МЪТНИ ВОДИ - ЧАСТ 2

 

Сряда, 3 декември, Вайе Верде

20 часа 30 минути

Дъждовете завариха Рудолфо в Париж и той не можа да се прибере за 1 декември. Едвам сколаса за трети; летя през Маями и се чувстваше зле, защото не обичаше да се отклонява от плановете си. А те бяха грандиозни - искаше да вземе Патриция от летището и да я отведе с хеликоптер на Аянтепуи, в Гран Савана, за да посрещнат Коледа и новогодишния изгрев върху най-старата суша на планетата. Патриция е изгряваща звездичка във взискателния нюйоркски свят на модата. Отначало Рудолфо се отнасяше към нея със снизхождението на богатството към преходната красота. Но момичето се оказа костелив орех. Не се интересуваше от марките на ризите му, а от любимите му книги и филми. Обръщаше повече внимание на мненията, отколкото на известните фамилни имена. Записваше година след година в Медииния факултет на Колумбийския университет, като на всичкото отгоре не използваше спестяванията на родителите си, а хонорарите от модните ревюта. С две думи, постепенно спечели уважението му. Намира я за подходяща партия. Та не се ли занимаваше самата Джаки Кенеди с журналистика, преди да се ожени за неговия идол? Не е ли задължително за една жена на политик и бизнесмен да владее до съвършенство социалната комуникация, изкуството да общува и да измъква с памук подходяща информация от съперници и конкуренти?

Уви, плановете му рухнаха. Оказа се, че Патриция вече бе пристигнала от Щатите и трябвало да учи за някакви изпити през януари. Можела да излиза само след 6 часа. Покани я веднага вкъщи, макар че темите на тазвечершната среща щяха да й бъдат скучни. Искаше да я представи като домакиня пред бъдещите си партньори.

Днешната маневра ще му осигури абсолютна финансова независимост. Доскоро всичко вървеше по ноти. Стоката бе натоварена, изнесена и превозена. Почиваше в складовете на пристанището. Преди началото на операцията, негови хора фалшифицираха изисквания в тези случаи документ, че покупката е за нуждите на армията. Застраховаха се срещу телефонни обаждания или препоръчани писма от държавната комисия на страната-износител, като сложиха измислен адрес на реално съществуваща улица. Улицата носеше убедителното название Въоръжени сили. Изровиха от указателя телефоните на произволно подбрани граждани, обитаващи района. И ги вписаха като линии за контакт с фантасмагорични отдели на военното министерство. Бяха предвидили всичко. Или поне така мислеха. 

Но съвсем ненадейно, в Париж продавачите го предупредиха, че е нужна нова проверка на място и потвърждение за достоверността на подписа и печата под заповедта за производство. В противен случай, властите на страната - износител си запазваха правото да спрат предаването на собствеността, независимо от усвоения акредитив. Някой в началото на веригата се беше раздрънкал, някой искаше да провали сделката. 
Тази вечер Патриция пристига първа в тузарската семейна резиденция на Вайе Верде. Продавачите идват скоро след нея. Рудолфо им предлага аперитив, докато ги оглежда изпитателно. Той подозира, че представителят на търговското предприятие играе зад гърба на заводския директор. Но не знае с кого точно е вързан. С местните мафии, или директно с американците? Забелязал е, че гринговците5 навлизат бързо в латиноамериканизиращите се "нови"демокрации от Източна Европа. Възрастният директор го уверява, че там на власт са все още старите им приятели, които дърпат конците зад подменените лица. Но може ли да се вярва на по-младия? Този хитрец, емигрант, търговец и американски гражданин със специални заслуги, благодарение на службата си във Виетнам, му изглежда неприятно плъзгав. Не е сигурен кое ще надделее при него - връзките му със СИА, или циничната му безскрупулна алчност? В голямата игра винаги съществуват неизвестни.

