Ягодов шейк и три стискания, моля!

разказ от Лари Джеймс

 

Майка ми обожаваше ягодов шейк. За мен винаги беше особено приятно да мина да я видя и да я изненадам с любимото и лакомство.

На стари години майка ми и баща ми живееха в здравен център за възрастни хора. Уплашен от напредващата болест на Алцхаймер при майка ми, баща ми се разболя и не можеше повече да се грижи за нея. Двамата живееха в отделни стаи, но въпреки това гледаха да са колкото може повече заедно. Много се обичаха. Хванати за ръце, двамата среброкоси влюбени се разхождаха из коридорите, ходеха в други стаи на гости на приятели, раздаваха наоколо си любов. Те бяха „романтиците" на дома.

Когато разбрах, че състоянието на майка ми се влошава, й написах писмо-признание, в което й казвах колко много я обичам. Извинявах и се за проклетията и ината си по време на пубертета. Уверявах я, че е била прекрасна майка и че се гордея, че съм неин син. Казвах много неща, които исках да й кажа от дълго време насам, но бях прекалено голям инат да ги кажа направо, докато не осъзнах, че тя може и да не разбира обичта, скрита зад думите ми. В писмото подробно описвах любовта си. Баща ми после ми разказва колко често тя прекарвала часове, четейки и препрочитайки писмото.

Мъчно ми беше, когато майка ми започна да забравя, че съм  неин син. Тя често ме питаше:

- Как ти беше името?

А аз гордо отвръщах, че името ми е Лари и съм неин син. Тя се усмихваше и протягаше ръка към мен. Иска ми се още веднъж да мога да усетя нейното нежно докосване.

При едно от моите посещения се отбих в местната сладкарница и купих по един ягодов шейк за майка ми и баща ми. Първо се отбих в нейната стая, казах й за пореден път кой съм, побъбрихме си няколко минути и после отидох да занеса шейка на баща ми.

Когато се върнах при нея, тя почти беше привършила шейка си и си почиваше на леглото. Беше будна. Двамата се засмяхме, когато тя ме видя да влизам в стаята.

Без да казва и дума, аз придърпах един стол до леглото и се протегнах да я хвана за ръката. Това беше божествен миг на близост. Безмълвно потвърдих обичта си към  нея. В тишината можех да почувствам вълшебството на нашата безусловна обич един към друг, макар да знаех, че тя няма никаква представа кой я държи за ръката. А може би тя ме държеше за ръката?

След десетина минути почувствах как тя лекичко стиска ръката ми... три стискания. Всичко стана много бързо, но аз моментално разбрах какво ми казва, макар да не бе казала  нито дума.

Чудото на безусловната любов се захранва от силата на Божественото и от собственото ни въображение.

Не можех да повярвам! Макар тя вече да не можеше да изразява най-съкровените си мисли както навремето, на нея не й бяха нужни думи. Сякаш за един кратък миг тя се бе върнала обратно.

Преди много години, докато двамата с баща ми не били още женени, тя измислила този специален начин да му казва: „Обичам те!", докато седели заедно в църквата. Той лекичко и отвръщал с две стискания: „Аз също!"

Аз стиснах ръката и два пъти. Тя обърна глава и ме погледна с такава любвеовилна усмивка, която никога няма да забравя. Лицето й сияеше от обич.

Спомних си жестовете й на безусловна обич към баща ми, към семейството и безбройните й приятели. Нейната обич продължава дълбоко да присъства в живота ми.

Минаха още осем-десет минути. Никой от нас не продумваше.

Изведнъж тя се обърна към мен и тихичко изрече следното:

- Много е важно да си имаш някого, който да те обича.

Заплаках. Това бяха сълзи на радост. Прегърнах я нежно и топло, казах й колко много я обичам и си тръгнах.

Наскоро след това майка ми почина.

В онзи ден бяха изречени малко думи; но изреченото от нея беше чисто злато. Винаги ще помня тези скъпоценни мигове.