Маратонките на Радко

 

 

Цецка Генчева чукна работната си карта в голямата електроразпределителна компания и прекрачи портала с настроение. Само след седмица беше Коледа. Обичаше го този празник. Напомняше й за България, за близките, за приятелите.  За това как с майка си от сутринта запретваха ръкави над печката . За вечния спор колко трябва да бъдат постните ястия на масата. Майка й твърдеше, че трябва да са седем, а тя винаги доказваше, че са девет.  Имаше спор но той беше в границите на приятното напрежение което сами си създаваха в кухнята. Родителите й бяха на гости миналата година и си направиха една българска Коледа в американския дом. Бяха незабравими дни. Не можа да ги придума да останат. Теглеше ги към българския дом. “Дъще, каза баща й, Америка за вас младите може да е рай, но за нас с майка ти раят е в България. Там в старата къщичка на баба ти, до кладенчето със старата върба, до голямата поляна обсипана, през май с цветовете на горски цветя. Това е нашия рай, естествен и красив, създаден от природата“. Така е, знаеше го и тя. Макар че им бяха оставили целия апартамент в Пловдив, те си знаеха, позатопли ли се, бягаха в родното село. За това и не настояваше, поплака си на летището, прегърна ги и ги изпрати.

Всичко това и мина набързо през главата докато отиваше към паркинга. Днес в компанията имаше парти. Както всяка година и тази раздадоха премии на администрацията. Нямаше търпение да седне в колата и да разкъса плика. По някакви неписани американски правила, тук никой не се интересуваше кой каква заплата и премии получава. Миналата година в плика и имаше триста и петдесет долара, но сега когато го разкъса и се разтупка сърцето. Пет новички стотарки прошумоляха между пръстите й. Това си беше почти една седмична заплата. Облегна се назад и притвори очи. Съкращенията които вчера направи в списъка с подаръците ще придобие същинския си вид. “Уауу....” - не се сдържа и изкрещя Цецка преди да завърти стартера. 

Караше и наместваше парите. “За Сашко още нещо, за комшиите, за двете колежки… и маратонки за Радко, извади късмет… бях му отрязала марковите маратонки за по-късен етап, но сега Цветето ще го зарадва “ – смееше се възбудена и развеселена Цецка. От месец мъжът й я врънкаше за нови маратонки. Сети се, че днес му  е свободен ден и погледна часовника си.  До взимането на Сашко от детската градина имаше почти четири часа. “Ще мина да го взема да си избере маратонките – каза си тя и увеличи леко скоростта - дано не се е хванал да играе табла с Тошо “.

В Америка навъртяха вече петнадесет години. Тук се роди и съкровището й, наречено Сашко. Радко се беше уредил с една сладка работа. Работеше два дни по дванадесет часа и третия почиваше. С комшията Тошо чукаха табла по цял ден като се уцелеха свободни. Тошо и Гергана бяха от Симитли. С малка разлика, с тях почти си бяха набори. Вратите им бяха една срещу друга на площадката на шестия етаж. Дойдоха по-късно в блока, но много скоро си допаднаха и се сприятелиха. Често заедно вечеряха, гледаха филми и търсеха поводи за по-сериозни сбирки. Имаха също едно момченце, годинка по-малко от Сашко. Двамата разменяха играчи и стартираха от апартамент в апартамент . Гергана за разлика от Тошо бе по-отворена. Носеше майтапи, говореше майтапи и не се притесняваше да отваря сексуални и любовни теми.

“Цеце, защо не си сменим мъжете – през смях каза веднъж тя -  ти и моя Тошо каквито сте си кротушки да си се вземете, пък ние с Радко двамцата “.

“Колко му е...” - даде веднага съгласието си Радко.

“Как колко му е бе, така ли лесно ме даваш“ – плесна го на майтап по врата Цецка.

“Чакай бе Цвете, то само временно – превиваше се от смях Радко – за седмица-две.”

“Ааа... за толкова малко – нацупи се Гергана – ще си седя при Тошо.“

До толкова се бяха сближили, че дори не се притесняваха да се разхождат между апартаментите по домашно му. Често се случваше Гергана да дотърчи по нощница я за кафе, я за филийка хляб. Особено през горещите летни дни, мъжете голи до кръста само по бермуди, а жените с късите роклички и без сутиени. И така вече повече от шест години. Когато някой си тръгваше за България, другите поемаха поддръжката в апартамента. Цветята, кучето, пощата, дори и плащаха ако се налага някой спешни сметки. Въобще си живееха чудесно.   

