НЕУМЕСТНИ ВЪПРОСИ

 

Мъжът беше на 43 години. Умен, добре  изглеждащ, материално обезпечен.

Накара я да си тръгне.

Сама, разплакана и бременна тя събра малкото си вещи и след седем годишно общо съжителство напусна жилището му. Това стана през един задушен, съботен следобед през август.

Тогава той все още не я мразеше толкова яростно. Само беше разгневен и ядосан, че не е спазила уговорката. Сега не само, че жестоко я мразеше, но бе категоричен, че тя е виновна за всичките проблеми в живота му.

Той не искаше деца. Децата са отговорност, товар  и купища ядове, които  не искаше да си създава.

Той не искаше деца, а тя го измами, като забременя. На всичкото отгоре си беше позволила да му говори за радостта от това да имаш дете...

Каза й да си тръгне. Беше категоричен и груб. Даде й един ден да реши дали да избере него или бебето.
Тя направи своя избор  и в оня следобед на август си тръгна.

Дали той я обичаше?!... Не знаеше... Тя беше млада, красива, тиха и безшумна. Готвеше добре, поддържаше къщата, работеше и поемаше част от сметките.

Тя беше удобна до оня миг, в който реши да задържи детето.

Омразата му ставаше по-силна в моментите, когато трябваше сам да си пусне пералнята или да изглади ризите си.

Мразеше я, че бе разбирала тихото, удобно и подредено негово съществуване.

Мразеше я, затова че беше поискала нещо, което той не желаеше. Беше сигурен, че тя няма  право. Тя му принадлежеше. Беше част от мебелировката на дома му и като такава трябваше да му служи, а не да има желания.

Мразеше я...

Всяка нощ омразата хапеше сърцето му. Душата му се превръщаше в бучка лед.

После започна да става мнителен към всички жени и продължи да живее монотонния си живот.

Дори не я потърси, за да разбере дали все пак е родила детето. Нейният проблем не беше негов. И тя не го потърси.

Мразеше я. В началото тихо и безшумно, а после публично.

С времето променяше фактите и събитията.

Забрави как изглежда тя, трудно си спомняше дори името й и въпреки всичко продължи да я мрази.

Смисълът на живота му бе в това да си измисля факти и събития, с който да подхранва  черните си мисли.

Постепенно ослепя от омраза и дори не разбра кога и как превърна сърцето си в камък.