МАГИИТЕ НА ДАНЧО ПРЪЧА

разказ от Красимир Бачков

 

 

 

 

- Не можеш да уловиш всичките риби в морето, да изпиеш всичката ракия в кръчмата и да ошеташ всички хубави жени! – констатираше Данчо Пръча, обикновено след третата ракия. – Но може поне да опиташ!

В тази фаза започваше да раздава мъдрости и никой жив или мъртъв философ не можеше да се конкурира с него. Най-често наоколо пиеха ракията си неговите стари другари Ненчо Сома и Хайдут Петър. Тримата бяха рибари – бракониери, пияници, непоправими лъжци и безделници. Обитаваха един стар гараж, останал в наследство от лелята на Данчо, където между разхвърлени безброй празни бутилки и скъсани рибарски мрежи едва се побираха трите пружинени легла, застлани с протрити войнишки одеала.

Тримата бяха на пенсионна възраст, но никой от тях не получаваше пенсия, защото по една или друга причина не разполагаше с официален трудов стаж. Живееха волно като врабчетата от улицата, не завиждаха на никого за нищо, защото притежаваха всичко – свободата да не се съобразяват с никого и да правят каквото си щат. И докато останалите жители наоколо вечно бързаха, и все не им стигаха времето, парите, и нервите, тримата лентяи щедро разполагаха и пилееха както времето, така и случайно попадналите в ръцете им левчета. В душите им бе широко като голямото небе над морето и може би защото нямаха нищо, бяха готови да подарят на нуждаещите се целия свят.

Рано една сутрин, на вратата на гаража плахо се почука. Тримата още бяха заровени по леглата, но Данчо се надигна на лакът и викна:

- Влез, де!

С ужасно скърцане вратата бавно се отвори и в светлината на отвора засия червената коса на Боби – пуешкото яйце. Това бе седемгодишният син на фризьорката, от другата страна на улицата. Малчуганът бе известен с безбройните си пакости и лунички по лицето. От там всъщност идваше и прякорът му. Сега изглеждаше някак необичайно хрисим.

- Кажи кво има, Бобчо! – изръмжа Данчо, възможно най-приятелски. Детето пристъпи крачка напред, спря и тихо каза:

- Според мама, вие сте най-умните мъже на нашата улица.

- Ха! – без да ще, се изсмя Данчо – И как майка ти стигна до тоя извод?

- Според нея, само вие можете да измислите нещо! – унило продума Боби, но по лицето му личеше, че не е особено убедено в казаното.

- Чакай сега! – надигна се Данчо, почеса се по косматите крака и нахлузи мазните си от мръсотия дънки. – Кажи, за какво става дума?

- За Тони от нашия клас.

- Какво за него?

- Ами, болен е и ако не се намерят пари за операция, скоро ще умре!

- Хм! Да-а-а! – прокара пръсти по небръснатата си брада Данчо – И какво точно очакваш от нас?

- Да помогнете! – въздъхна детето, осъзнавайки на крехката си възраст, колко нелепа бе молбата му.

Междувременно другите двама мъже се бяха събудили и мълчаливо слушаха разговора. Сега Хайдут Петър се изкашля и поклати глава:

- Да помогнем, колко му е! Ей сега ще бръкна под дюшека и ще извадя колкото искаш пари!

- Знам, че вие нямате! Мама обаче е убедена, че само вие можете да измислите нещо, за да ги намерим.

- Като е убедена майка ти, че сме такива умници, що не ни подстрига поне един път без пари до сега? – обади се и Сома.

- Хайде, стига! – прекъсна го Данчо – Кажи колко пари са нужни!

- Около петдесет хиляди лева. Не са чак толкова много, ама...! Мама казва, че сте способни на всичко и дори можете да правите магии, когато много искате нещо.

- А, ясно! – ухили се Сома към Данчо – Майка му има предвид, че за малко не стана баща на тоя рошльо! Ти тогава такава магия и забърка с няколко мастики, че още те помни!

- Престани, глупако! – сряза го Данчо – Момчето се обръща към нас за нещо сериозно, а ти се хилиш!

- Добре, де! Ха да те видим сега, какви магии ще измислиш, че да помогнеш на другарчето му! – отвърна Сома и се зави през глава с одеалото. Данчо Пръча подсмръкна, плесна Боби по вратлето и като присви едното си око рече:

- Ти сега бягай да си играеш, а ние ще помислим по въпроса!

През следващите няколко дни делегацията на тримата авантюристи посети последователно Агоп златаря, собственика на цеха за пластмасови бутилки, местното радио и дори успя да се срещне с кмета на града. Навсякъде ги посрещаха с подозрение и ги изпращаха с усмивка. Нещата сякаш се подреждаха. През това време Боби – пуешкото яйце успя да се сбие с две по-големи от него момчета, да напръска с червен спрей белия джип на банкера от края на улицата и да получи първата си двойка в училище. Животът си течеше тих и спокоен, като водите на голяма река.