Докато шофираше Цецка продължаваше да е на вълна подаръци. Мъчеше се да ги групира по магазини. А и тези пари днес, които така я зарадваха, отпушиха желанието й за изненади с нещо по-така. Маратонките на Радко нямаше да минат като изненада под елхата, затова се чудеше какво друго да му вземе. Знаеше че ще измисли и ще го зарадва. “Май ще падне голямо обикаляне на моловете “– каза си тя . Това я подсети да си смени обувките. “То с Радко ще бъде една обиколка… има да мрънка, ама като иска хубави маратонки, да си ги избере сам, щото после нямаше той да отиде да ги връща, пак тя “– мислеше си докато вече паркираше. 

На площадката на етажа по навик погледна към апартамента на Тошкови. “Не са се прибрали“– каза си тя. Защото когато се приберяха вратата им винаги беше леко открехната. Кой когото търсеше влизаше и викаше още от вратата, “Цеце тук ли си... ” или “ Гане прибра ли се?” - ако бяха жените. “Ее-е-й, Радко тук ли си?“ – ще надникне Тошо, или обратното. Беше станало нещо като навик.  Та затова и Цецка погледна натам. Завъртя ключа и си влезе в апартамента . Понечи да извика мъжа си, но откъм кухнята се чу говор, после охкане, пъшкане.  Нямаше време да свали и другата си обувка, така се ядоса...” Божичко намерил време кога да гледа порно, ще го убия...” – каза си тя и отвори вратата на кухнята.

Първото нещо което видя, беше голия задник на Радко. Второто нещо бяха чехлите на Гана. Позна ги от раз, беше й ги подарила за някакъв празник. Сега главата й висеше от късото диванче и тя стенеше, охкаше и извиваше голото си тяло под Радко. Той също виеше и фучеше стиснал хълбоците и... Беше занемяла, стоеше с широко отворени очи и пресъхнало гърло... искаше да извика, но устата само й се раздвижи и оттам не излезе и звук. Дръпна се бавно заднешком и трясна вратата. Как беше стигнала до колата, не помнеше. Видя се, че седи вътре. Наложи си да се успокои. Трябваше да излезе от този шок и да усети реалното положение в което се намираше. “Ние с Радко двамцата, пък вие с Тошо...” – кънтеше в ушите й. “Колко му е...” – чуваше гласа на Радко. “Наистина, колко му е?” – каза си тя и заплака, а в главата и кънтеше. ” Колко му е… колко му е… Точно така, колко му е да предадеш човека до теб “ – мислеше си тя . Усети че силите и се възвръщат.

Завъртя ключа и излезе от паркинга. Отиде в близкия парк. Разхожда се дълго, след това пак се качи в колата и паркира до едно малко заведение. Поръча си една водка и докато отпиваше на малки глътки си мислеше как да продължи живота си. Като изпи водката усети някакви сили в себе си и отсече. “Ще се разведа, няма да съм нито първата, нито последната българка развела се в Чикаго “. Имаше приятелка адвокат, не бяха се виждали скоро. Обади се и тя каза веднага да идва. “Така ще го подредим че ще съжалява цял живот, чакам те“ – каза й бързо тя. Тръгна към нея. Колкото повече наближаваше кантората й, толкова повече нещо започна да я стяга в гърдите. Сви в една малка пряка и спря. Запали цигара и се размисли. “И какво, ще се разведа, Сашко без баща до себе си, аз без мъж. Ще се оглеждам по заведенията и ще чакам някой да ме свали. Като Ани, като Ванчето, Николета...  боже, не искам да съм  разведена. Не искам Сашко да расте без баща “. Обади се на адвокатката и се разбраха, че ще се чуят след няколко дни.

Притъмняваше. Реши да отиде да вечеря някъде и след това да се прибере. Ще изхвърли дрехите му от спалнята и въобще всичко негово. Да си търси къде да спи. На дивана, под дивана негов проблем. Оглеждаше се къде да спре за една вечеря, когато изведнъж се сети, че Сашко беше на детска градина. Стресна се и изпадна в паника. Винаги тя го взимаше, беше й на път, а и работното й време съвпадаше идеално. Часовника в колата показваше, че до затварянето на детската градина има двадесет минути. Не беше далеч, но по това време трафикът беше отвратителен.

