НА РИБОЛОВ С ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ – ЧАСТ1

 

Неделя, 6 Януари 2013 г., 8:11 ч.

 

Мястото за риболов избрах веднага след разсъмване. В 10 часа сутринта беше мрачно сякаш беше още 6:00. Валеше неспирно сняг, можеше да се каже "из ведро", защото температурата беше малко над нулата и това което паднеше веднага се стопяваше.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/1jan.jpg

Понеже знаех къде е рибата направо отидох там(виж снимката, вдясно от другата страна на наклоненото дърво). Не мина много време и плувката потъна.

Първата риба за годината беше един голям стийлхед. Тя успя да направи два скока, след това потегли и се впусна навътре. След 10-15 минути я докарах до брега.

Тук трябва да вметна, че през този първи ден, по нелепи стечения на обстоятелствата, нещо не беше в ред с мен. Сутринта не можах да намеря апарата, с който мислех да снимам(още не мога да го намеря), затова взех друг. Оказа се че съм тръгнал без поводи, без куки (само с една резервна) и освен това шапката, която със сигурност бях взел от къщи заедно с ръкавиците я нямаше в колата. Знаех къде ще я намеря - паднала до къщата, там където паркирах. Върнах се обратно, тя си беше там. Това обаче не беше всичко. Бях забравил да си сложа и колана, което в последствие се оказа проблем.http://razkazi.net/images/stories/juljelev/2jan.jpg

Сега извадих фотоапарата, за да снимам, но батерията веднага светна червено. Все пак той по чудо направи някоя и друга снимка.

Бях сигурен че имах ролетка. Потърсих я, за да премеря улова. Уви не можах да я намеря в джоба си. Пуснах рибата. Оказа се, че е била в другия джоб, където не очаквах.
Слязох на 50 метра под това място, там където преди бях извадил риба преди два излета. Тук неочаквано плувката потъна. Закачих нещо, което тръгна към мен, Когато дойде доста наблизо, успях да изпъна кордата. Прътът се огъна, кордата се изпъна здраво и куката си каза своето, "поп", а след това полетя към мен! За секунда помислих че ще се скъса, но всичко си бе наред. Явно не съм могъл да го закача здраво, пустия му рибок. Странна работа… http://razkazi.net/images/stories/juljelev/3jan.jpg

Реших да направя един по-голям преход, нагоре, през четири вира, където предполагах, че има няколко перспективни места, които се оказаха трудни за достъп. Както и преди, тези преходи не ми донесоха нищо освен една бикова пъстърва, която не успях да снимам поради изтощената батерия.

Снегът беше неочаквано дълбок. Минах през участък с големи камъни. Краката ми потъваха до над коляното между тях. Беше опасно и неприятно, отнемащо доста време. Имаше и гора и всякакви препятствия. В крайна сметка не открих нищо продуктивно.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/4jan.jpgБях вече добре подгизнал. Понеже нямах колан, сега мокрия и тежък панталон се свличаше надолу. Якето и то мокро беше станало сигурно 3кг. Задуха студен вятър, който ми донеседопълнителен „уют“. Сгънах такъмите и поех по обратния път към първия „щастлив“ вир. След половин час бях там. Започнах отново внимателно да замятам. В долната му част плувката отново потъна. Засякох риба! Тя така живо се впусна надолу, че ме повлече. Помислих, че както е тръгнала няма да спре. Може би беше някакъв огромен екземпляр. След като ме тегли 30-40 метра в в даден момент се обърна и тръгна към мен.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/5jan.jpgЗапочнах бързо да обирам кордата. В един момент се зачудих, защо ли идва толкова близо до мен? Започнах да надигам предпазливо пръта и накрая я видях. Оказа се най-дребния стийлхед, който някога съм ловил.

Още не ми е ясно как такава дребна риба извърши такъв невероятно силен спринт.
Обратният път към колата извървях държейки панталона си с едната ръка. Беше още километър изкачване. Оказа се че само долните ми гащи бяха останали сухи. Може би ако бях влязъл под душа с дрехите и си бях пуснал студената вода щеше да ми е по-топло...

 

Неделя, 13 Януари 2013 г., 6:09 ч.