Свикнал с интригите и забранените хватки, Рудолфо е готов да реагира на поредния удар под кръста. Няма да го спрат с изтъркани, досадни номерца. Играли са му ги безброй пъти. Преди четири години започна да измества конкуренцията. Оттогава често се налага да прибягва до фалшифицирани бумаги на военното министерство. Знае, че в случая ще го спаси един малък детайл: чиновник от посолството на страната - продавач трябва да завери повторно печата и подписа под изфабрикувания документ. Предишният дипломатически представител го правеше. Рядко, но безотказно. Срещу съответно възнаграждение. Контролните власти на износителя ще се успокоят, когато новият търговски, пристигнал само преди два месеца, провери на място и отхвърли подозренията им. Очаква се, че ще престанат да вдигнат излишен шум около усвояването на пратката. И без това реакцията им наподобява детския израз "след дъжд качулка". В цялата работа има нещо много гнило.

Доставчиците нервничат. Дошли са от Париж няколко дни по-рано и не познават своя дипломат; но твърдят, че всеки техен чиновник се поддава на обработка. Рудолфо е срещал новия търговски на два-три приема, покани го веднъж в голф клуба, опипвайки почвата. Не го харесва особено. Дипломатчето е надуто. Освен това минава за почитател на Ролф, с когото били стари приятели, още от Европа. А домакинът органически ненавижда Ролф, кореспондент на известна телеграфна агенция и любимец на Патриция. Как можаха точно сега да сменят персонала на посолството. Поставяха го в пълна зависимост от един непознат. 

Тази нощ Рудолфо със свито сърце чака официалния представител на далечната държава, за да му предложи тлъста комисионна срещу незначителна услуга - повторна заверка на подпис и печат под несъществуващ в архивите документ.

Обаче срещата от самото начало не протича гладко. Първо, дипломатът пристига с Ролф. Не е много протоколно, но няма как да върнат журналиста от вратата. Самият Рудолфо е водил без предупреждение хора в посолството. Патриция засиява и зарязва цялата компания, за да разговаря с неканения гост. Може би така е по-добре, няма защо Ролф да се навира в бизнеса на домакина. Останалите се затварят в кабинета.

Разменят се любезни фрази, правят се директни намеци за значителни материални компенсации. Сделката е представена като законна търговия между държавното източноевропейско предприятие и тукашното военно ведомство. Какво по-радостно за един търговски представител от увеличения стокообмен с положителен баланс за неговата страна? Аргументът е действал безпогрешно при предишните аташета.

Новият търговски забива поглед в печата и подписа. Разпитва за стоката, за контактите на Рудолфо, изразява учудване, че липсват представители на военното министерство. Нали са купувачи… Обменя фрази на своя език с гостите от военния завод и търговската фирма. Невъзпитано…Излиза от стаята. След десет минути се връща и казва, че е разговарял с дежурните от военното ведомство. Там твърдят, че отдел "Специално снабдяване" няма. Няма и полковник с името, стоящо под документа. Рудолфо имитира удивление, обещава да актуализира контактите си, вайка се, а вътрешно кипи от яд и унижение. Това търговче ще си изпати. Какво го интересува предназначението на оръжието…Повече посолство няма да види. Лично той и представителите на родната му фирма ще се погрижат да му направят живота невъзможен. Дали не трябваше да му предложат повече… Дали не играеше за "другия отбор"…

Рудолфо усеща, че голямата сделка му се изплъзва. Ще се побърка от мъка. Стоката е вече на пристанището. Представя си как продавачите набират телефоните на конкуренцията. Знае много добре на кого ще позвънят. На Генерала. Той винаги взима по-голяма комисионна, заради по-добрите си връзки с военните. От четири години Рудолфо обещава по-висок процент на търговците и те се обръщат първо към него. Но няма да заминат, без да продадат оръжието. Макар и с по-ниска печалба. Познава партньорите си от тази част на света. Не е първата му сделка като посредник между източноевропейците и партизаните от субконтинента.

Генерала без съмнение ще измъкне истински документ от военното министерство и подозрителното дипломатче ще изхвръкне от играта. Но той също ще се окаже аут. При това с огромни загуби. На пари и на престиж. Кой ще го потърси за посредник след подобен провал?

