ЧУДНАТА СВЕТЛИНА

 

разказ от Георги Михалков

 

На Снежинка Ангелова

 

Градчето, в което се родих и израснах беше необикновено. Малко, тихо, то ми се струваше най-хубавото градче в света. Тогава, като дете, не познавах други градове и затова обичах родното си градче и му се радвах. Когато се разхождах по улиците му, имах чувството, че се разхождам във вълшебно място.

Градчето ни се беше свило в полите на стръмен планински склон, който се издигаше като стена над старите къщи с чардаци и тъмни покриви с турски керемиди. От дворовете на тези къщи започваше планината с гъста борова гора, тъмна, прохладна и загадъчна. Където и да застанех виждах планината, изправена като древен воин, който ни пази от студените ветрове и виелици.

На пръв поглед нямаше нищо забележително в градчето ни, обикновено, малко, планинско, но всеки, който се беше родил тук, още от раждането си заживяваше с една чудна легенда, която се предаваше от уста на уста. Старите хора разказваха, че някога преди много, много години тук, на това място, не е имало град, а голяма крепост. Владетелят й бил могъщ и силен. Имал несметно богатство, но когато турците наближили крепостта и се видяло, че скоро ще я превземат, владетелят заповядал да скрият съкровището му в планината, да го заровят, а след време, ако е рекъл Бог, щял да се върне и да си го вземе.

Такава беше легендата и никой не споменаваше как се е казвал владетелят и какво е било богатството, което е заровил в планината, но всички вярваха, че това съкровище съществува и все още е там някъде, високо в планината, точно над градчето.

Хората, а и аз самият вярвах, защото едно друго поверие казваше, че там, където има заровено богатство, точно в полунощ преди Еньовден се появяват чудни светлини. Веднъж в годината заровеното богатство свети и излъчва отблясъци в нощта. Не само вярвах, а и бях виждал тези отблясъци и бях сигурен, че те са точно от заровеното съкровище. Много мъже бяха преровили планината, за да го намерят, но напразно, никой не беше успял да го открие.

Тази легенда беше станала известна и идваха хора и от други градове, за да видят в нощта срещу Еньовден чудните отблясъци в планината. Построиха голям хотел, градчето ни се прочу и стана туристическа атракция.

Когато бях дете, често карах дядо да ми разказва легендата за заровеното съкровище и го слушах притихнал с широко отворени очи. Представях си крепостта, могъщия владетел, красотата на съкровището му и сякаш виждах великолепните златни съдове, статуетки и украшения, а дядо умееше да разказва увлекателно и  сладко.

В летните привечери, мракът се спускаше от планината като меко крило на птица, аз и дядо седяхме в двора ни с овощни дръвчета, гледахме планината и дядо разказваше тихо и напевно. Имаше нещо вълшебно в дядо. Косата му – чисто бяла, очите му – черни, малко татарски, погледът му замечтан, а гласът му като ромол. Така запомних дядо, целият бял – бяла коса, бял мустак, бяла риза. Дядо обичаше да казва, че е златотърсач, но аз като дете никога не бях го питал дали и той не е търсил заровеното в планината съкровище. Обичах легендата и можех да я слушам безброй пъти без да ми омръзне. Тя ме изпълваше с нещо светло и хубаво. Не съкровището ме впечатляваше, а начинът по който дядо разказваше за него.

Отдавна вече не живеех в родното си градче, но всяко лято се връщах там, гостувах на баба и дядо. Вече бях голям и веднъж реших да попитам дядо пак за съкровището.

- Няма никакво съкровище – каза той – и никога не е имало.

- Но нали като дете и аз виждах отблясъците в нощта срещу Еньовден?

- Да, много хора ги виждаха, но те бяха някаква зрителна измама – продължи дядо.

- Зрителна измама!

- Да. Хубаво е човек да вярва в нещо. Тази легенда направи градчето ни известно и все още много туристи го посещават.

- А ти защо казваше, че си златотърсач? – попитах аз.

- Шегувах се. Тогава в градчето ни всички мъже бяха златотърсачи и аз казвах, че съм златотърсач. Знаеш, бях учител и търсех златото в сърчицата на моите ученици, а и в твоето малко сърце.

Слушах дядо и си мислех колко е било хубаво да живееш с една легенда, която да събужда и да разпалва детските ти мечти и  въображение.