Николай Хайтов

 

 

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яворово, Пловдивска област в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско, в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1933 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З.Стоянов, Ив.Вазов, Елин Пелин и Й.Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горското стопанство-Сапарева баня. От 1951 г. е инженер - лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите.

По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание "Септември". След него последва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ("Случай без прецедент")и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник "Народна култура" и сп."Наша родина". От 1975 до 1977г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП - 1966-1963 г. През 1966 г. става главен редактор на списание "Родопи". През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази". Те имат над 20 издания, като са преведени на много чужди езици, включително китайски. През 1939 г. излизат „Избрани произведения" в три тома.

Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1963 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на   Димитровска    награда    за    проза,    на литературната награда "Йордан Йовков" и на Базовата награда за литература. Става носител на ордена "Стара планина" през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Той има двама сина, Александър и Здравец, и една дъщеря, Елена.

Николай Хайтов умира на 82 години на 30 юни 2002 г. от левкемия.

 

 

Публикации в сайта:

 

"Докато са живи"

"Дервишово семе"

"Мъжки времена"

"Засукан свят"

"Мерак"

"Изпит"