си самостоятелен тур. Тръгва с кораб от България, на който съответно е натоварена и „Нива", собственост на телевизията. Слиза в Куба, следват Мексико и Аржентина. Искрата, която запалва Идакиев за това самотно пътуване, е книгата „През Южна Америка" на Ханзелка и Зикмунт.

„Беше голямо приключение - връща лентата той. - Мъкнех близо 300 килограма със себе си. Чудя се как съм се справял с този багаж, като имам предвид, че днес една камера се побира в калъф за фотоапарат." Връщайки се в началото на своите митарства, журналистът философски заключава, че понякога е по-добре да не знаеш какво те чака, защото няма да тръгнеш. Истинско доказателство на тази своя максима той получава в Перу. При първото пътуване дотам изобщо не подозира за съществуването на „Сендеро Луминосо" - организацията на перуанските леви екстремисти. Без грам притеснение прекосява с „Нива" - та размирната страна, запечатва всичко на камерата и се прибира жив и здрав в родината с впечатляващ филм оттам. „Години след това минах по същия маршрут, бях с придружител, със супермодерна кола, която се развали в най-неподходящия момент, и се изплаших - разказва водещият. - Може би човекът до мен по някакъв начин ми предаде паниката си, защото казваше: „Ето сега хората от „Сендеро Луминосо" ще дойдат, ще ни убият и т.н. Всъщност подобно развитие на нещата бе доста реално, фактът, че в момента си приказваме обаче, показва, че всичко мина благоприятно." Латинска Америка винаги ще има важно място в сърцето на тв пътешественика ни. Според него там хората, макар и бедни, са по-ведри от американците от севера. Приличат повече на нас като манталитет, заключава той. Признава, че не харесва обществата, в които парите са единственото мерило за стойността на човека.

Перипетиите са неизменна част от дългите пътешествия, категоричен е Идакиев, но признава, че човешката памет изтрива лошите спомени. Пътуването си до Индия през 1984 година обаче той надали ще забрави някога, и то не с приятни емоции, а с кошмарно боледуване.

Ето и историята. Нашият самотник пристига в Мадрас. Там обаче, вместо да се потопи в екзотиката на страната, пипва незнаен местен вирус. „Щях да хвърля топа тогава", уточнява той. На крака го вдига индийски лекар. Спасен е по чудо. Може би затова и до днес вярва в предопределението на съдбата.

Едно от най-интересните места, които Идакиев е посещавал и отново би се върнал, е Непал. "Там всичко е история, а Всяко Вдигане на камерата е кадър - аргументира се той. - Освен това измежду стотиците богове и различните религии, на които се кланят непалците, има абсолютна търпимост."

Именно в Непал българинът се среща и прави филм за Тензинг Норгей - шерпа, изкачил първи Еверест заедно с алпиниста Едмънд Хилъри на 29 май 1953 г. „Като всеки велик човек Норгей беше много скромен и любезен", спомня си Симеон. Срещат се на тибетската Нова година през 1984-та, когато и експедицията, в която загина Христо Проданов, покорява Еверест. Тогава тв водещият се качва на базовия лагер под най-високия връх на земята.

„Когато направих филма за Тензинг, се запознах и с Хилъри - допълва той. - По-интересното е, че непалецът е автор на една от най-любопитните книги, които някога съм чел. Казва се „Тигърът на снеговете". Заглавието е заимствано от едноименната титла, която получават шерпите, изкачили се високо в Хималаите."
Самият Тензинг е неграмотен. Неговият биограф Джеймс Улман с помощта на преводач запечатва историята на първия покорител на Еверест.

Споменът за тези знаменателни срещи връща Симеон Идакиев във времето, в което има възможност да кани в „Атлас" големите български скитници - ветроходци, алпинисти, както и гости от чужбина. Сега това гостоприемство е невъзможно заради тривиални финансови причини.

Сред интересните години в историята на тв пътешественика ни е и 1978-а, когато българската телевизия купува яхтата „Тивия". Именно с този плавателен съд Юлия и Дончо Папазови и тяхната малка тогава дъщеричка Яна правят прословутите си околосветски пътешествия. Сред екипажа, който докарва яхтата от Полша, откъдето е купена, е и Симеон Идакиев.

