БОЛКА И ЛЮБОВ

 

Бавно вървеше Георги към долния край на селото. тежко се дишаше от жегата, макар и по мръкнало. срещаха го морни хора и му кимаха за добър вечер. Поглеждаше ги под вежди, промърморваше нещо в отговор из мустака си, а кожената чанта се поклащаше на гърба му и го пошляпваше уморено. Отиваше при нея. При жената, за която го осъждаше цялото село. Шушукаха зад гърба му, подричаха на жена му, а на нея, на Деша го казваха в очите. Тя нямаше време да ги слуша. Засмиваше се и хукваше да върши работата, за която беше тръгнала.

И той не знаеше как стана. беше силен мъж. як, не прощаващ. работен. Мълчалив. набит и тъмноок. Голям буен мустак чернееше над горната му устна и казваше на другите - не ме закачайте, стойте настрана. Веждите му гъсти и надвиснали над очите не даваха дума да му се изкаже или думата му на две да стане. Обичаше вечер след дългия изморителен ден на полето да се отбие в кръчмата. Гаврътваше юсчето с люта, бистра ракия наведнъж и го тропваше на тезгяха за второ. После оглеждаше под око кръчмата и тежко вадеше пищова от задния джоб. Слагаше го пред себе си и забиваше очи в нищото.

Забранено беше от закона да го има и носи, но кой смееше да му го вземе? В мълчание изпиваше още едно-две и бавно поемаше към Дешината къща. Знаеше, че жена му го чака. уважаваше я. Беше я довел от гръцко на млади години. Съвсем млад се беше пилял с баща си работа да търси по границата и там се залюбиха. Буен беше и тогава. Грабна я и я доведе при майка си. Заживяха. три деца завъдиха. Още в началото не тръгна. Думата й не прекършваше, но сърцето му за жена копнееше.

Деша знаеше от млади години, но сега я погледна с окото на мъж и повече не можа да откъсне нито окото си, нито сърцето си. Мъжкото в него събуждаше тя. Караше кръвта му да кипи, сърцето му да лудува, мъжът в него се бунтуваше неудържимо, а в същото време стоеше кротък като агънце и в очите изниско я гледаше. Тя - весела и засмяна, чевръста като млада булка, нищо че беше блъскала цял ден на къра и после доработвала по двора и градината го посрещаше с ошетана маса, със студена ракия и богата салата. Сядаше до него и през смях докато хапваха му разказваше за миналия ден.

Той слушаше и не чуваше. Само гласът й пееше в душата му, топлина се разливаше по жилите му и мъжът в него се надигаше бавно и застрашително. Грабваше я отведнъж, задушаваше я с прегръдката си и дълго потъваше в косите й. Звездите грееха над тях, щурците свиреха забравили се, нощта ги завиваше с топлината си. По някое време, когато първи петли пропееха той нарамваше тежката кожена чанта и като в сън се отправяше към дома си. Всяка божа вечер и все до първи петли. Не осъмваше до нея, нито веднъж зората не ги завари един до друг. 

Така минаваха годините и той все не намираше сили да разсече възела. Не можеше жена си да напъди от общата им къща. Тя друг дом нямаше, къде чак беше гръцко, а и кой я чакаше там. Децата им бяха пораснали вече. Деша искаше той, но къде да я заведе? Къде да отидат. Нямаше къде. Единственият път беше натам... където връщане назад няма.

Там и отиде Георги когато никой не очакваше и никой не повярва. Силен и як беше, млад беше още, как се случи, недоумяваха всички. не се и сещаха, че сърцето му не издържа. Не му беше лесно да си тръгне и да остави сами двете жени в живота си, но знаеше, че те ще се справят и че няма да го забравят. Остави болката и любовта при тях.

Изпратиха го и двете. 

Почерниха се и тъгуваха за него до края на дните си.