СМЯХ В ГРОБИЩАТА

 

Леля Ценка стигна до гроба на мъжа си, приседна на малката пейка и въздъхна. Скоро прехвърлила шестдесетте, тя не усещаше годините си като тегло, не се чувстваше стара и всичко, което я бе вълнувало преди смъртта на бившия и мъж, продължаваше да я вълнува със същата сила. Тя много обичаше цветята, бонбоните и нежната музика, в която се пее за любов. Имаше нужда от мъжко внимание, да чува как някой ръмжи до нея и да му готви вкусни неща, за да го радва, както и той нея после. Тя пак въздъхна и се огледа наоколо. През два гроба забеляза голямо, изкаляно по гърба прасе. То се бе изтегнало в изровен донякъде гроб и от време на време доволно риеше с муцуна в рохката пръст. Гледката изглеждаше толкова нереална, че тя потърка очите си. Трябваше да прогони нахалното животно, за да не осквернява то чуждия гроб. Взе една метална пръчка, подпряна наблизо и тръгна към него. То я забеляза и изгрухтя заплашително. Гледаше я нагло с белите си мигли и изобщо не се респектираше от желязото в ръката и. Това я ядоса и тя с все сила го прасна по гърба. Прасето изквича пронизително, рязко се надигна и като прегази вдовицата, запраши между гробовете.

Яяя! – успя само да каже леля Ценка, загледана в изровения гроб.От старомодно дипломатическо куфарче, подаващо се от пръста, се бяха разпилели няколко пачки долари. Тя се надигна, огледа се за други хора и като не забеляза наблизо, издърпа куфарчето. Отвори го и видя, че бе пълно с пачки зелени долари. Пое си въздух и понеже краката и се разтрепериха от вълнение, се върна на пейката, при нейния Борис. Побърза да скрие куфарчето в найлоновата торба, където си носеше шишето с водата за преливане. Пак се огледа, но по средата на седмицата рядко идваха хора на гробищата. Леля Ценка поклати глава в недоумение и тихо заговори:

- Борисее, Борисе! Помниш ли колко пъти се надяваше да спечелиш я от тото, я от лотария, я от бинго! Що пари похарчи по тия пущини, що чудо! А печалбата се падна на мен! Видя ли сега?

Тъй като мъртвеца не и отговори по обективни причини, леля Ценка се помота още малко и си тръгна.
У дома преброи парите, които се оказаха почти половин милион долара. Разпредели ги в пет найлонови торби и ги внесе в пет различни банки в града. Обясняваше на служителите, че са от племенника и, заминал преди двадесет години в щатите. Приблизително от тогава не бе чувала нищо за него, но това бяха подробности без значение. Накрая обмени две хиляди долара в левове и тръгна из града. Никога не бе носила в себе си такава голяма сума пари. Сега можеше да си купи всичко, без да гледа за намаления и промоции. Обаче точно сега нищо не желаеше.Нито и се ядеше нещо, нито и се пиеше. Беше като изтръпнала от неочаквания луд късмет, споходил я в тази интересна, погледната отстрани възраст. Докато се чудеше накъде да поеме, видя срещу себе си майор Донев. Той също  бе пенсионер и няколко пъти на младини бе показвал, че не е безразличен към нея. По онова време обаче нейния Борис и стигаше, а майора бе прекалено суетен, прекалено наконтен изглеждаше във военната си униформа, и прекалено коцкарски изглеждаха тънките му мустачки. Сега обаче нямаше никакви пречки, затова тя спря и директно го покани на вечеря. Майорът преглътна сухо и запита:

- А после сигурно ще желаете да идем у дома и ....... гуш, муш?

- Точно така! – светнаха очите на вдовицата.

- Да, ама нещата вече се промениха! – присви очи той – сега и аз съм склонен да заведа някой истински мъж на вечеря, а после .... знаеш. Искам, ама няма!

Леля Ценка запуши с ръка устата си. Идеше и да се развика от яд и безсилие, но въздъхна и тихо промълви:

- Да си скоча на късмета и аз!