"ЗАХАР И ШАФРАН" - ЕДНА ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

 


Прочетох с голямо внимание и удоволствие романа на Джеси Кънева „Захар и шафран”.

Признавам, че името на авторката не ми говореше вищо, но от корицата на книгата, издадена от „Паноптикум” ме гледаше едно усмихнато и лъчезарно създание, което сякаш ме подканяше за потъна в света на героите и конфликтите на рода Протетуш.

Кънева, ако и да е дебютантка, умее да фабулира, да плете интрига, да създава завладяващи образи, дори да преплита темпорални пластове от времето на португалския XVIII век и началото на нашенския милениум, в които съдбите на главните героини Ещер и Стела огледално се припокриват и сближават.

Докато четох романа се възхитих на писателската култура на Кънева, на умението й творчески да преработва и осмисля наследстовото на латиноамериканския магически реализъм – в частност Маркес („Любов по време на холера”, 1985) и особено на света на бразилския магьосник на словото Жоржи Амаду , познат ни от прочутия му роман „Дона Флор и нейните двама мъже”(1966).

Това съвсем не означава, че писателката плагиатства, или си остава на нивото на една преработена визия и реминисценция.

Напротив!

Кънева органически и креативно използва достиженията на латиноамериканския епос не само , за да лансира една екзотично – универсална история за любовта и човешката инициация, колкото и да ни накара да се вгледаме в себе си, в своите привички и слабости, имплицитно и ненатрапчиво подканяйки ни да се променим към по – добро.

Да се самоусъвършенстваме.

Аз не съм специалист по спецификата на женското писане, но усещам в натюрела на Даниела Кънева вкус, натрупана куртура, усет за мяра, желание да бъде атрактивна и ефективно въздействена, лаконична и ненатрапчива, исторически и психологически правдива и достоверна.

Историята, която разказва и с която ни пленява е красива и нежна, тъжна и поучителна, интересна и увлекателна.

Тя се чете и осмисля в движение.

Всъщност и в съдбата на Ещер между 1726 и 1747 г., и в драмата на софийската художничка – декораторка Стела от първите години на XXI век на преден план езащитата на свободната женска воля , водеща основно до грешки и трагедии, но и оказала се същностен белег в характера,поведението и съдбата и на Ещер, и на Стела.

Ещер от Авейру, претърпяла крах в интимните си чувства с двамата свещеници Луиш де Регалиш и Естебан, и Стела, мятаща се между Филипе, Ялфи - бившият й съпруг, Тома, Стефан, Дарен – най – верният й приятел и Александър, с когото накрая решава да се обвърже.

Двете героини търсят път и цел в живота си, те са еманципирани, открити, образовани и емоционално уязвими.

Ещер определено е изпревмарила времето си с желанието сама да определя интимните си партньори и еднолично да гради съдбата си дори като самотна майка.

Това обаче в средата на на XVIII в Португалия е не само грях, но е равносилно и на самоубийство.

Логично и Ещер стига до удавянето си след като разбира, че е изоставена от отец Естебан.

Докато за художничката Стела е по – важно да скъса със стереотипите на досегашното си съществуване, да освободи от крамични връзки и влияния своите приятели и обожатели, да избяга от столичната суета и да търси пристан и ориентир на село, в обятията на новото си завоевание Александър.

Така тя отстранява от себе си своята изключителност и космополитност и в очертанията на една все по – подкупващата си нормалност осмисля своя земен път.

Даниела Кънева гради балансиран и добре конструиран сюжет.

Недоумение буди само пришитата от една страница трета част със срещата на тракийския търговец Андър и младата красавица Естир.

Това е неподходяща кръпка , разглеждана като вариация на съдбата на вечната жена – красавица и търсачка на духовни ценности, неумело и неадекватно лансирана в края на повествованието.

Този гаф обаче не може да заличи приятния спомен от срещата с едно талантливо дарование, от което в бъдеше ще очакваме нови и интересни предизвикателства.

Същевременно добре разбирам, че малкият ми отзив е само една начална стъпка по пътя на успеха и утвърждаването на Джеси Кънева, която съдбоносно се нуждае и от системна медийна разгласа и от подпомагане от издатели с по – голям потенциал , за да разкрие напълно своите писателски възможности, които несъмнено притежава.

 

Джеси – Даниела Кънева, „Захар и шафран”, роман, 2009, изд.”Паноптикум”, ред.Светла Иванова