ВАСКО, РЕНИ И РЕКСИ

 

разказ от Георги Михалков

 

 

 

Васко изведе кученцето Рекси, за да го разходи. През нощта беше навалял първият сняг и улиците, малката градинка пред блока, дърветата и храстите бяха бели като във вълшебна приказка. Рекси също се радваше, тичаше напред-назад, но затъваше и много смешно се опитваше да се измъкне от снега.

По улиците нямаше хора. Не се виждаше жива душа и сякаш целият квартал беше опустял завинаги. Преди два дни беше Коледа, а вчера и днес бяха почивни дни и хората си стояха в домовете и не бързаха да излязат на улиците или да отидат в магазините.

Васко подсвирна на Рекси и тръгнаха към училищния двор. Пред един от блоковете видя момиче, излязло да се пързаля с шейна. Може би беше на неговата възраст – осем-деветгодишно и сигурно не е имало търпение да изпробва новата си шейна. Васко мина покрай него, но преди да завие към училището, момичето го заговори:

- Ай, какво хубаво кученце! Как се казва?

Васко се спря.

- Рекси – отговори той.

- Защо Рекси? – погледна го момичето учудено.

- Защото така се казва, а ти как се казваш? – попита я той.

- Рени – отговори момичето.

Очите й бяха сини като стъклени топчета, а страните й зачервени от студа. Под бялата й плетена шапка се подаваха руси къдрици.

- Хубава шейна – забеляза Васко.

- Нова е – отговори Рени. – Мама и татко ми я подариха за Коледа.

- Но сама не можеш да се пързаляш. Някой трябва да те бута или да те дърпа.

- Тук няма хълмче или височина и не мога да се спускам с шейната. Татко обеща да ме заведе на Витоша и там ще се пързаляме.

- Е, това е супер – каза Васко и се обърна, за да продължи с Рекси към училището, но Рени го спря.

- Искаш ли заедно да се пързаляме? Първо, ти ще ме дърпаш малко, а после аз тебе.

Васко се замисли.

- Добре. Ще пробваме. Седни, ще те дърпам – съгласи се той.

Рени бързо седна в шейната, а Васко хвана ремъка и започна да я дърпа в градинката пред блока.

- Не можеш ли малко по-бързо – помоли го тя.

- Мога – каза той с готовност и се затича в снега, но падна и целият стана бял.

Рени се разсмя, а смехът й се разля като звън от сребърни звънчета. Васко я погледна малко начумерено, но нищо не й каза. Момиче, какво да й каже, всички момичета са такива. Само знаят да се смеят. Той продължи да я дърпа, да тича в снега, но скоро се измори и започна да се задъхва.

- Стига толкова – каза Рени. – Благодаря ти, а сега седни ти в шейната, аз ще те дърпам.

- Не можеш. Аз съм по-тежък – възпротиви се Васко.

- Не си тежък. Аз съм силна – настояваше Рени.

Васко отстъпи и седна в шейната. Рени хвана здраво ремъка, направи няколко крачки и спря. Беше й трудно. Обърна се към Васко и каза:

- Трябва да си поема дълбоко въздух.

- Виждаш ли? Казах ти, че не можеш. По-тежък съм.

- Ще видиш, че мога, но трябва да се съсредоточа, като щангистите – настояваше тя.

- Добре – съгласи се Васко.

- А на теб какво ти подариха за Коледа? – попита Рени.

- Мама ми подари книжка, шоколад и шапка – отговори той с нескрита гордост.

- А татко ти какво ти подари? – попита пак Рени.

- Живеем без татко – промълви Васко малко смутен. – Татко е заминал някъде много далече, когато съм бил малък, и още не се е върнал. Чакам го да се върне.

- Чудно, защо ли не се връща? – погледна го Рени с големите си сини очи.

- Не знам.

- Значи живееш само с майка си?

- Да, но тя често късно се прибира и затова ми купи Рекси, за да не съм сам, да има някой при мен. С Рекси сме приятели, аз се грижа за него, разхождам го, храня го, а той ме обича истински.

- Разбирам. Рекси ти е истинският приятел – поклати златистата си глава Рени.

- Вчера вечерта мама пак ми каза, че ще закъснее. Чаках я, но не се прибра. Обади ми се, че е много заета, а аз й бях приготвил подарък. Исках да я изненадам.

- Какъв подарък? – полюбопитства Рени.

- Нарисувах коледна елха, като в картичките, а под елхата написах с големи печатни букви: „Мамо, обичам те”, но не можах да й я дам.

- Нищо. Днес ще й я дадеш – успокои го Рени.

- Да.

- Знаеш ли – погледна го Рени, сякаш внезапно се сети за нещо. – Ела утре пак. Ще се пързаляме с шейната и няма да бъдеш сам. Аз ще съм с тебе.

- Добре – отговори Васко.

Рени хвана ремъка на шейната и тръгна към блока, в който живееше. Васко я проследи с поглед, после се огледа за Рекси. Той бягаше и обикаляше градинката, затъваше в пухкавия сняг  и все така трудно се измъкваше. Рекси си е най-добре, каза си Васко. Не мисли нито за татко си, нито за майка си. Не иска подаръци и не чака някой да му подари нещо. Свирна с уста и Рекси бързо дойде при него.

- Хайде – каза Васко – стига сме тичали в снега. Да се прибираме.

 

 

 

Начало