НА РИБОЛОВ С ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ – ЧАСТ2

 

Неделя, 03 март 2013 г., 9:49 г.

 

Поредният ден на р.Кейлъм не беше особено успешен. Валеше дъжд и сняг. Мислех да ловя само с муха, но се оказа че съм забравил поводите (нямах корда в мен освен жълтата на спининга) така, че взех и спининговата пръчка. Щом достигнах реката излязох точно до двама риболовеца, които бяха дошли до това място с лодка. Известно време се гонехме надолу, аз пеш, те с лодката, докато накрая заминаха на скорост, като ми оставиха(надявам се) няколко неизследвани вира, достатъчни като за един ден.

 

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart1.jpg Лових с един шнур, за мен нов, но вече излязъл от производство (Rio Windcutter), който летеше добре и кацаше леко на водата. Предишния шнур с който лових близо 3 години беше подходящ за дълбоките води на Томпсън, но тук с него губя мухи. Плавното полагане на шнура означаваше, че ловях близо до повърхността и съответно желаещи риби за мухата нямаше. Пребродих през два вира и на третия, който беше и най-подходящ, имах едно дръпване, но риба не се закачи. Най-вероятно беше стийлхед.

Докато вървях надолу, достигнах и места неподходящи за муха и съответно ползвах блесната епизодично, при което извадих две бикови пъстърви и изпуснах още две риби предполагам от същия вид. В един от последните вирове, в които лових, една риба се надигна на едно място два пъти, но не реагира нито на муха нито на блесна.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart2.jpg

Имаше още една лодка с двама риболовеца, която премина покрай мен в посока нагоре. Предполагам двете лодки и силните им двигатели бяха изплашили рибите до смърт в ниската вода и те стояха някъде в дълбочините без желание да се покажат.


Неделя, 10 март 2013 г., 8:11 ч.


http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart4.jpgМиналата седмица облякох нов гащеризон, от „Уолмарт“, защото ми се стори че може да е по-траен от реномираните. Когато вечерта го свалих, виждаше се една влажна ивица на панталона ми точно покрай ръба на ботуша. Съответно и този гащеризон беше върнат и останах без мухарски варианти за тази събота. Е, ще трябва, ще се лови пак с блесна. Избрах ново място, което е на около 3 км. от града, на р. Кейлъм. Мястото предоставяше достъп до реката в долната й част, под каньоните. Преди лових над каньоните, на 20-25 км нагоре. Черният път, по който минах до паркинга беше добър. На паркинга беше спряла някаква малка кола и след като стигнах до реката, попаднах на стопанина й, риболовец. Той ловеше тъкмо при вливането на Дълбокия поток. Мястото изглеждаше добро. Проверих вира под него, който се оказа плитък, а след това поех нагоре. (риболовецът беше в долната страна, там, където водата бе по-спокойна.)
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart5.jpg

Открих един дълбок вир до паднали дървета, но в него нямаше нищо. След това достигнах до дълъг и сравнително плитък вир. И в него нямаше нищо. По-нагоре видях двама риболовеца, които бяха стигнали дотам с лодка. Подминах ги и на 500 м. по-нагоре видях още един самотен риболовец ловящ на муха. Претърсих два сравнително бързи участъка срещу течението, но нямаше нищо. Изглеждаше, че в този участък нямаше да уловя нищо. Наближих каньона и скоро се озовах до един чудесен вир. Щом го видях разбрах, че в него не може да няма нищо.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart6.jpgСлед няколко замятания една риба захапа блесната при самото и падане във водата. Скочи два пъти, при което можех да я видя как се засилва към повърхността преди скоковете. Не успя да се откачи и я извадих.

Накрая се озовах на изхода на каньона.

Вместо да се върна, направих опит да заобиколя този първи каньон и около половин част се изкачвах по заобиколен път. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart7.jpgНакрая обаче реших, че не си струва, въпреки, че вероятно бях минал по-голямата част от пътя. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart9.jpg


http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart10.jpg

Между другото времето се беше оправило. Дори напече слънце.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart11.jpgВърнах се обратно, без да слизам до водата, и тук открих един обходен път, който ме върна до мястото, от което бях тръгнал сутринта.