Групата на Рудолфо отдавна е подправила документите за съдържанието на контейнерите. Той не може да развали сделката, без да предаде своите хора в митницата. Ако се разкрие, че в Пуерто Есперанса има незаконно внесено оръжие, ще разпердушинят цялата комбина за неопределено време. Никой на пристанището няма полза от тоя работа. Ето защо трябва да се действа решително и безпощадно. Да сплашат дипломата? Не, излишни рискове от международен скандал, забавя се операцията и, най-вече, не се премахва конкуренцията. Съперникът ще използва объркването, за да прилапа поднесената на тепсия плячка. Най-лесно се лови риба в мътна вода.

Налага се да мисли на бързи обороти. Трябва да се неутрализира мозъчния тръст на противника, трябва да се елиминира Генерала. Може би не физически. Но да се отстрани по някакъв начин. Хората на военния в пристанищната администрация знаят за съдържанието на контейтерите, но поддържат негласното споразумение с хората на Рудолфо: нищо за оръжията, срещу мълчание за кокаина. Не се задават излишни въпроси, не се проследяват, нито се купуват чуждите контакти на високо ниво. Кокаинът идва от съседната държава, скрит в корабните трюмове. Генералските момчета имат монопол над тоя бизнес. Провалената сделка ще наруши равновесието, установено преди четири години. Ще съсредоточи отново цялата власт в ръцете на униформения търтей. Подобно нещо не бива да се допуска. Мирното съвместно съществуване се поддържа с труд от двете групи. Дебнат се взаимно. Всички знаят, че един ден разчистването на сметки ще започне. Генерала отдавна се стреми да си възвърне изгубените позиции. Рудолфо решава, че сега е настъпил подходящият момент. Най-добрата защита е нападението. Сделката е негова рожба и трябва да остане в негови ръце. Ако не може да я има той, няма да я има никой.

Вечерята преминава напрегнато, Рудолфо се въздържа да не избухне, докато наблюдава флирта на Патриция с Ролф, смутените физиономии на продавачите и леденото изражение на дипломата.

Всичко го дразни, даже монотонният, досаден дъжд.

 

*

Домакинът се сбогува набързо с гостите и грабва слушалката. Клетъчният телефон на Хасинто дълго не отговаря. Рудолфо му го купи наскоро. Братът на Мария Фернанда напусна по негово лично настояване мястото на пазач в блока с клубни апартаменти, за да се включи в митническия екип на Генерала. Търсят се рядко. Рудолфо не иска да изгърмява тайното си оръжие за дреболии. Тази вечер има нужда от услугите му. Линията дава свободно. По едно време Рудолфо чува сърдит глас от другата страна на слушалката:

- Казвай, шефе, че имам работа.

- Трябва да говорим.

- Какво има тоя път? Жътва, или сеитба.

- Може би едното, може би другото.

- Ясно.

- Днес в полунощ, на същото място.

- Дадено.

Чуват се музика, пискливи гласове. Някой се кикоти. Рудолфо оставя слушалката. Оглежда се, сякаш търси шпиони. Шофьорът, чистачката, градинарят, наетите келнери от агенцията за тържества, всеки може да го подслушва. На този свят никому не трябва да имаш доверие. Не мислеше ли Генерала, че Хасинто е едно от неговите момчета на пристанището… А ето, че Рудолфо смята да възложи на Хасинто отговорната задача да сплаши своя бос; да ожъне новата му "кокаинова реколта", ако е необходимо; и ако се наложи, да премине към последната фаза - да го "посее" на 3 метра под земята. Само защото Генерала спи с Кармен, а клетият пренебрегнат глупак не успява да се пребори с изгарящата го тайно ревност.

Планът вече е готов. Първо, Рудолфо ще да се опита да отдалечи военния за известно време със заплахи и шантаж. Ако източноевропейците успеят да установят директен контакт с Генерала, не му остава нищо друго, освен да пресече преговорите, да ликвидира шефа на конкуренцията. За да се неутрализира остатъкът от бандата, неговата маша Хасинто трябва да се погрижи шантажите и атента да бъдат приписани на политическите интриги в навечерието на изборите. Тази година ежбите са по-разгорещени от всякога.

После търговците ще заминат, а контейнерите с платената стока ще останат на пристанището. Веднъж спечелил предимство, Рудолфо все ще измисли нещо.

Поуспокоен, той отива да се преоблече за срещата с Хасинто и се гмурва в безлунната нощ.

