ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

 

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.

Най-изтънченият  поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият  художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù. 

В баланс на всичко това бяха и недостатъците, които притежаваше. Като антипод на красотата ù бе нейната непримирима ревност, магарешки инат, необуздана страст, с готовност да изнасили дори любимия.
Въпреки всичко това, бях лудо влюбен в нея…

„Ах, тази Катя! – Казвах си аз и се питах. – Кога ли ще отговори на чувствата ми? – държах ръцете, а сетне галех лицето ù, целувах кадифената кожа на челото и страните ù.

Изричах възможно най-нежните и красиви думи, дори ù казах, че прилича на разярена котка…

За отбелязване бе, че  мълчеше като мумия. Очите ù бяха широко разтворени. Имах чувството, че криеха неописуема енергия, готова да изригне. А прекрасните и изящни, овални форми приличаха на желани и недокосвани сочни плодове. 

В мен се бореха антагонистични чувства, но бях наясно с любовта, която изпитвах, а и химията живееше в нас, когато се докосвахме. 

Дъхът ù бе толкова ухаещ, че предизвикваше желанието ми да целувам прекрасните ù устни, шията и цялата  физическа същност. 

Тя положи ръце на раменете ми, сетне ме прегърна, целуна по бузата, въздъхна бавно, дълбоко, а прекрасните ù очи не изразяваха нищо. 

- Слушай, миличък! Нека не бързаме и времето да покаже! Но това, което направихме снощи, бе моментно влечение. 

В този момент изражението ù не изразяваше съжаление, а това за мен означаваше много. 

- Искам да знаеш – каза тя спокойно, - че в подобна ситуация бях изпаднала с братовчед ти Петър. Той също очакваше нещо съществено, но не се получи, въпреки че ми се обясни в любов. Бъди сигурен, че не желая да се кълна в чувствата ми към теб, въпреки съществуването на някаква химия, но не се отчайвай!  

- Стига, престани…! Аз… братовчед ми…! Какво ме интересува той?!

Бях ядосан, но любовта бушуваше в мен. А дали беше невъзможна?!

Между нас нямаше разногласия, предстоеше да се изясним, а това го доказа една прекрасна вечер на свещи, изпълнена с много нежност и любов, а и времето доказа съществуването ù.