 

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/6jan.jpgОтново стана много студено. Отказах се от варианта да ловя на муха. Тази сутрин всичко беше на кристали. Поех по пътеката към мястото където предполагах, че е рибата, но на средата на пътя установих, че съм забравил важна част от екипировката в колата. Наложи се да се върна обратно, все ходене нагоре из снега, а после пак към вира. На избраното място всичко си беше спокойно. Рибата повличаше, засичах я, а след това изпусках. Застоях се на това място. След 15-на минути на 50м под мен плувката се скри. Явно нещо я дърпаше. Оказа се, че е стийлхед, очевидно доста голям. Потегли корда към другия бряг на реката докато накрая се откачи. Явно не беше най-щастливият ми ден, но и не беше съвсем лош. Обиколих нагоре по реката и от един вир извадих три бикови пъстърви, а от друг - дребна американка. Фотоапаратът ми по погрешка беше настроен на черно-бял режим. Така че снимката стана черно-бяла.

 

Вторник 12 Февруари 2013 г., 5:34 ч.

 

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/7jan.jpgТова което го бях замислил преди месец го осъществих, особено след като се снабдих с нов шнур за спей пръта.

Шнурът е с дълга глава и е подходящ за ловене близо до повърхността на водата. Замята се малко по-различно от този който имах, макар че нямаше съществена разлика.

За един ден ловене с него заедно със стария шнур(за дълбочина), в р. Скийна и Кейлъм, успях да извадя един двайсет сантиметров кътфрот. Интересното е, че така както си газех и ловях, видях на няколко пъти риби да се надигат от водата. Едната от тях бе само 10-на метра под мен. Въпреки че ги мамех с различни видове мухи, захапване нямаше.

В крайна сметка се разбра, че новият ми гащеризон тече и че плаващата главата на стария шнур бе започнала неприятно да потъва.

 

Петък, 15 Февруари 2013 г., 6:50 ч. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/8jan.jpg

 

Уверих се, че риболовната общност е съставена от най-читавите хора.

От един форум успях да си уредя покупката на един шнур. Платих го, след което получих един куп съобщения от колегата, някои от които показваха неговото притеснение, че шнурът ми сигурно нямало да пристигне(а го беше пратил с номер за издирване). Постарал се да изпрати втори шнур след първия, за който също се безпокоеше, че ще изчезне.

Писах му, за да го успокоя, защото на мен сигурно шнура нямаше да ми трябва преди м.август, а до тогава той може и да пристигне (или поне единия от двата, които е пратил). В последствие получих първия му шнур, заедно с муха вързана от него като подарък. Впоследствие ми написа, "И вторият сигурно ще дойде. Не искам да ми го плащаш."

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/9jan.jpgДа, и вторият дойде. Но му го платих, защото свестните хора, според мен, не са останали много и трябва да ги уважаваме.

След като видях, че старият шнур „рио“ бе започнал да потъва, се бях приготвил да го поправям. Попитах фирмата все пак, дали е трябвало с нещо да го третирам, за да му пазя покритието? Написаха ми, "Прати ни го и ни дай адреса си".

Течащият гащеризон също замина към фирмата производител, за да бъде подменен. Сега съм доста обезоръжен, но ще се преживее някак си.

 

Неделя, 17 Февруари 2013 г., 6:54 ч. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/10jan.jpg

 

Поради липсата на гащеризон и сравнително топлото време, днес излязох с Ламигласа и няколко блесни. Времето беше много мъгливо и облачно, но в последствие се промени и дори изгря слънце.

Проверих местата, на които ловях риба в студовете, но не ги открих. Нивото на водата бе започнало да се вдига. Спуснах се надолу, като обходих един участък от 500 метра през гора и храсталак, докато стигнах пак до реката.

Вирът тук бе добър на вид, но по-рано не бях засичал нищо в него. Сега, в долния му край имах късмет и след не малко борба и теглене, извадих един едричък стийлхед.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/11jan.jpgПродължих надолу по течението като хвърлях в перспективните места. В следващите два вира не хванах нищо. От третия извадих една малка бикова пъстърва. Накрая стигнах до поток водата, на който се бе покачила от топящия сняг. С ботушите нямах шанс да го прегазя, така че се събух бос и така преминах.