Мястото, където тая сутрин ловеше риболовеца, сега пустееше. Застанах сигурно точно там, където стоеше той и заметнах към реката. Докато блесната се движеше, видях точно леко под мен как една голяма риба се издигна, очевидно беше стийлхед. Съжалих че нямах прът за муха, защото бях сигурен, че тази риба щях да я хвана и с муха и с блесна.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart12.jpgНаправих една-две крачки надолу и след още едно-две замятания, все пак я закачих. Тя се впусна бясно нагоре напряко течението. Започна да се бори и в дълбочина, но се беше закачила по такъв начин, че нямаше откачане(при това на кука без контра).
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart13.jpg

Продължих надолу и край следващия вир попаднах на двамата риболовеца с лодката. Подминах ги и продължих надолу в търсене на перспективни води, но гъсталакът тук бе станал напълно непроходим. През деня бях преминал през множество канали на реката(тя се разделя на много ръкави). Точно тук обаче, тези канали бяха затлачени от всякакви дървета. Големи участъци от гората бяха задръстени от стволове, които реката беше носила при високи води. Всичко това бе осяно с дупки, прикрити с корица от сняг и всякакви там гъсталаци и трънаци, които човек може да си представи. Може би и бобрите имаха някакво дейно участие за тоя пейзаж.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart14.jpg

Един от потоците беше оранжев на цвят - не ми бе ясно защо.

Междувременно бях изгладнял и понеже нямах часовник бях решил, че е доста късно. Когато се измъкнах и стигнах до колата видях, че всъщност е още рано. Изнесох се към индианската бензиностанция. Бях там за има няма 10-на минути. Хапнах скариди, картофи и и поради липса на по-добър избор, кока-кола и шоколад за десерт. Чудих се известно време, къде да отида за да ловувам още малко. Реших да помятам по р. Скийна, но не познавах терена, а и заваля дъжд. Така, че в крайна сметка пресякох града и отидох на другия му край, до р. Копър, където отдавна не бях ходил.

Водата беше ниска и бистра. Задуха силен вятър примесен с дъжд. Времето се развали.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart15.jpg

Рибата не кълвеше, но накрая извадих една бикова пъстърва.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart16.jpg

Тук намерих три блесни и една кутия със изстреляни патрони, които исках да взема с мен и изхвърля в контейнера, но подгизналия кашон не ми позволи да го направя. Сакове в мен нямах. Минах през още едно място, за да похапна пак и се прибрах.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart17.jpg

 

Неделя, 17 март 2013 г., 9:53 ч.


Меренето не е проблем, но по правило когато нося рулетка, уловът общо взето го няма.
Днешната проба беше на муха от среден размер, водена на плитко и съответно резултата беше слаб. Стигнах пак до каньона от предната събота. Тук бе единственото място където имаше някаква активност на рибата. Извадих две американки 25-30 см. и една планинска бяла риба. От тук нататък нямаше никакво кълване, на цял куп места места.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart18.jpg

 

Понеделник, 18 март 2013 г., 7:01 ч.


Ето и няколко снимки от Китимат, мястото от което се канят да изнесат мръсния петрол за Китай. Не че в момента не са го разкрасили с един голям завод за алуминий.


Вторник, 26 март 2013 г., 9:01 ч.


Сигурно там, на тотема трябваше молитвата да си кажа, но като не им разбирам езика, богът им едва ли щеше да ме чуе. Но с молитва или не, ще я хванем тази риба.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart19.jpgВ събота събитията се развиха по подобаващия нелеп начин. То, от време на време, се случва и това. Стигнах до р. Лейкелс, където се срещаха мечките(чух че били изчезнали безследно) и в около 9 сутринта нямаше никой, за пълна изненада. Колата я бях оставил доста далече от мястото за риболов, защото по снеговете и дълбоките коловози нямаше начин да се добера до по-близката изходна позиция. Както и да е, краят на езерото, откъдето изтича реката, ме посрещна така:
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart20.jpg

Видях се, че само дребни и средни риби скачаха тук-там. Поради това не вързах от големите мухи в кутията, защото с малка муха и голяма риба може да извадиш, но обратното не е възможно. За изненада, температурата се оказа под нулата, защото шнурът ми замръзна във водачите след няколко замятания. Махнах леда и продължих. Така, на периоди се налагаше да размразявам. Но на местата, където мислех че трябва да има някой и друг стийлхед, се оказа, че не кълве.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart21.jpg