Независимо че стъпва на много мечтани места по света, пътешественикът никога не се изкушава да остане зад граница. Според него, ако другаде трябва да търси с километри подходящи обекти, то у нас те го изненадват на всеки 10 крачки. Повечето българи просто ги пропускат, споделя той.

Журналистът особено се гордее и с проекта си „Непознатата България". Той и екипът му са обиколили много скрити и забравени кътчета из цялата страна.

Малцина знаят, че няколко месеца след „прохождането" на Българската телевизия тръгва и рубриката „Пътуване без паспорт", която от 6 октомври 1968 година е със заглавие „Атлас". В онези години това наистина е единствената възможност да се „пътува" свободно по света. „Днес уж е по-лесно, имаме визи, но нямаме пари - казва водещият. - И сегашната поредица, и предишната, която правих, си мислех да ги кръстя със старото име „Пътуване без паспорт". Защото навремето хората можеха да пътуват без паспорт по света, само гледайки „Атлас". Сега обиколих Западна Европа, като в паспорта ми има само два печата - на излизане и на влизане в България. Тоест днес наистина пътуваме без паспорт."

Преди 10 дни Идакиев се връща от Китай. Пътува с група журналисти от бившия соцлагер. По-възрастните от спътниците му с носталгия си спомняли за България. Роман от полската тв се обърнал към Идакиев с думите: „Ах, колко хубаво вино е „Гъмзата", вашето море и жените ви."

Макар и рядко, водещият е атакуван с въпроси от сорта „Как мина последната екскурзия?". „Аз пътувам, за да върша работа, не си доспивам, парите са ми малко, много се трудя и снимам, за да се върна в България с филми - казва той. - Това е командировка. На работа съм, макар и в чужбина."

Днес мъжът, обиколил света с камерата в ръка, обобщава живота и кариерата си така: „Аз съм космополит, силно привързан към България."

 

ПЪРВИ СТЪПКИ

 

Симеон Идакиев сравнително късно се насочва към телевизията. Преди да започне околосветските си обиколки с камерата, работи в силнотоковия завод, в институт, в строителството. Причината за подобна трудова реализация е, че водещият на „Атлас", който е роден в Радомир, има средно електротехническо образование. Години по-късно завършва „Българска филология", след като постъпва на работа в телевизията.
Първото му самотно пътуване е през 1980 г., когато е на 39 години.

Макар и суеверен по отношение на статистиката, не може да не се отбележи, че водещият на „Атлас" е пътувал до близо 100 страни из всички континенти на света. Достигнал и до ледената Антарктида. С особена любов си спомня първата си обиколка на Южна Америка. Тогава Куба го очарова толкова много, че се връща на Острова на свободата 5 пъти.

Индия също го запленява с екзотичната си красота. Успява да научи около стотина думи на хинди, за да се ориентира добре в огромната страна.

Освен върху лента известният пътешественик е запечатал впечатленията си от света и върху хартия. Автор е на 5 книги, като последната „Виа Вита 100 дни в Латинска Америка" е излязла през 1995 г.

 

СТАТИСТИКА 

 

На 6 октомври 1968 г. сигналът на „Атлас" звучи за първи път в ефира на националната тв. Доайен и първи водещ на предаването за пътешествия е вече покойният проф. Тянко Йорданов.

Над 1600 издания на рубриката са минали досега.

От 1985 година водещ и продуцент на „Атлас" е Симеон Идакиев. Идакиев има в актива си над 100 посетени страни, пет книги и над 200 авторски филма, обединени от заглавието „Един мъж, един автомобил, една камера".

За 40-годишна история на телевизията предаването „Атлас" заема 4-то място по гледаемост, а по трайно въздействие върху аудиторията е на 5-то. Данните са получени след допитване през 2000 г. сред 162 авторитетни обществени личности. Над 100 български и чуждестранни учени и пътешественици са гостували в предаването. Сред най-именитите от тях са Тур Хейердал, Ален Бомбар, Жак-Ив Кусто, проф. Манолис Андроникос, Тим Севърин, Юрий Сенкевич, Кшиштоф Барановски и много други.

 

КНИГИ НА СИМЕОН ИДАКИЕВ

 

 

 

Статията е взета от сайта:

 

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=519&aid=12508