 


В тъмното водата бучи глухо, събира се в канавките, в коритата на вировете; пълни праговете на водопадите с камъни и клони, пъпли на талази, влачи цели стволове. Поток от глина и кал затлачва урвите и остарелите тръби на канализацията. Мрачна сила простъргва хълбоците на планината, клокочи във водовъртежи, напира да разкъса бентовете, забатачени от стари дюшеци, греди, кутии, парцали, боклуци, клечки. Натрупани в деретата, те засега препречват пътя на мътната стихия като естествени диги. Беда надвисва над спящото градче.

 

Четвъртък, 5 декември, Пуерто Есперанса

0 часа 05 минути

 

Хасинто очаква Рудолфо в изоставената фабрика. Никой не бива да ги вижда заедно, генералът има уши и очи навсякъде, и дълги ръце.

- Ква е хавата? Що е това бързане?

Рудолфо смъква шапката и очилата, преди да отговори:

- Трябва да притиснем старата лисица. Още днес ще му оставиш тая видеокасета. С бележка, че копие пътува към жена му.

- Какво е?

- Дъртият пръч и Кармен, Красавицата и звяра, Папито и Лолита.

- Еха, може ли да хвърля едно око, шефе? - опитва се да бъде безразличен, но гласът му трепери.

- Затваряй си устата - изръмжава Рудолфо с тон, какъвто никога не използва в Париж, или във Вайе Верде.

Той смята Хасинто за глупак, защото ревнува, вместо да попита откъде се появи тоя запис, кои са другите шпиони, защо не знае за тях, дали не записват и него…

Хасинто се спаружва:

- Добре де. Какво ще искаме от папито?

- Да излети веднага за Пуерто ла Круз. И да се върне след седмица.

Билетът и условията са в кутията на видеото.

/Източноевропейците си отиват след пет дни./

- Ако пита защо? - Хасинто има нужда от подробности.

- Кого да пита? Всичко трябва да изглежда като опит на опозицията да го отдалечи в навечерието на изборите.

- Ами ако не замине?

- Ако откаже, първо ще пратим на жена му касетата. Ще си го е заслужил. После има второ действие. Ще оставиш копие от тоя машинописен текст на бюрото му. Посочва на митницата и на вестникарите, къде трябва да търсят коката. Знаете кога пристига, нали?

- Утре през нощта. - Хасинто е озадачен. - Ще жертваш цялата пратка? Ще рискуваш да разкрият канала? Няма ли да намажем нищо от жътвата?

- Ако трябва. Става дума за много мангизи. Освен това, не съм казал, че наистина ще дадем писмото на инспекторите и на журналистите. Но ако се стигне до чистка, може да заделиш нещо преди тараша. Само внимавай да не те спипат.

- Ще се сетят, че са замесени твоите хора. Кой друг знае за товарите, освен тях и горилите на Генерала?…

- Анджек. Генералът може да помисли, че някой отвътре го е предал.

- Шефе…

- Това ти е последната задача, Хасинто. После излизаш от играта и те пращам в Канкун.

- Ако има после.

- Ще има. - Рудолфо се колебае. - Трябва да се действа бързо. Ако тоя съсухрен пагон не отстъпи и не се натовари на първия самолет, искам да го ликвидираш.

- Ти… ти сериозно ли говориш? - Заеква Хасинто, а всъщност си мисли, че на шефа нещо му хлопа дъската.

Хем го е шубе, хем страшно му е кеф, че униформеното говедо може да си получи заслуженото. Хиляди пъти е мечтал как ще изпрати миризливата отрепка Джаксон да загаси крушките на Генерала. Джаксон е готов да заколи майка си за щипка кока. Ненавижда военния и всичките му бодигардове, начело с Педро. Те никога не му дават дори грам дрога, защото не се знае някога наркоманът да се е хванал на работа, или да е спечелил пукната пара. Откакто го познават, винаги е населявал бараките, складовете и канавките на Пуерто Есперанса. Омразата към униформения търбух го сближава с Хасинто. Ако осигури Джаксон за изпълнител, Хасинто ще гушне цялата компенсация за очистването на похотливия си шеф, като пожертва само едно пакетче скъпоценен прах и нищо в наличност. Гласът на Рудолфо прекъсва мислите му:

- Слушай какво ти казвам. Сега е много удобен момент. И без това са закъсали с кампанията. Общинският съветник им къса нервите. Сигурно ще направят някоя грешка в последния момент. Нека Генерала си мисли, че опозицията го притиска, за да го отдалечат от Пуерто Есперанса в дните на изборите. Нали е предвидено да говори на митинга в събота. Всъщност, по това ще разберем, дали да предприемем решителната крачка. Ако все още е тук за съботния митинг или за неделните избори, чакай сигурни инструкции за последната фаза. С две думи, не изключвай мобифона и ще решаваме какво да правим в движение.

