ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА


"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото,

което господствува над всичко, и най-висшето,

което има преднина пред всички неща."

 

Джордано Бруно

 

Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знаеше какво иска от живота и как да го постигне. Беше загубил голяма любов и дете, което обича, поради нелепи обстоятелства, според които сгрешиха двамата поради ред причини. Сега си плащаха за това. В момента живееше с друга жена, която, като всяка друга, притежаваше своите фриволни качества и волности. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Нямаше причина за това…

В къщи нямаше никого. Зае се да си вари кафе. Чувстваше се странно и не много спокойно, въпреки че денят му мина много добре. Телефонът звънна. По това време никога не беше звънял.

Почеса се по врата, разтвори очи и вежди, сякаш се чудеше…

– Ало! – чу се женски глас.

– Здравей! Момент да намаля музиката.

Това обаждане на Карина го изненада. Тя бе жената, за която често мислеше и сина си, който живееше с нея.

– Как е при теб ? – попита тя.

– Благодаря, добре съм! А ти? – той се изкашля настрани от слушалката и се извини.

– И аз съм добре! Отдавна не сме се чували!

– Вярно. Как е малчуганът? Трябва да е вече на година! А новият му баща?

– Добре е! На работа е.

– Знае ли истината за нас и детето?

– Знае.

– Ревнив ли е ? – попита Кирил с насмешка.

– Не е. – отговори с въздишка тя – Не знам дали те интересува, но живеем на семейни начала. Разбираме се много добре.

– Блазе ти. Моята е много ревнива, дори и за най малкото. За разлика от вас сме женени.

– Имате ли дете? – попита тя с тъжна усмивка.

– Не. Причината е поради заболяване на дамата.

– Може да си осиновите!

– Не сме говорили на тази тема, а и нямаме намерение.

Замълчаха за малко. Той запали цигара, изпусна тънка струйка дим, сви вежди и въздъхна.

– Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?

Кирил не беше мислил по този въпрос, дори се изненада от него. Въпреки, че не се разбираше със жена си, не беше му минавала в ума подобна тема. Имаше поводи за такова решение. Жена му стоеше безмълвна с часове, гледаше телевизия или четеше книги – най-вече сладникави любовни романи. А и често търсеше поводи за разправии. Редовно се случваше очите й да гледат втренчено пред себе си.

– Ало! Чуваш ли, какво ти стана? – попита Карина, прекъсвайки мълчанието.

– Нищо ми няма! Чувам те! За това, което ме питаш, не е лошо като идея. Въпрос на време, но има една много важна подробност.

Изкашля се втори път продължително и се извини.

- Да не си болен? – попита тя с притеснение.

- Настинал съм.

- Предлагам да се видим някъде на кафе, а след това да вечеряме някъде! Моля те, не ми отказвай! Измисли нещо пред жена си!

Той се усмихна ехидно на глас. Изкашля се, но този път по-леко. Разтри слепоочията, очите, прекара ръка по темето и раздвижи веждите си. Масажира устните със зъби и се облиза. После попита:

– Ами твоят?

– Ще му остава бележка, че отивам при майка си с детето за около три дни.

– Сериозно ли говориш?! Ей, момиче! Учудваш ме! Изчакай да си взема кафето, че съвсем изстина!

Премести телефона на масата. Отпи кафе и запали цигара. Направи приятна гримаса и на лицето му грейна редовната усмивка.

– Маце, готов съм да продължим разговора. Телефонът ти в хола ли е? – попита с ехидна усмивка.

Очите му заиграха и хвърляха искри.

– Да, в хола е.

– В момента по бельо ли си? – попита със закачка – Де да бях при теб… Ако знаеш как желая този момент да дойде скоро, да сме под душа, а после… в леглото, както ние си знаем.

– Ти си бил с много развинтено въображение! Ако и в другата работа си тъй, няма да имаш равен на себе си.

– И ти не падаш по-надолу! Спомни си на времето как сменяхме позите!

– Че как мислиш! Такова нещо не се забравя!

Продължиха разговора доста време. Смееха се от душа…

По едно време тя попита:

– Скъпи, преди няколко дни бях ти пратила писмо с печат на фирмата ни, за да не губи съмнение!

