ДВЕ ПЕЧЕНИ ФИЛИИ СЪС СВИНСКА МАС

 

РАЗКАЗ ОТ ПАВЛИНА ГРИГОРОВА

 

 

 

 

Баба Петрана беше запалила буен огън, а на стария ръждив саджак беше сложила голям котел със сланина и вода, за да я стопи за мас. Много от старите хора все още живееха с помощта на труда си. Трудно се справяше с кърската работа, но градината й беше чудна, в нея винаги имаше домати, чушки, а зелките й ставаха големи като топки за баскетбол. Трепеше се старицата цяло лято, че да напълни мазичката, за да помага на сина си – виден архитект в столицата.

Както всяка година, така и тази, баба Петрана събра няколко мъже от селото да заколят прасето.

Красен пак не можа да си дойде, имаше важна работа. Снахата идваше само веднъж в годината със служебен бус или джип и товареше каквото старата жена беше приготвила за тях. Обикновено това ставаше няколко дни преди Коледа.

Кървавицата беше готова. Двете рибици и наденичките вече висяха на пържината. Днес тя топеше маста. Зимата беше започнала тежко, с много сняг, но тук, в планината, винаги бе такава, затова старицата не се плашеше от виелиците.

Забрадена с вълнена забрадка, кожухче от шаяк, подплатено с овча кожа и вълнени чорапи, които пазеха съсипаното старческо тяло, тя нареди дребни тухлички и направи второ огнище, а после донесе голямата тежка тенджера. В нея беше главата на коледника. Сега щеше да я свари на пача, че Красен много обичаше пача. Това се въртеше в главата на старицата. Тя все за сина си мислеше, за снаха си и двамата си двадесетгодишни внуци. Нали в София животът е много скъп, поне прехрана да им подсигури.

През целия ден чевръсто бъркаше в котела.

Късно вечерта беше направила и пачата, и свинската мас беше вече в бурканите, и пръжките бяха подсолени. Уморената старица се прибра в къщурката си. Зави се с тежкия вълнен юрган и заспа.

На сутринта премете новия сняг, нахрани животинките и си свари любимото ръжено кафе. Чу се снегорин, който мина по улицата. Баба Петрана скокна щастлива, че синът й ще може да си дойде – почистиха улицата. Беше двадесет и трети декември, душата й препускаше в галоп по мисли към рожбата й.

По обед на улицата пред къщата спря черен джип, а от него слезе снаха й. Старата жена отвори вратата и попита:

– Красен къде е?

– Той е зает, майко. Аз дойдох да те обиколя.

Давай да натоварим каквото си нагласила, че нали знаеш в големия град е големият глад – каза снахата.

– Чакай да извикам Горчо, комшията, че няма как да сложим бутовете и дамаджаните сами.

Горчо дойде с неохота, защото разбираше, че модерната жена е тук само да обере труда на бедната си свекърва.

Напълниха колата. Два бута, от прасето, надениците, бурканите с месо, консерви, туба ракия, две туби с вино, пача, две кокошки, няколко кори с яйца, точени кори за баница и тикви.

Младата жена си гледаше часовника припряно.

– Мамо, по-бързо, че ще ме затрупа тук, а утре е празник, трябва да се прибера преди да мръкне – мърмореше нервно.

– Чакай, чедо, да ти пратя и козята пастърма, че да не купувате.

Големият джип се отдалечаваше бавно, баба Петрана беше на средата на улицата и махаше с черната си забрадка. Дълго гледаше дирите на машината, които снегът бързо покриваше.

Днес вече беше по-спокойна, че децата ще са нахранени. Беше събрала малко парички и тях прати за Сурваки на момчетата.

Коледа бе – бяла и студена. В стаята на селската женица ухаеше на хубаво. Снахата беше забравила един буркан от маста на пейката на улицата и тя си го прибра. В Коледната нощ баба Петрана строши два ореха и си намаза две печени филии със свинска мас.