Котешко

 

Денят беше прекрасен...

Котаракът Тошо важно се разхождаше по перилата на терасата на деветия етаж. Изведнъж прехвръкна врабче, Тошо скочи след него и губейки равновесие, започна свободно падане надолу. За страничния наблюдател беше ясно, че това никак не влизаше в плановете на Тошо, тъй като той размахвайки лапи /което не му помагаше особено/ издаде силен вопъл: "МММммммммияяяяяяяяууууууууу!!" стремително набирайки скорост надолу.

***

Няколко етажа по надолу, дядо Матей сладко опъваше Арда и гледаше как работи бояджийската бригада на Геле, прикрепена с въжета към терасата на третия етаж. Привлечен от необикновените звуци, дядо Матей погледна нагоре.

Затъмнявайки земното светило към него приближаване Нещо тъмно. След секунда разбра, че Това освен тъмно е и меко.

Тошо обхвана със всички налични лапи главата на спасителя си и зави котешка Ода на радостта, забивайки ноктите си до кръв.

Дядо Матей не разделяше радостта на котарака. Тъй като се беше нагледал на филми за пришълци по Дискавъри, той взе Нещото за неопознат падащ обект и от страх зарева още по високо от Тошо. С виковете си привлече вниманието на седящите долу пенсионерки Кина и Пена. Срамота - извика Кина размахвайки пръст - позор за белите ти коси!

След около минута дядо Матей успя да махне от главата си Тошо и го метна обратно нагоре, откъдето е дошъл.

Етаж по-нагоре живееше о.з. подполковникът от ВВС бай Стефан, страдащ от хронически недостиг на пиене.

Седейки в кухнята и мрачно гледайки часовника бай Стефан мислеше за нещата от живота.

В 10.00 с рев на ударен месершмит надолу прелетя съседския котарак.

в 10.01 котаракът прелетя обратно, застина за миг в горната част на траекторията с широко разтворени лапи, изрева като реактивен мотор на форсаж, завъртя се на 180 градуса по оста си като Блек Хоук пред рота афганистански муджахидини и с пронизителен вик, нарушавайки законите на аеродинамиката започна да пада надолу.

Крайно време е да престана да пия, помисли си бай Стефан...

***

Нещастният Тошо летеше надолу етаж след етаж и сигурно щеше да падне на земята ако не беше люлката на бояджийската бригада. Бояджиите на Геле тихо и мирно размахваха баданарки, когато котаракът падна в баката с разредената боя. Разбирайки, че течността, въпреки че е бяла, не е мляко, Тошо започна да драпа, за да излезе от баката. Шумът привлече вниманието на бояджиите, които видяха от боята да излиза една котешка глава и да се отварят котешки очи. От страх единия ритна баката, която преобръщайки се няколко пъти във въздуха, се изля на главата на преминаващия квартален старшина Спиров.

Чистобелия Тошо препусна с всичка сила през блоковата градина и бързо се покатери на близкото дърво.
В сянката на дървото течеше люта шахматна пенсионерска битка. Пенсионерът бай Гошо с прякор Гросмайстора играеше не на живот, а на бутилка домашна гроздова с пенсионера бай Мирон. Край тях нетърпеливо мърдаше бай Васил, мислейки си кога ще свърши шахматния маратон, за да опитат наградния фонд. Играта вървеше с променлив успех, когато на 39 ход Тошо падна от върха на дървото. Пробуксувайки секунди по дъската той грабна в зъби черния топ, разхвърля всички фигури и се спусна към входа.. След него с рев "Дай топаааа мръсникооо!!" се стрелна бай Васил, размахвайки табуретка...

Статистиката е велика сила.

Вероятността да се улучи летящ с черен топ в зъбите котарак с табуретка от 15 крачки практически клони към нула.

Въобще средностатистическия котарак лесно избягва такова събитие, което не важи за поета Драскачев.
Трудно е да се каже какво е помислил в този момент Драскачев, но викът "Дай топа мръсникоо!" и последвалия удар с табуретка по главата го накараха да разпери ръце и изпускайчи чантата с продукти, се втурна към входа си.

