КАК ВИЖДАМ ДОБРОТО

 

есе от Първан Киров

 

 

 

 

Много пъти дълбоко в съзнанието ми са възниквали въпросите- Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това?

В днешни дни хората мислят, че доброто е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно и полезно, а също и за всичко, което допринася за осъществяването на хуманните цели в този свят. Но то е нещо, което съществува, има смисъл и заема място в нашия живот. То не е идея или предмет, то е нещо идващо от сърцата ни.

Добротата е ключът към всяко човешко същество и животът не е толкова черен дори и в най-мрачните ни и черни мигове. Една усмивка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погали лъчът на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим. Пътят на доброто към щастието и благоденствието. Доброто е в протегната ръка която построява мост над пропастта, в разбиращото и подкрепящото рамо на приятел. Добротата е приятелството, любовта между хората, вярата в Бога. Тя е пълна противоположност на злобата и жаждата да навредим на другия. Тя е стремеж към нравствено усъвършенстване и духовно извисяване. Само добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството.

Трудно е в съвременната действителност да запазим в себе си тази магическа добродетел, но поне можем да се опитаме, защото само добротата има привилегията да дарява щастие да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Тя е най-красивата връзка между хората. Само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие.

Доброто помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури. Трудно е човек да бъде добър в днешния огрубял и забързан свят, но доброто живее в нашето сърце, ние се раждаме с него, само трябва да имаме смелост да го покажем, да го подарим на другите дори когато ни се присмиват, защото не искат да си признаят, че имат нужда от него. Доброто е и способност на човека да прощава. Магията да простим е най-красивото и извисяващо качество в личността. Който може да прости, може да обича истински и да бъде щастлив. Най-често ни прощават родителите, защото най-силна е родителската любов. Особено любовта на майката, която е най-саможертвена. Затова всеки в съзнанието си носи образа на своята майка като най-чистия, най-светлия.

Величието на доброто виждаме и сред старогръцките митове и легенди. Безсмъртието в мита за Прометей, който открадва огъня заради обичта към хората, прекрасно илюстрира красотата на този стремеж. Неговата любов притежава магическа сила, защото преобразява живота на хората. Огънят прогонва мрака от света.

Този мит отразява нещо много трайно и устойчиво в мирогледа на човека. И това е разбирането за добротата като висша и съдбовна мъдрост, като велика ценност, равностойна на самия живот, като важна и съществена потребност за човешкото оцеляване.

В културата на християнското човечество най-висок пример за проява на висша доброта и себе пожертвователна обич към всички хора е животът на Иисус Христос. Неговите завети са се превърнали в опорни стълбове на човешката нравственост, основополагащи принципи, върху чиято мъдрост, вечен и непреходен смисъл разсъждават философи и творци от миналото и настоящето.

Ако се върнем на въпроса какво е доброта? Дали тя е същността на човечеството, или ценен дар, според мен добротата е и двете.Не всеки може да бъде богат, красив и известен, но всеки от нас може да бъде добър стига да го желае.

Човек показва добрина когато го е грижа за другите. Какво би ни коствало да подадем ръка на човек в нужда? Моят отговор е нищо. Да подадем ръка е да покажем доброта. Тази протегната ръка няма да ни коства пари, здраве или каквото и да било. Човекът отсреща трябва да прецени иска ли да усети топлината й, да почувства емоциите, които се бунтуват в нас.

Добротата не е накит. Добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Пословичен в това отношение е примерът с Дядо Добри. Човекът, с главно Ч, човекът с титанично сърце. Човекът който даде всичко, което притежаваше в дар на Бога.  

Добротата не може да се купи с пари. Тя е дар. Носи се в сърцата на хората.