КРАЯТ НА НЕЧЕСТИВЦИТЕ

разказ от Красимир Бачков

 

 

- „Защо загубихме човещината си? Защо се срамуваме и страхуваме да работим тежка физическа работа? Защо нападаме по-слабите и невинните, а не тези, които са виновни ?Какъв е този свят и защо се изродихме напоследък?!” – питаше се бай Янко и ненамерил отговорите на уж обикновените въпроси, отпиваше направо от шишето с евтино вино.

Той бе взел нищожната си пенсия и седеше на остатъците от една разбита пейка, в малка квартална градинка на един от големите наши градове. Бивш инженер, бивш съпруг, бивш баща, бивш собственик на апартамент и кола, сега бе настоящ клошар и жител не на достойна държава, а на територия, обитавана от мафията, циганите, мигрантите, довлекли се от третия свят и шепа, все още оцеляващи българи. Чудеше се бай Янко, а в това време пред него, като на кино се разигра екшън. Две циганки се спряха на тротоара, до пътя и си казаха нещо. После едната тръгна и щом стигна до самотна майка, седнала на пейка с бебето си, грабна провесената на бебешката количка чанта и хукна да бяга. 

- Ееей! Чакай! Остави ми чантата! – извика майката и хукна да гони крадлата.

В това време другата циганка се совна до бебешката количка и ловко измъкна детето от нея. Побягна в обратна посока. Тичайки край бай Янко, тя бе препъната от него и падна на алеята, като изтърва бебето. Доста ловко за годините си, старецът скочи и удари с все сила крадлата с бутилката по главата. После вдигна разплаканото бебе и се опита да го успокои.

Докато смешно му гукаше забеляза, как от спрял на пътя микробус слязоха трима млади цигани и се насочиха към него. Единият държеше метална пръчка, което принуди стареца да остави бебето на пейката и да хване здравата тояга, с която се подпираше и гонеше уличните кучета.

Чувстваше се някак странно спокоен, сякаш цял живот бе живял заради този точно момент. Дори се усмихна, на изпотените от страх нападатели. Те го заградиха и едва сега бай Янко забеляза ножовете в ръцете на останалите двама. Когато металната пръчка бе вдигната срещу него, старецът се дръпна и неочаквано фрасна първо единият с ножа, а после и този, дето държеше пръчката. Докато се обърне към другия, бай Янко усети проникването на нож между ребрата си в ляво и се свлече на земята. Той не видя, как две момчета, минавайки наблизо, захвърлиха баскетболната топка, която носеха и се втурнаха да му помагат. Не видя, как пребиха нападателя с ножа, нито как после прекатуриха микробуса и го подпалиха.

Когато за последен път отвори очи, пред него разплаканата майка целуваше невръстната си рожба и нещо и говореше. Старецът опита да се надигне, но не успя. Както държеше детето, майката се наведе към него и се опита да му помогне.

- Остави, булка! Остави! – едва изхъхри той – Спокойно! Краят на нечестивците идва! Скоро!... Много скоро! А после ще бъде мир!...

Небето се завъртя над него, порозовя и изчезна.