Рудолфо слага шапката, очилата и напуска мрачното помещение. Хасинто мълчаливо преглъща, ядосан от безцеремонността на богатото копеле, което си позволява да го нафутурулясва и да му нарежда. Плашат го големите промени, които ще донесат в живота му следващите денонощия. 

*

 

2 часа 15 минути

 

Наближава Коледа и барачките в дерето също имат празничен вид, доколкото това е възможно: гроздове от мъждукащи крушки по улиците, запалени с крадено електричество. Нощем хълмовете приличат на украсени елхи. Из сокаците гърмят надути до дупка стерео уредби и телевизори. Заедно с двата баскетболни коша в училищния двор, те са единственото развлечение на кварталните жители. В схлупените, полупразни стаи децата конструират макетчета, изобразяващи Рождество Христово. Късметлиите, които имат работа и получават традиционната новогодишна кошница, могат да сложат на масата хляб с шунка, маслини, стафиди и бутилка вино.

Хуан де Диос още се страхува да излиза нощем. Според братята и сестрите му, вън бродят серетони - невидими вампири, висящи по прозорците на къщите, които пият кръвта на децата в тъмното. Прокажени пречистват телата си, оросявайки ги с жизнените сокове на невинни юноши. В полунощ, странници с восъчни лица се появяват по кръстовищата, овъргалят се в тинята, призовават Луцифер и веднага тръгват към най-близкия кладенец. Там се събличат, оставят дрехите си под дърветата, произнасят една молитва наопаки, изкъпват се и после се отправят към набелязаната къща, за да вършат ужасни безобразия. Душите на умрелите, печалните духове на пресъхнали извори, изчезващи храсти и птици, успели да се отскубнат от тебеширените кръгове и заклинанията на бабалаото6, оплакват съдбата си из пустите улици.

Чернокожата, дребничка Пилар, майката на Хуан, Коромото, Хавиер, Педро и Соледад, работи нощна смяна като санитарка в поликлиниката. Връща се подтисната от човешката мизерия и болести. Преди една седмица бяха подхвърлили новородено пред болницата, а снощи докараха старец, оплескан с нечистотии. Никакви роднини. Живеел под моста на магистралата, но дъждът започнал да отмива почвата и минувачите съзрели изтощеното му тяло в калта. Перитонит. Пилар бе изкъпала трупа, преди да го вземат от моргата за държавното погребение.

Коромото и Хавиер се запиляха още в началото на декември по столичните булеварди - опитват се да подхванат някоя работа около празниците: разнасят подаръци, боядисват къщи, продават контрабандната стока, която доставя брат им Педро. Той не участва в амбулантната търговия, защото има по-сериозна задача - да пласира наркотиците между дребните дистрибутори. Хуан го е мяркал край двора на общинското училище, но не казва нищо. Педро носи най-много пари в къщата и майка им мисли, че работи като докер на пристанището.

Соледад остава до късно в града. Има ангелски глас, наследила го е от Пилар, макар че Хуан от години не е чувал майка си да пее. 

Собствениците на пристанищни барове наемат Соледад като артистка, но вечерите й най-често завършват в леглото на някой моряк или друг случаен посетител на заведението. Хуанито долавя шума от затръшващите се врати на такситата, представя си марките на луксозните автомобили, винаги различни, вижда как сестра му минава петстотинте метра до бараката в дъното на дерето с несигурна походка.

- Добре ли си, гълъбче? - пита го разсеяно, докато сваля обувките с високи токове.

Не е добре. Не може да бъде добре сам в пустата неизмазана стая, в 2 часа посреднощ.