– Какво писмо! Нищо не съм получил! – отговори изненадан, разтривайки челото и слепоочията си – Би трябвало да е дошло до сега?! След малко ще проверя в кутията!

– Скъпи, това писмо ли търсиш? – попита жена му неочаквано, като го поднесе пред лицето – С коя разговаряш толкова нежно? – дръпна слушалката от ръката му и викна ядосана – Слушайте, госпожо…! – но телефонът беше затворен.

Погледна Кирил като разярена лъвица, положила ръце на кръста и леко разтворени крака.

– Как не те срам? Ще ти дам едни жени!

Зашлеви го.

Той стоеше полуспокоен и замаян от ситуацията. Реши да и отговори, но не по същия начин. Време беше да и каже истината. Взе водката от барчето и удари две големи глътки. Имаше чувството, че ще се разпадне, но не се получи. Глътна отново от водката и запали цигара. Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина.

– Как я мислиш тая работа? А смятах, че ти имам доверие! – беше все още ядосана.

Слушаше думите й с безразличие. Беше решил да и предложи развод.

– Слушай, какво ще ти кажа! Много добре знаем, че между нас нещата не се получават! Ще ти кажа направо – искам развод и то възможно по най-бързия начин, по взаимно съгласие!

– Моля?! Какво каза?! – попита тя с изненада и учудване.

- Чу много добре ! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем като хора!

Тя седна на стола срещу него и положи ръце на коленете си. Поведението й изразяваше смесени чувства. В очите и бе заседнал буреносен облак и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето и заприлича на водопад. Ръцете трепереха нервно и свиха пръсти.

- Но защо? Как така?!

- Стела, не можем да бъдем щастливи! Често търсиш конфликта между нас. Отговори ми колко пъти, когато съм те канил да излезем, си била съгласна! А и много рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Мислиш се за много умна и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Виркаш носа си със самочувствието на „Кралица“ във всяка една обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така!

Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която криеше от самото начало. Накрая стигнаха до споразумение. След около два месеца бяха разведени.

Стела се премести в апартамент, който беше неин, даден под наем, без да знае Кирил. През този период от време той имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. В последните им срещи той усети хладина в поведението и. Явно в живота й имаше друг, но не и този, с когото живееше.

– Какво става с теб? Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? – попита той с недоумение и болка в сърцето – Карина, знаеш много добре привързаността ми към теб, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!

Бяха седнали в едно кафене, на открито в центъра на провинциалния град. Слънцето препичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него. Катранените и очи запазваха устойчивостта си под напора на светлината. Красотата и беше неописуема, а поведението – непредсказуемо.

- Кириле… знам, че бяхме говорили да се съберем наново. Идеята беше моя, но нещата се промениха. Съжалявам, не мога да се омъжа за теб; въпреки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото обичам и ни предстои да се оженим.

Той имаше усещането, че беше изпаднал в нокаут. Изминаха няколко секунди, за да дойде на себе си.
– Но защо? Защо постъпваш така …? Какво се пропука между нас? Знаеш много добре, че винаги съм бил внимателен и мил, и те обичам много! А и ти също…! Нямаш право! А болката…?! Синът ни…!

– Съжалявам! Разбери ме правилно! Ти не си в състояние да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град и оставаме там. За съжаление, парите и властта правят всичко!

Той се почувства унизен и прострелян от упор. Любовта беше потъпкана. Чувствата му трудно можеха да изстинат, а болката…! Раждаше се омразата. Раната бе дълбока и кървава.

– Ти си се продала, кучко! Никога няма да ти простя, че продаде и сина ни!

Тя го гледаше с изражение на простреляно животно.

– Няма да ти простя, че се подигра с чувствата и съсипа живота ми! Продажница!

Както съзнанието му, така и душата бяха обхванати от черен мрак, злоба и огорчение. Имаше усещането, че денят се превърна в една дълга злокобна нощ, с гъста мъгла от която трудно можеше да излезе. Слънцето както даваше топлина и светлина в живота му, така изгори сърцето и изпепели най-съкровените чувства в него. Вътрешно в себе си реши да не се предава и да направи всичко възможно да върне сина си.