От вир на вир, с преходи и изкачвания по склоновете, навъртях доста километри. Накрая бях решил да се връщам, когато неочаквано успях да направя чудесен удар. Рибата не се закачи. Пребродих този участък внимателно, покрай големи камъни и скоро закачих нов стийлхед. Той не се бори особено добре.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/12jan.jpgТоя успех ме подмами да продължа надолу. В края на вира имаше бързей, а веднага след него един доста по-малък и къс вир. Хвърлих и задържах блесната. В един момент нещо я захапа и бясно се тръгна към мен, а после през реката и направи скок. Беше сребърна риба, дошла от океана. Спринтът и беше неудържим. Два пъти я притеглях към мен, а тя два пъти бягаше и скачаше. В крайна сметка успя да изплюе блесната. Продължих още нататък, чак до следващия вир, но тук, след като не хванах нищо, реших да се връщам.

Исках да половя там където хванах първата риба, защото имах съмнение че има още. След много ходене и прегазване на потока успях да се върна до началния вир. Както по поръчка, на почти същото място където закачих първата риба, се закачи пак нещо. Беше сребрист мъжки стийлхед.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/13jan.jpgИнтересното е, че след него закачих друг – този път бе голяма и тежка сребърна, женска риба. След нея закачих може би най-голямата риба за деня. Когато я докарах в плитчините, тя така се разигра, че не ми бе ясно дали ще оцелее читава. Фотоапаратът ми обаче беше намокрен и снимките не станаха. Докато се занимавах с този стийлхед видях, че нещо скочи – там, където улових рибите. Явно имаше още.

Поредна риба точно там не закачих, но успях за кратко време да извадя друга в началото на вира. Тя също направи бясно спускане и скок. Не можах да я задържа и извадя.

Въобще хванах значително повече риба, отколкото имах нужда да ловя, но има и такива дни.

Неделя, 17 Февруари 2013 г., 19:58 ч.

 

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/14jan.jpgНе бях взел рулетка. Последната риба може и да е преминала 90-те сантиметра.

Както вървят нещата може и да хвана еднометрова и да не разбера.

Кордата ми беше слаба - Дайва Сенсор, някъде към 0.30мм., но я късах без усилие на възлите. След всяка риба късах и превързвах. Риба не можеше да я скъса главно заради меката и дълга пръчка и добре регулирания аванс, и защото теренът беше сравнително чист.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/15jan.jpgТова го уточнявам, защото всяка една от четирите риби в последния вир закачих над едно паднало дърво, влизащо така във водата че не можех да мина покрай него. Рибите в един момент тръгваха надолу и се налагаше да прескачам дървото и внимателно да прекарвам върха на пръта над клоните, за да ги последвам и извадя.

Дървото се вижда слабо в лявата част на тази снимка.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/16jan.jpgЕто една по-добра снимка. Представете си сега как закачих 4 риби от другата страна на тези дървета, а после ги водя така, заедно с пръчката и кордата, че да успея да прескоча дърветата някъде в средната им част. Така успявах да дойда отсам, за да извадя улова.

 

Неделя, 24 Февруари 2013 г., 6:16 ч. http://razkazi.net/images/stories/juljelev/18jan.jpg

 

И днес се разходих по познатите терени на р. Кейлъм под 16-тия километър. За моя изненада, пътят, по който се движех преди, беше доста изровен и бе пълен с дупки. Беше и непочистен от снега.

От тук се спуснах надолу до вира, в който бях извадил четирите риби миналия път. Рибата обаче се беше изнесла и нямаше активност. Докато стоях, обаче видях как нещо се надигна и след малко упорство го закачих. Беше стийлхед, подобен на първия, но с ранена гръбна перка може би от тюлен.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/19jan.jpgПродължих надолу до едни вир с доста бърза вода. Предният път в него бях уловил една бикова пъстърва. Сега при първото замятане хванах нов стийлхед. Беше подобен на първите два. Беше се закачил надълбоко. Отплува на скорост и сигурно ще се възстанови.

Продължих прехода и достигнах малкия вир, в който миналия път бях изпуснал една риба. И тук, след няколко хвърляния, закачих стийлхед - този път от тези, които бяха дошли миналата есен.

http://razkazi.net/images/stories/juljelev/20jan.jpghttp://razkazi.net/images/stories/juljelev/17jan.jpgРеших, че докато се върна нагоре, ще извадя поне още една риба, но това не стана. Пета риба закачих накрая, но и тя се откачи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забележка:
Ако Ви е харесал постинга, можете да прочетете още за пътешествията на инж. Жельо Желев на страниците на сайта, БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ:
http://bgstories.athost.net/right/arhiv/jjelev/canada.htm