Още от сутринта в следващия понеделник градът бе информиран за най-необичайния риболов, случвал се някога тук. В градския фонтан на центъра щяха да бъдат пуснати хиляда пластмасови рибки. Всеки желаещ да опита късмета си, можеше срещу пет лева да лови пет минути във фонтана. В коремчетата на три от рибките се намираше златна монета, на стойност хиляда лева. Ако някой успееше да закачи и извади някоя от трите, печелеше монетата. Всичко това бе с благотворителна цел, за лечението на малкия Тони.

Отговорници и главни организатори бяха тримата гаражни магьосника, начело с Данчо Пръча. Мероприятието се провеждаше под егидата на кмета и с финансовото съдействие на златарско ателие „Агоп „М”, и радио „Експрес”.

Откриването на риболова щеше да стане в събота по обяд.

През този почивен ден времето се случи необичайно хубаво за началото на есента и площада край фонтана се изпълни с хора. За голямото събитие Данчо изпроси от гардеробиера на театъра смокинг с цилиндър. Другарите му се избръснаха до синьо и навлякоха най-чистите си дрехи. Независимо от това, тримата приличаха на фалирали разбойници и дори една млада майка реши да плаши детето си с тях.

– „Ако не слушаш – посочи ги тя – ще те дам на тия торбалановци, да те изядат!”

Ефектът бе обратен, защото Хайдут Петър я чу и веднага отвърна, детето да не се тревожи. Ако се наложело, той първо щял да излапа майка му и след това да стигне до него. Така, в шеги и приповдигнато настроение се стигна до момента, в който сам кмета официално откри риболова и благотворителната кампания. Обикновените граждани сякаш само това бяха чакали.

Изви се дълга опашка за трите въдици, с които всеки можеше да опита късмета си. Наоколо се продаваха пуканки, кебапчета и захарен памук. Деца пищяха и се гонеха по площада, а първите неуспели риболовци с усмивка се насочваха към павилиона за изстудена бира. Всички се чувстваха доволни, защото от една страна се забавляваха, а от друга вършеха нещо добро и полезно.

Когато малко след обяд един доста почерпен кандидат рибар без да ще се подхлъзна и цопна във фонтана, хората наоколо се разсмяха, а Данчо Пръча уточни мъдро:

- „Сухо дупе риба не яде!”

Вечерта вече по тъмно приключиха състезанието. През следващите две седмици желаещи да хванат златна рибка не липсваха и накрая, когато сумата бе събрана, Данчо с нежелание обяви резултата.

- Покрай благотворителната акция тримата пройдохи станаха известни в града и сега трудно щяха да се върнат към старите, безславни делници.

И едва сега се сетиха за ходещата беля с оранжева коса – Боби.

- Чудна работа! – констатира Данчо – През цялата акция не зърнах дори за миг малкия калпазанин Боби!

Всъщност той ни провокира да извършим това дело, а досега не се е заинтересувал как вървят нещата!

- Може да е хванал грип! – предположи Сома.

- Или да е наказан да стои в къщи! – бе по-реалистичната оценка на Хайдут Петър.

- Така или иначе трябва да го намерим, за да уточним, как да предадем парите за болния Тони! – заключи Данчо и тримата прекосиха улицата, в посока фризьорския салон.

Видяла ги отдалече, майката на Боби излезе пред вратата, с писмо в ръка. Тя мълчаливо го подаде на Данчо, а когато той го отвори и прочете, се плесна силно по челото:

- Ей, как ще го ошамаря това хлапе! Направи ни на маймуни пред целия град!

- Другите двама се сбутаха, за да прочетат написаното с детски, неравен почерк:

„Тримата уж сте рибари, ама се хванахте като шарани на въдицата ми! Не случайно мама ви сочи като лош пример и казва, че сте най-големите глупчовци в града. С Тони седим на един чин, но той си е здрав като мен и сега ви се смеем заедно. Само не знаем, какво ще правите сега с толкова пари и как изобщо успяхте да ги съберете. Изглежда за да си глупав също е нужен талант! 

Не се опитвайте да ме хващате и да ме биете, защото вече съм предупредил кварталния полицай, Боби!"

Фризьорката бръкна в престилката си, извади пакет цигари и запали. Почерпи и тримата пишман рибари за успокоение. Те стояха и се гледаха с празни очи, изведнъж почувствали се като несправедливо обидени деца.

Пръв към гаража тръгна Сома.

- А на бас, че за една седмица можем да изпием парите! – обзаложи се той, с настръхнал от косми врат.

- Нищо такова няма да правим! – последва го Данчо – Парите са за благородна кауза и ще намерим истински болно дете, на което да ги дадем!

- Аз на Боби ще му кажа, как се прави майтап с възрастни хора! – поклати заканително глава Хайдут Петър и последен напусна улицата.

От север и от юг изведнъж се спуснаха две въздушни течения. Срещнаха се над гаража на рибарите и се сблъскаха яростно. Тримата мъже мълчаливо следяха вихрите на вятъра и се чудеха кое ще победи. Само Данчо Пръча имаше усещане, че това е една от многото магии, които живота правеше край тях, за да ги кара да го обичат такъв, какъвто е – пъстър, топъл и студен, тъжен и смешен, абе обикновен човешки живот!