Соледад е винаги тъжна. Преди време, когато била само на 12 години, някакви квартални хаймани я изнасилили. Родила мъртво дете. Брат им Рикардо посветил живота си на отмъщението и смазал един по един похотливите пройдохи. Хуан не го помнеше. Насилието бе отнесло и него.

След нещастието Соледад бе заживяла с местния полицейски инспектор, но от дълго време нямаше постоянен приятел.

Всички братя и сестри на Хуан са от различни бащи. Той ги приема като истински, с изключение на Педро, най-големият. Педро е някак чужд и далечен.

В четвъртък, петък, събота и неделя на обяд, Хуанито помага в един ресторант, където трябва да изхвърля неорганичните отпадъци. За хранителните излишъци е отговорно друго момче, с повече "стаж" в занаята. То подарява част от боклуците на две сирачета, обитаващи градското сметище. Друга част продава на съседи животновъди. Печели добре. Някой ден Хуанито ще заеме мястото му. Но Хуан де Диос има и по-големи мечти. Иска да завърши училище, да следва за геолог, да намери работа, да купи шевна машина на майка си и нови дрехи на Соледад, да наеме магазинче за Коромото и Хавиер. Няма значение в какъв ред ще се изпълнят желанията. По пета програма скоро даваха филм за перуански вулканолози. Същата нощ Хуан сънува че изкачва кратера на суров вулкан, както го правят само истинските мъже. Оглежда се от върха и озарен от яростната светлина на сътворението, зареден с предизвикателна енергия, изкрещява ликуващо в гърлото на чудовището: "Не се уплаших. Ето ме, дойдох."

 

*

11 часа 20 минути

 

Кметът на Пуерто Есперанса не престава да ме учудва с живописните си идеи. Днес сутринта, докато се разхождам под колоните на търговския център, забелязвам че ръководи декорирането на предизборната трибуна. Подскача оживено насам-натам с мегафон в ръце. До първия митинг остава цял ден, така че ентусиазмът му изглежда прекален. Дъждовното време ще навлажни платнените навеси и хартиените цветя, ще угаси блясъка на боите върху картонените декори. Тогава си давам сметка, че лозунгът над трибуната гласи "Мис Пуерто Есперанса 1999". Голям инат е тоя кмет. Не се предава. Напушва ме смях, като се сещам как Карлос обясняваше причините за това старание. Началото на събитието е предвидено за 14 часа, ще рече, че ще започне към 16. Трябва да намина към 6 вечерта, сигурно ще бъде забавно да се присъства на финала.

- Внимавай да не изпуснеш цирка - подвиква някой зад гърба ми. 

Не мога да повярвам на ушите си. Натрапникът говори моя роден език. Знам, че Ролф е тук от години, всъщност той ме запали да изследвам карибските култури с разкази и снимки за вълшебствата на района. Казваше: "Ела в страната, където боговете си почиват". По едно време дори си въобразявах, че съм влюбена в него. Обадих му се като пристигнах, но не подозирах, че ще го видя преди събота. Окопитвам се криво-ляво и продължавам в негов стил:

- Винаги на пъпа на събитията, с интуиция и фотоапарат. Европа изгаря от любопитство да научи, коя е новата царица на красотата.

- Очаквах да те видя чак на приема, но явно дъждът не те плаши. Тук съм заради изборите. Интервюирах Гуайкарачеа, кандидата на опозицията. Истинско явление. Смята се, че след пет години ще се състезава за президент и има големи шансове да спечели. А ти откри ли някой интересен ритуал, или нечувана легенда?

- Сега започвам, звъннах ти в деня на пристигането. Имам още цял месец, тепърва ще събирам мед.

- Искаш ли да дойдеш с мен до общинското радио? Ще успееш да се върнеш за коронясването, гарантирам ти го. Момчетата от ФМ Център разбраха че съм в Пуерто Есперанса и са решили да използват случая. Ще ме разпитват как оценявам обстановката като чуждестранен журналист.

- ОК. Смятах да отида до пазарището, винаги е интересно там, но нямам възможност всеки ден да посещавам радиостанции. Хайде, води ме.