Когато най-сетне влезе в паркинга на детската градина, часът показваше, че трябва да е затворена вече. Затича се към вратите, но отдалеч се виждаше, че са затворени. Изпадна пак в паника. Трескаво мислеше какво ли правят с такива деца. Случваше и се за първи път, до сега дори не беше закъснявала. Винаги го взимаше по едно и също време. Беше оставила своя телефон на госпожата, “Божичко, дали са звънели?“ – започна бързо да проверява съобщенията си. Нямаше нищо. “Ами да. – сети се изведнъж - те имат адреса. Сигурно са го закарали в къщи.“

Подкара колкото се може по-бързо. Караше и продължаваше да си мисли... ”Ами ако няма никой вкъщи? Божичко как мога да си забравя детето, упрекваше се докато се провираше в трафика.

Никога асансьорът не се бе движил толкова бавно. Етажите като че бяха през сто метра, така бавно идваха. Вкара припряно ключа, завъртя и нахлу в апартамента. Беше тихо, много тихо. Очите и се напълниха със сълзи. “Няма го.”Премина през тъмния хол и видя светлина под кухненската врата. С трепереща ръка бавно я побутна и тя тръгна да се отваря. Сашко беше с гръб към нея. Вечеряше. Баща му седеше срещу него, поправяше някаква играчка. Повдигна леко глава, погледна я и пак сведе поглед. Притвори бавно вратата и отиде в хола. Наля си едно питие и се свря в най тъмния ъгъл. С подвити крака на фотьойла си изпи водката, след това отиде в спалнята, отвори гардероба и извади всичките дрехи на мъжа си. Занесе ги на дивана в хола. Събра завивките и възглавницата му и също ги изнесе . Застла си нови чаршафи и си легна. Чувстваше се страшно уморена . “ Боже, дано не се разболея “ – каза си и притвори очи.

Два месеца навъртяха без да си говорят. Това беше най ужасната Коледа за Цецка. Остана си вкъщи. Имаше къде да отиде, но отказа на всички. Времето в къщи минаваше в мълчание и тишина. Всеки гледаше да се ангажира с нещо само и само да не се движи из апартамента. Радко вечеряше навън. Когато се прибереше си сядаше в неговия ъгъл на хола. Беше си загънал старателно дрехите и бельото и ги бе наредил на големия фотьойл покрити с един чаршаф. Вечер, когато си беше вкъщи, четеше вестник или някоя стара книга от библиотеката. А когато се прибереше, със Сашко тихо си играеха нещо, или гледаха детско. Лягаше си на дивана винаги последен. Цецка готвеше колкото да има за двамата със сина й. Тошо на Гана когато беше свободен пак идваше и с Радко си играеха табла. “Цецке, вие като сте скарани с Гането не значи че и ние с Радко няма да си говорим. “ – дигаше рамене Тошо и мяташе заровете. Но постепенно усети че между двамата имаше нещо и неговите визити станаха по-редки. Цецка беше много доволна че Гана избягва срещите. Как успява не й бе ясно, но два месеца не я срещна нито в блока, нито по паркинга.



* * *



      Времето минаваше и като че ли започна да й омръзва тази тишина. Един ден си каза. ”Майната му, това не е живот…  трябва да има край на всичко.“ и вкара като посредник между двамата Сашко.

“Сашко, кажи на баща ти ако е гладен да вечеря. “Сашко предаваше и баща му вечеряше. След това си измиваше старателно съдовете. Така постепенно докато започнаха да вечерят заедно. После тържеството в детската градина, снимки и пак заедно на сладкарница. Бе си наумила да му прибере вече дрехите от фотьойла. Направи го няколко дни по-късно. Подреди му всичко в гардероба. Прибра дори завивките и възглавницата му. С въздишка си призна, че  го връща в леглото. 
     Притихнала в завивките на спалнята го чакаше вечерта да се прибере от работа. Чу го когато влезна. Макар че той се стараеше да не вдига шум, тя усещаше къде е и какво прави. След като вечеря, си изми съдовете. След това изглежда разтвори вестника в хола. След настъпилата кратка тишина, вестникът прошумоля и се чу как ключето на лампиона тихо щракна.
     Повече от час Цецка лежеше неподвижно на голямата спалня. Надяваше се да чуе шума от чехлите му, но в хола и целия апартамент цареше тишина, тишина от която я заболяха ушите. Размърда се и стана. Видя го да спи на дивана, покрил се с хавлията от банята. Отиде до него, бутна го по крака и повлече хавлията. Той се стресна и я улови за другия  край. Дърпайки хавлията зад себе си Цецка го поведе към спалнята. Радко се спря за секунди пред високия матрак, след това бавно се наведе и прилази към нея. Тя повдигна завивката и го остави да се сгуши до топлото и тяло. “Цецке, аз… ако...” – искаше да каже нещо, но тя натисна главата му надолу и думите му заглъхнаха в набъбналата й гръд. “Мълчи..” – пророниха устните й. Прегърна го и притвори очи.



