ДА ПРЕДПОЧЕТЕМ ЧЕРНАТА ЗЛАТКА, МИТЬО – ПИЩОВА ИЛИ ЛОРА КРУМОВА ПРЕД ПРОФ. ВУЧКОВ…?!

 

 

В областта на културата през последните години в България се наблюдава един колкото странен, толкова и неприятен феномен! Това е регресът на морални и нравствени стойности и критерии, както и непонятното преклонение на тълпата пред фолк-певици, пишман-футболисти, мутри и станали за един ден от телевизионния екран псевдозвезди. Ако се вгледаме в миналото си, спокойно можем да отбележим традиционното за нацията ни преклонение пред умните, знаещи и можещи българи. Ако в същото време обаче погледнем към настоящето, можем да изтръпнем от ужас! Защото водещата роля на училището и семейството при възпитанието, и оформянето мирогледа на подрастващите, вече е отнета от телевизията и Интернет. Погледнато отстрани, това не е чак толкова страшно, ако в държавата ни има регулаторен орган, следящ непрекъснато телевизионния ефир и интернет-пространството за нарушения. Не правя никаква аналогия с комисията от СЕМ, защото тя е по-скоро формална, а целите и са различни. Тук става въпрос за ВЪЗПИТАНИЕТО на нацията, а не за развращаването и! За това обаче е нужна преди всичко държавна политика, нещо което отсъства във всички стратегически области за дългосрочно развитие на България. Всъщност едва ли е останал българин, който да вярва на 100% в институциите, да ги уважава на 100% или да е убеден, че живее в стопроцентова държава!

Естествено този срив на държавността е целенасочено провокиран години наред, за да се унищожи преди всичко гражданското ни общество. Да не реагира то срещу безумната корупция на всички нива в машината на държавната бюрокрация, срещу некомпетентността на „управляващите” и всекидневните престъпления и кражби. Да могат разбойниците да „респектират” останалата част от населението, да го грабят, тормозят, „застраховат” и му се подиграват открито, поради липса на адекватно правосъдие и всякакви наказателни мерки срещу правонарушителите. Това е един сравнително бавен, но с ужасни последици деструктивен процес, плодовете на който ще берем от тук нататък. Защото когато Слави Трифонов в началото на „демокрацията” започна зомбирането на телевизионния зрител с чалга, едва ли някой е предполагал колко вреден и непредсказуем ще се окаже този процес. Тук не визирам само нецензурните текстове в посредствените песни, а става въпрос за откритото налагане на бай Ганьовщината във всичките и форми, за бруталната агресивна простащина и наглост в ежедневието на съвременниците ни. Когато по телевизора се рекламират предавания като „Биг Брадър”, „Часът на истината” и всякакви варианти за игри на късмета, където с един есемес може уж да се спечелят без труд хиляди левове, тук става въпрос за безобразно развращаване на зрителите, за налагането и привикването им към пошлото, лошото и бездарното. Та защо децата да четат книги, като могат да влязат в Интернет и от там да си изтеглят за две секунди всякаква информация за всичко? Могат да свалят филми, концерти на звезди, да играят забавни игри. Това, разбира се е хубаво, стига да го съчетават със спорт, наука и открита комуникация между тях. Когато обаче се прави, за да се задоволяват ниски инстинкти и страсти, е пагубно! Каква разлика има между кавгата на няколко цигани в махалата и някои телевизионни предавания? Не се ли превърнаха в средища за предлагане на сеир, телевизионните ни канали? Защо трябва да ни се натрисат от екрана Черната Златка, Китаеца, Азис, Митю – пищова, братя Маргини, братя Галеви или Трактора? Защо като образ на преуспели хора се представят нищожника Валери Божинов и Алисия? Защо в новините неизбежно на първо място се поставя черната хроника, престъпленията, катастрофите и насилията? Така ли ще моделираме съзнанието на подрастващите? Факта, че това продава е много съмнителен! Защото ако по подходящ начин се представят успели, умни и талантливи българи, това би провокирало и останалите към позитивизъм. Сега какво се получава? Като при мечо Пух – колкото повече, толкова повече, обаче простотия и безобразия, поднесени като нещо нормално от медиите.

Последният мохикан – проф. Юлиян Вучков, все още се опитва да гради, да създава мярка и усет към красивото, доброто, но каква полза, като прецаканите от чалгатазрители предпочитат хилещата се ни в клин, ни в ръкав Лора Крумова или популистите Цветков и Бареков! Хората свикнаха със сеира, циганизираха се и доста от младите българи дори вече не могат да направят разлика между доброто и лошото!

В Интернет също има интересни и полезни сайтове за култура, литература и образование. Тук спокойно могат да се посочат „Разказите”, „Книги нюз”, „Форумът”, ”Хулите”, ”Буквите”, ”Литературен свят” и още няколко позитивни в същността си фактора. Те обаче не са толкова популярни, че да имат решаващ фактор при възпитанието най-вече на младите българи.

Бог да го прости, баща ми някога казваше: - „Предпочитай умен враг, отколкото прост приятел!”. Днес ние предпочитаме фалша и посредствеността, защото това е резултата от двадесетгодишната инвазия на чалгата в България!