САМОТНИКЪТ

 

Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности. И тъй като те му създаваха дискомфорт, той се беше научил успешно  да ги прогонва.

Успяваше да ги прогони винаги, но не и сега. Колкото и да се опитваше да изпъди мислите си те се връщаха отново и отново.

Беше на 45 години. Добре поддържащ себе си неженен  мъж. Живееше сам, без постоянна партньорка.

Е, завърташе се около него от време на време по някоя жена...Прелиташе като нощна пеперуда, но след като проумееше, че той си е самодостатъчен си тръгваше. Той забелязваше отсъствието й само по това, че разходите му за тоалетна хартия внезапно намаляваха.

Преди време се появяваше по някоя и друга досадна мисъл за това какво им става на тия жени, та си тръгват, но тъй като не получи отговор на този въпрос престана изобщо да си го задава.

Знаеше, че мисленето е трудна работа и малцина я вършат. Това бе единственото нещо, което запомни от баща си. Често казваше тези думи на жените, преди да си тръгне от тях.

В  едно влажно септемврийско утро баща му също си тръгна и повече не се върна. Майка му казваше, че се е запилял с младата си любовница незнайно  къде.

Когато навърши 25 години му съобщиха, че баща му е починал.

Не отиде на погребението и след една седмица разбра, че като негов наследник, заедно с втората му съпруга са собственици на два апартамента.

И тогава я видя, прословутата любовница. Беше една възрастна, съсипана жена. Споразумяха се набързо. Продадоха апартаментите и си поделиха парите.

Когато ги получи, мисли доста време в какво да ги вложи, че да му носят печалба. Негов познат го уреди да закупи няколко офиса в една новопостроена сграда. Ремонтира ги и ги пусна под наем.

Няколко години след това майка му се разболя. Настани я в скъп старчески дом. Две години по-късно тя почина.

Сега бе устроил добре живота си. Имаше голяма, луксозно обзаведена къща. Караше скъпа кола. Имаше всичко. И въпреки това от една седмица живееше на ръба на мислите си...Беше смазан, уплашен и сам.

Когато го вкарваха в операционната незнайно защо внезапно поиска някой поне за минутка да подържи ръката му...