Слязох надолу по реката и видях че водата е много ниско. Шансът нещо да ме излъже беше почти нулев и за това се върнах отново на езерото. Сложих една муха на номер 8 и се пробвах да хвана някоя от скачащите риби. Докато, газейки, ги наближавах видях, че по клоните на дървото тук-там висеше по някоя блесна. Докато вадех блесни и от време на време замятах , закачих и извадих един неголям кътфрот. Точно тогава, някъде откъм другия бряг водата завря явно от едър стийлхед.
http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart23.jpg

Тук трябва да вметна, че неуспешните ми покупки на гащеризони ме принудиха да мина на един от евтините модели на „Симс“, който имаше хубав външен джоб. До сега всички външни джобове на гащеризони, които съм ползвал бяха непромокаеми. Сега, по погрешка, бях мушнал фотоапарата там. Този джоб представляваше най-обикновена мрежичка с непромокаема горна и долна част. Докато газех той започна да издава странни звуци, при което разбрах че се е напълнил с вода.

Оставих го на брега и се върнах на изходната позиция, от която скоро видях как пред мен мина като голяма подводница – стийлхед, който явно си е бил там, където го бях търсил преди с мухите, но не беше се обадил. Реших че е най-добре да зарежа мухарката и се отправих обратно с идеята да се върна в къщи и да опитам да спася фотоапарата. След половин час си бях у дома и разглобих фотоапарата. След това го продухах на най-горещата степен на климатика.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart26.jpg

Изсъхна чудесно, но пак не пожела да заработи. Е, не беше скъп фотоапарат, но беше нов, който бях купил само преди месеци.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart24.jpg

Беше хубав, слънчев ден и можеше да пробвам да уловя видените по-рано риби с блесна. Когато след половин час се върнах до реката, видях, че сега към моето място бяха тръгнали и двама риболовци. Предимството ми пред тях беше, че аз вече знаех къде е рибата и имах план за ситуацията. Накрая на езерото, вече бях намерил проход, от който можех да прегазя до другия бряг.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart29.jpgКогато ме видяха какво правя в погледите им се четеше неразбиране и безпомощност. След малко се показа и трети мераклия, който също се опита да се интегрира към останалите двама. Брегът, както се вижда от първата снимка, не бе много подходящ за този вид риболов, защото ставаше дълбоко и гората е до ръба на водата. Тихо се предвижвах покрай скали и дървета от другия бряг до позиция, която си бях набелязал. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart25.jpg

Когато стигнах там си свалих якето и седнах на малка затревена тераса. Както и очаквах, скоро един стийлхед издаде присъствието си като се завъртя и изпляска пред мен. Ония насочиха вниманието си към него и се опитаха да хвърлят и го уловят, но не им достигаше някой и друг метър. Запратих Моската, от седнало положение, така че да покрие рибата и веднага я закачих.

Извадих я под едни скали. Затова не можах да направя по-добра снимка.

След това продължих нагоре, покрай брега. За съжаление, нямаше нищо. Върнах се на предишното място и докато слизах надолу видях как друга риба изпляска малко под първата. Отново спуснах Моската сред мухите, които бяха заметнати в тази посока и закачих и тая риба - доста по-голяма от първата. Мисля беше едричък мъжки екземпляр. Много здраво теглеше, но като го докарах на два метра пред мен, успя да изхвърли блесната. Все пак са куки без контра.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart30.jpgДвама от риболовците се изтеглиха на брега, за да си ближат раните, а третият си разплиташе шнура от един бор, където, в суматохата, го беше закачил. Реших, че е по-добре да не ловя повече на това място и се отправих за проучване на 2 км. надолу по реката. Беше много хубав ден, но не намерих нищо голямо. Закачих някаква риба и пак я изпуснах. Извадих една местна американка.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart31.jpg

С това приключих с риболовната си експедиция, но понеже бях взел и спей пръта с нов шнур, на връщане спрях на вира на р.Копър, където през август миналата година бях извадил първия стийлхед. Сега водата беше много ниско и идеална за газене. Този нов шнур ми се стори първоначално много труден за хвърляне. Но това беше само през първите пет минути. След това го зарязах и се заоглеждах за блесни по дъното. Слънцето напече пак, а с него ми дойде идеята да се върна пак към шнура и да видя дали ще успея да го хвърля.

След още едно-две лоши хвърляния, успях все пак да хвана нещо в него и скоро започнах да го разпъвам без проблем. Шнурът беше модел, „Rio PowerSpey“.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/mart32.jpg