Тошо използва удобния момент и влезе в чантата да провери наличието на месни продукти.

Драскачев със скоростта на бит педераст се понесе по стълбището, и пропускайки своя 4-ти етаж достигна до деветия.

Бай Васил, почувствал се неудобно, взе чантата на Драскачев и реши да му я занесе, за да заглади положението.

Тошо почувства как го вдигат във въздуха и понасят, и се направи на умрял, справедливо мислейки си, че ако беше взел пешка или кон, можеше да му простят, но за топа - никога.

Бай Васил се качи на четвъртия етаж и позвъни на вратата. Спотайващия се до този момент Тошо започна да се мята в чантата, привеждайки бай Васил в Ужас. Бай Васил хвърли чантата и се втурна надолу по стълбите препъвайки се, а Тошо изплю топа от уста си и с професионална вещина се зае да проучи съдържанието на чантата.

След около 20 минути Драскачев, убеждавайки се, че няма нищо страшно, предпазливо се спусна към апартамента си. Намери чантата си оцапана с бяла боя, с липсващ половин килограм филе и черен топ, който бе попаднал незнайно откъде.

Бесен от злоба Драскачев излезе на терасата и видя пенсонерите, които завършваха партията. Грабна една саксия и с всичка сила я метна към играещите с вика "ето ви шааах ето ви и мааат!!!!"

Саксията изписа къса парабола и падна върху дъската, разхвърляйки фигурите като картонени кутийки след взрив на тротилова шашка.

Страшния вик на бай Васил "УУУУбииих теееееее!!!" завари Тошо на покрива, където той се опитваше да изсъхне от боята. Тошо се стресна и блъсна антената на бай Мирон. Антената започна да пада надолу, закачайки връвта с бельото на баба Недялка. Антената благополучно падна долу, а Тошо, воден от котешко любопитство, слезе по стъбите на двора и започна да души бабиното бельо.

Бабата, възмутена от котешкото отношение, метна от терасата единия си чехъл, който тупна в непосредствена близост до котарака. Тошо побегна.

***

Шестокласникът Петьо беше завързал към байка си бултериера Наполеон и излизаше от магазина с хляб в ръце.

Наполеон трябваше да седи мирно и да пази байка. Уви инстинктът, породен от стремителното преместване на котарака в пространството покрай него, си каза думата, и ето в следващия момент бягаха тримата - Тошо, Наполеон и велосипедът, като последния бягаше твърде неохотно, дрънчейки.

Учителят Петров заедно със дъщеричката си Еленка излизаха от кварталния магазин всичко за един лев. Еленка радостно държеше в ръката си тамагочи, а Петров ловко балансираше с една торта купена за рожденния ден на Еленка.

Изведнъж пътя им пресече котаракът.

Внимаваай, котарак!, а след това - внимавааай кучее! извика Еленка, на което Петров благодушно отговори - виждаам и в следващия момент налетя на велосипеда. Падна, а тортата се изсипа на главата му.

***

Вечерта, уморен от приключенията, Тошо започна да дере с лапи по врата на родния си апартамент No45 на деветия етаж.

Отвори му момиченцето Габи, към което Тошо се отнасяше с голяма обич заради това, че винаги го хранеше с отбрани от хладилника деликатеси.

Ти си целия бял!! - извика Габи - бързо да те измия във ваната.

След два часа, така и неизмит от боята, Тошо седеше на коленете на Габи, която го милваше и говореше... Къде беше цял ден? Помислих, че си паднал и си се убил...

Тошо тихичко мъркаше и си мислеше:

"Защо някои хора са добри, а други лоши?"

***

Нощта се спусна над града. Всички спяха, спеше и героят на нашия разказ, свит на кълбо до прозореца. На улицата беше тихо, спокойно и прохладно.

Очакваше го новия ден