НАКРАТКО ЗА АВСТРАЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА

 

Дълго време читателската публика почти не познаваше австралийската литература, дори не проявяваше никакъв интерес към нея. Читателите познаваха малко произведения от определени писатели.

Безспорен е фактът, че Патрик Уайт е първият австралийски писател, получил Нобелова награда през 1973 год. и с това се прояви интереса към Австралийската литература и за нейното популяризиране в световен мащаб.

Със своето национално своеобразие, самобитност, фолклор, социални процеси и явления, австралийската литература привлича вниманието на своите читатели, критици и литературна общественост.
Патрик Уайт и неговото творчество оказва огромно влияние и повишен интерес сред литературните среди.

Със своята нобелова награда за литература за своето "епично и психологическо повествователно изкуство, което въведе нов континент в литературата".

В същност Австралийската литература не е от най–безизвестните. В края на XVIII и началото на XIX век тя има своя старт. Нейните писатели се смятат за последователи на английската литература, подражавайки на нейните автори с единственото намерение да запознаят своите читатели със своя социално – политически живот, флората, фауната, красотата и екзотиката на страната.

Поради причината, че са били дълго време колония на Англия, не само населението на държавата континент се смята като провинция на Великобритания, дори литературата и изкуството, и това оказва своето влияние и отражение както в социалния, така в обществения и културен процес в Австралия.

Именно този провинциализъм се усеща в литературния процес в страната континент. Поради тази причина литературните творци разчитат най – вече на признанието на Англия и САЩ.

Този процес продължава до началото на Първата Световна война.

Въпреки всичко австралийските писатели (наред с представителите на изкуството) и до днес разчитат най–вече на признанието на литературната и културната общественост на Англия и САЩ.

Именно по тази причина не могат да се откъснат и обособят като отделна колоритна литературна идентичност. 

Най–парадоксалното е че австралийската литература по характер, жанровост, проблематика, тематика и начин на писане се различава от английската литература.

Това се доказва с предпочитанието на австралийските писатели най–вече към разказа, като водеща литературна форма и своеобразие в националната им литература, най–вече в рамките на фолклора, което им предава своеобразна колоритност и чистота.

Типично за австралийските разкази и тяхното своеобразие се характеризира с неповторимата и омайваща флора и фауна на континента.

В особеността им, че в повечето от тях действието не се развива в градска обстановка. В тях се чувства флората, фауната, красотата, в присъствието на бушмена, екзотиката и неповторимостта на този прекрасен континент.

Всичко това придава своеобразна автентичност на австралийския разказ.

Своя първи истински разцвет австралийският разказ бележи през 90-те години на XIXвек, когато, групирани около списанието „Бюлетин“ (започнало да излиза през 1880 г.), неколцина писатели (Хенри Лосън, Прайс Уорънг, Луис Бек, Стийл Ръд, Родерик Куин и някои други) постепенно променят коренно характера на австралийския разказ.