* * *



      Когато сутринта тръгваше на работа, се вгледа в маратонките на Радко. Потърси етикетчето и го разгледа. Усмихна се и затвори тихо вратата. Днес Сашко нямаше да ходи на детска градина, баща му си беше вкъщи и щяха да си се гледат. Когато излезе от блока я посрещна слънцето, което бе огряло целия паркинг. Пролетта напредваше бързо и радваше окото с красотата си. “Днес ще бъде един хубав ден. “ – каза си Цецка, усмихна се и завъртя ключа на стартера.
     На връщане след работа мина покрай полския магазин и накупи плодове, безалкохолно, зеленчуци и домати. Беше си наумила да пуснат барбекюто на балкона, затова избра няколко вратни пържолки и с настроение потегли за вкъщи. Докато паркираше се обади, че има нужда от помощ, и само след малко двамата й мъже излетяха от входа на блока. Пред багажника се надпреварваха кой какво ще вземе. Тя ги гледаше и  не можеше да им се нарадва. Не оставиха нищо за нея. Пусна  ги да вървят пред нея, за да може да им се радва.
       “Къде сте бе, комши – посрещна ги пред вратата Тошо – да чукнем една петица, докато жените направят вечеря“, “Няма да стане комшо, трябва да помагам на жената, пък ще палим и барбекюто.“ – каза Радко. След него Цецка се разтопи от удоволствие. Преди три месеца отговора на Радко щеше да бъде. ”ОК, Тоше, но само една бърза петица.“ – и тази бърза петица щеше да продължи с часове. Но сега беше категоричен. “ Дали това не е моя нов Радко? “ – мислеше си Цецка. А Тошо пристъпяше от крак на крак объркан по средата на площадката. “Абе, Цецке, кажи какво да направя та с моята жена да се сдобрите, развалихте целия ни дослук на етажа.“ – каза Тошо и май се беше ядосал. Не и се говореше на тази тема, и си влезе вътре. “Ее-е-е... женска му работа “ – чу зад себе си

 

 

* * * 


От терасата идваше миризмата на пържолите, за да се събере с тази на пържените картофи в кухнята. Докато фритюрника цвърчеше, Цецка подреждаше масата. Имаше плодове, безалкохолно, ядки. Извади металната купа и я напълни с лед. Мушна в нея изстудената бутилка калифорнийско бяло вино и си облиза по навик блажното осолено пръстче с което пробваше картофките на сол. Радко и Сашко внесоха пържолите и скоро тримата бяха около масата. “Днес е нашата пропусната Коледа. “ – каза тя и вдигна чашата си. Радко я погледна мълчаливо и вдигна също чашата. “Значи, Дядо Коледа е минал и ми е оставил нови маратонки.“ – каза той и вдигна крака си на съседния стол. Цецка сега видя че беше с тях. Чукнаха се, прегърнаха се и дълго се целуваха. Думите бяха излишни. 

От една година се бяха размечтали за къща. Смятаха че вече могат да си го позволят. Затова когато им се обади техния банков агент с предложение да видят една къща в близък квартал, приеха веднага. Къщата се оказа точно това което искаха. Когато се преместваха, Цецка остави диванчето в кухнята. “Тошо, ако искаш може да вземете това диванче.“ – каза му тя. За спомен от нас. Ганка ще си поляга на него. “А, точно така ще й кажа. Диванчето ти е за спомен от Цецка.“ – зарадва се Тошо. “Точно така, и и кажи, че жените прощаваме на мъжете си, но на жените никога “ – каза му тя и го остави замислен на площадката.