Дончо Цончев

 

 

Дончо Стефанов Цончев е роден на 27.07.1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет (1959). Зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968), завеждащ редакция в изд. "Народна младеж" (1968-1970), зам.-гл. редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" (1973-1989) в сп. "Съвременник", директор на сп. "Лов и риболов" (от 1989), основател и директор на в. "Наслука" (от 1991). Публикува в периодиката от 1956 г.

Неговите герои - спортисти, геолози, рибари, ловци, работници - са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са:

"Мъже без вратовръзки" (1966), "Роман на колелета" (1970; 1974), "Червени слонове" (1970), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Принцовете" (1976; 1991), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Звезден прах" (1981), "Къщата на песните" (1985), романовата трилогия "Жълтата къща" (1982-1986), "Дневникът на един геолог" (1989), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992) и др.

Умира на 22.07.2010 г.

 

 

Публикации в сайта:

 

"Кавалерите"