МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ДНЕС Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА

 

Днес махат Ботев и Вазов от учебниците по литература, утреосъмваме с решение за въведен задължителен турски език.

Децата ни няма да учат невероятните творби на Яворов, Дебелянов, Йовков и Елин Пелин, но за сметка на това ще ги зомбират с турски сериали и американски екшъни.

Лудостта, безочието и некомпетентността могат да владеят само тъпа и непросветена нация и те, нашите самозабравили се управляващи я създават.

Създават я, като всеки ден рушат по частица от нормалните човешки ценности. Промиват мозъците на хората с грозни интриги, скандали и заливат живота ни с помия и агресия. Днешните „герои” не са като Ботев. Те не живеят в изгнание. Те просто правят медийни империи и ни зомбират с жълти вестници, като подменят всеки ден нормалните човешки добродетели. Днешните „герои” са толкова обемни, че могат да бъдат по-лесно прескочени, отколкото заобиколени. Речниковият им запас е ограничен и пропорционален на интелекта им.

Днешните „герои” не жертват живота си. Те просто ограбват живота на другите. Те биват охранявани от дебеловрати момчета и прелитат със скъпите си коли безнаказано на червено, защото имат депутатски имунитет. Изцепките, простотиите, вулгарността, наглостта и глупостта на днешните „герои” са събития, показвани по всички медии.

Махането на творбите на българските класици от учебниците по литература не е събитие. Този факт не се отразява, а за него само се съобщава с няколко реда. Този факт по значимост  не може да се мери с непристойното поведение на Волен Сидеров, което е събитие от „национално и световно” значение и денонощно се отразява от медиите.

За жалост това е действителността. Нашата действителност, която убива децата ни. Действителността, която е продължение на онази друга действителност, която уби поетите и писателите ни. И в онази, и в тази действителност „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.

Действителност, в която свестните, считат за луди, а лудите са се разпищовили в парламента. Нищо ново под слънцето – робска психика, създала един жесток и зловещ свят, в които се шири безумие, алчност и злоба.

Днес плача за България, която ден след ден се превръща в паметник на глупостта, на безумието, на родоотстъпничеството и алчността, на некомпетентността и лудостта.

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти” , колко актуални са и днес тези думи на Ботев. Ботев, четникът, поетът, революционерът, националният герой убит  на 28 години. Ботев, пожертвал живота си за свободата на България днес бива отново прострелян, предаден и поруган от Министерството на образованието, което изхвърля от учебната програма творбите му: ”Майце си”, “Моята молитва”, „Към брата си“, „Делба“, „Елегия“, „Борба“ и  „Хайдути“.

Днес плача за българщината, която ежеминутно бива убивана от продажни политици и некомпетентни управници. Плача за убитият на фронта, 29 годишен Димчо Дебелянов, който през Първата световна война сам настоява да бъде изпратен там, като доброволец. Днес Министерството на образованието отново разстреля Димчо Дебелянов, като изхвърли от учебната програма творбите му „Пловдив“, „Станси“, „Черна песен“, „Спи градът“, „Помниш ли, помниш ли…“, „Гора“, „Миг“, „Един убит“, “Сиротна песен“, „Тиха победа“, „Прииждат, връщат се“.

Плача, заради разочарованието на Яворов, отишъл си от този свят на 39 години. Крещя срещу жълтата преса и некомпетентния съд, истинските убийци на Яворов и казвам не на днешната му екзекуцията от страна на Министерството на образованието, което изхвърля от учебните програми творбите му: “На нивата”, “Заточеници”, “Арменци”, “Хайдушки песни”, “Ще бъдеш в бяло”, “Стон”, “Калиопа”, “Стон”, “Песен на песента ми”, “Нощ”, “Песента на човека”, “Към върха”, “Маска”, “Две души”, “В полите на Витоша”.

Бездушните чиновници, политическите пионки днес отново разпънаха душата на Яворов, на поета и революционера, на   участника в Балканската война през 1912 г. и на доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Днес разстрелват  българската вяра. Разстрел, без съд и присъда. Куршумите летят не от  гарнизонното стрелбище на София, където през 1942 година са пронизали 32 годишният Вапцаров. Куршумите идват от Министерството на образованието, което изхвърля от учебната програма „Вяра” на  Никола Вапцаров.

Днес плача за убитият на 34 години Алеко Константинов. Бай Ганьо уби автора си на 23.5.1897г.. Днес, Министерството на образованието убива отново Алеко, като изхвърля от учебната програма „До Чикаго и назад” и фейлетоните му.

Днес Министерството на образованието предава,  убива, разстрелва и екзекутира българската нация и лишава децата ни от по-голямата част на Вазовите творби в „Епопея на забравените”. Министерството на образованието не пожали и Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Димитър Димов, Гео Милев, Елин Пелин, Николай Лилиев, Светослав Минков, Блага Димитрова, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Валери Петров, Павел Вежинов, Йордан Радичков.

Днес, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО е вредно за българската нация, повече от всякога. То убива интелекта на децата ни. Маха от програмите класиците на българската литература. Посяга на паметта за българската  идентичност. Съсипва вярата и идеалите ни. Днес, Министерството на образованието работи не за просвета на нацията, а за нейното по-бързо оскотяване.

Днес, моят глас е „глас в пустиня”. Той е заглушен от новините за поредните свинщини на управляващите ни, от събитията, създадени от малоумно управление.

Днес, моят глас е много тих, но аз вярвам, че хилядите знайни и незнайни възрожденци и герои, дали живота си за род и родина не са се пожертвали напразно.

Вярвам в българската нация и в здравия разум и се моля повече българи да чуят гласа ми и да кажат:

 

НЕ НА ТОВА БЕЗУМИЕ!