- До пазара можеш да отидеш и утре. В петък винаги е по-оживено, макар че под дъжда едва ли ще наизлязат много продавачи. Ако дойдеш с мен, ще видиш Гуайкарачеа. И той е поканен.

По пътя към радиото пресичаме моста над река Камбио7. Обикновено през сухия период тъничка лента блещука и ромоли покорно в дъното на каменното корито. Сега нивото на водата стига почти до ръба на бетонната ризница. Няколко мишки, принудени да напуснат запушените канали, се совват пред краката ни.

- Хич не ми харесва времето. - Ролф е напрегнат. - Знаеш ли, че не престава да вали от близо две седмици, а почвата е много неустойчива. Хиляди нещастници живеят в бариосите, на дъното и по склоновете на деретата. Стръмнините са потънали в мръсотия. Не искам да мисля какво може да стане, ако започнат да се свличат.

*

12 часа

 

Генерала обядва в ресторанта. Всички, от управителя до Хуанито, са назначени тук с благословията на военния. Той се чувства като у дома си и не смята за нужно да понижава тон, когато говори със своя бодигард Педро за "вътрешни" работи. Хуан де Диос не знае, че униформеният има пръст в наемането на персонала. Брат му го прати един ден в заведението и каза, че там имат работа за помощник. Той трябва да прибира мръсните чинии и салфетки, да помита и почиства с кърпа масите след всеки клиент. Момчето се върти из тясното помещение и без затруднение долавя думите на посетителите.

- Стоката идва тази нощ, опасно е да стои дълго на пристанището - това е гласът на брат му Педро.

Генерала незабавно отвръща:

- Трябва да действаш бързо. Имам причини да мисля, че някое от мекеретата на Рудолфо или на Еухенио души наоколо. Ако разбера кой е, ще му извия врата. Подбери внимателно хората и преместете пратката в нощта след изборите. Тогава всички ще бъдат на друга вълна, митничарите са предупредени. Успя ли да пласираш нещо?

- Всичко, шефе, момчетата ще чакат на опашка пред офиса в бингото.

Чиста работа. Залогът остава в банката.

- Не искам да се срещате повече край училището. Някой те е видял да разговаряш с дистрибуторите. Остави рибите да идват при стръвта. Ти дръж само капитан Гарсия, че ако дойде на власт, Гуайкарачеа заплаши да се заеме първо с полицията.

- Дадено. Що не вземем да го пречукаме?

- Има голяма подкрепа. Нещата ще се разсмърдят за дълго време, а ние нямаме нужда от хаос, нали така? Хаосът е лош за бизнеса.

- Гуайкарачеа ще сложи свои хора, ще ни изтика отвсякъде.

- Има ли бизнес, винаги може да се говори за проценти. Зависи колко ще им предложим. С нашия опит и с натрупаното през годините, комисионните ни сигурно ще бъдат по-убедителни от дажбите на бившия общински съветник. Изкушението ще ни бъде съдружник. Виж, ако някой пречи на бизнеса и не иска да чуе за преговори, това е лошо, много лошо.

- Като Дон Луис - захили се Педро.

- Ти го каза. Винаги съм мислил, че си природно интелигентен. Знаеш какво имам предвид, нали?

- Не разговаряме за първи път на тая тема. Ако едно дърво препречва пътя, трябва да се премахне.

- Точно така.

- Кога?

- В неделя сутринта има процесия в църквата. Ще бъде голямо стълпотворение.

Звънва камбанката над вратата, влизат двама души от хората на Генерала, с прилепнали от дъжда дрехи и коси. Единият е Хасинто, братът на Мария Фернанда. Новите посетители се отправят без много шум към сепарето.

Хуанито стои примрял с парцала над една от съседните маси. Той е виждал брат си и другите двама край общинското училище, знае, че Педро има пистолет и подозира, че всички са замесени в съмнителните машинации на Генерала. Мисли, че оръжието им трябва, за да се защитават от членовете на конкурентните банди. Пристанищният град е изпълнен с групи младежи, борещи се за власт и територии. Според Хуан де Диос, Педро е достатъчно голям и някак несвой. Подсъзнателно, момчето го изключва от мечтите за бъдещето на семейството. Смята, че брат му може да се погрижи сам за себе си. Но в момента ситуацията е различна. Трябва да измисли нещо, да набележи някакъв план. Трябва да попречи на Педро да се превърне в наемен убиец.

 

*

 

14 часа

 

Пред радиото заварваме две разгорещени тълпи, размахващи плакати. "Съд за корумпираните", "Срам ме е от вас" "Жилища, работа, училища, здравеопазване", "Плащайте данъци", - от едната страна; "Не щем комунизъм", "Партизаните дойдоха", "Долу политическите динозаври",- от другата. Хората се блъскат във фоайето на радиото, за да се скрият от дъжда. Гласовете им отекват в залата, заглушат музиката, която звучи в момента в ефир.

"Само присъствието на местния астролог успяваше да предизвика такъв кипеж пред радиостанцията преди 6 месеца" , отбелязва иронично Ролф, докато си пробиваме път към студиото с помощта на медиината охрана. Аз оставам да го чакам отвън, между спорещите групи. След него пристигат още двама души. Кметът и млад енергичен мъж с кожено яке, дънки и червена барета. Огледалният ефект на освиркванията и ръкоплясканията при влизането на първия и на втория ми подсказва, че става дума за представители на противниковите политически групировки. Повече ръкопляскания предизвиква напереният младок.

Програмата започва и журналистът в студиото назовава поканените: настоящата администрация, в лицето на кмета Санчо Мингес, опозиционната коалиция, в лицето на адвоката конституционалист Еухенио Гуйкарачеа и европейската преса в лицето на Ролф Кристоф. Това, което се посипва след началните му фрази, може да се оприличи само на тийнейджърска дискотека, или на бейзболен стадион. Санчо Мингес има право на първата дума, защото трябва да опише какво е направено в Пуерто Есперанса по време на неговото управление. Тълпата посреща всяко изречение с рев. Особено безпощадни са жените. Наричат го "лъжец", "плужек", "некадърник". Успокояват се чак когато заговаря Еухенио. Той напада администрацията на Санчо като неефективна, допринесла за увеличаване ва мизерията и за обогатяване на един корумпиран елит. Но когато преминава към своите предложения - конфискация на необработваните земи, големи данъци за по-заможните и други ограничения в неолибералния модел, когато заприказва за групиране на масите в териториални ячейки, за революция, за преразпределяне на националния доход, за подпомагане на бедните страни с ценни регионални продукти, втората половина от слушателите пред студиото заревава: "Събуди се, събуди се, комунизмът си отиде", "Опортюнисти", "Не на общинския тероризъм", "Стани ти да седна аз". Всеки по-смел въпрос от страна на водещия предизвиква яростта на групировките. Всяка от тях последователно го обявява за продажен тип, агент на противника, оръдие на вражеската пропаганда. Страстите утихват за малко, когато заговаря Ролф, но общо взето и двете групи не са особено доволни от изказването му. Махат презрително с ръце, побутват се и ме сочат с глава, май не го освиркват само от приличие. Ролф се опитва да балансира между гледните точки, което не е трудно за страничен наблюдател. Но си спечелва само всеобщо неодобрение: "много му разбира главата на тоя мосю", "заблудени чужденци, защо се бъркат в неща, които не познават" и други подобни.

Никой не споменава най-непосредствените проблеми - разбитите пътища, полусрутената болница, дъждът, гладът. Двамата кандидати спорят за генералните неща, изцяло са погълнати от грандиозни планове, но в едно нещо са единодушни: стараят се да убедят избирателите, че в неделя трябва да гласуват на всяка цена и че от избора им зависи бъдещето на Пуерто Есперанса. За кого, това вече е друг въпрос. Там примирие не може да съществува.

Ролф излиза от студиото леко зачервен. Радиостанцията е много популярна, намира се във Виа де ла Канделария, един от най-бедните райони на пристанищния град. Когато се отдалечаваме достатъчно и сме сами на улицата, приютени под широкия черен чадър, застанали толкова близо, че можем да си шепнем, без някой да ни чуе, приятелят ми отронва с много горчивина: "Дано не се окажа прав, но имам чувството, че никой от двамата претенденти не се интересува от бъдещето на тези хора; вълнуват ги само личните им политически проекти…" Изглежда разочарован.


(Мътни води - част 3)