ЗАХАРИ БАХАРОВ ПО ПЪТЯ НА СЛАВАТА

 

статия от Борислав Гърдев

 

 

Той е само на 35 години (роден е на 12 август 1980 г.), а вече е постигнал толкова много.

Завършил НАТФИЗ в класа на проф.Надежда Сейкова и  е в трупата на Националния академичен театър „Иван Вазов“ от 2002 г.

Печели две награди „Аскеер“ през 2006 и 2009 г. за поддържаща роля в „Крал Лир“ на Явор Гърдев и „Три дъждовни дни“ на Владимир Люцканов и „Икар“ през 2007 г. за „Дон Жуан“ на Сашо Морфов, отново за второстепенна изява.

Бахаров има характерна и запомняща се визия, която обаче може и да скове и ограничи диапазона на неговите превъплъщения.

Сякаш е абониран за роли на злодеи, мутри, сурови мачовци с каменни физиономии и сурови сърца, които крият зад зловещия си имидж топлота, спотаена емоционалност и деликатна уязвимост.

Всъщност значителна  част от мащаба на своя талант актьорът разкри основно в киното и тв.

В театъра той е великолепен и незаменим поддържащ партньор, независимо дали играе под режисурата на Александър Морфов в „Хъшове“(2004) и „Дон Жуан“ (2007), на Явор Гърдев в „Крал Лир“(2006), на Владимир Пенев в „Дакота“(2014 )или на  Габриела Хаджикостова в „Спанак с картофи“(2012)…

На малкия и големия екран вече се стреми да обсеби зрителските симпатии, да е в центъра на играта, да привлича основното внимание към себе си – независимо дали раздава примамливи награди в „Национална лотария“, изпробва луксозните коли „Грейт уол моторс“ или е свирепият гангстер Иво Андонов в „Под прикритие“.

Проследявайки филмографията му установяваме , че се снима повече от десетилетие, но първата му по – значима интерпретация – на Маркуча – му дава през 2006 г. Киран Коларов в „Бунтът на L.“

Той има късмета да попадне в полезрението на американските  и родни  постановчици , работещи за „Ню имидж“ и трупа значителен и  полезен стаж в поредица от скромни заглавия, с които става разпознаваемо лице за кастинг – отговорниците, попивайки от опита на гостуващите звезди в такива заглавия като „Корпорация Война“( 2008)  на Джошуа Сефтъл – видеомомче № 3,„Представление под команда“( 2009) на Долф Лундгрен – Михаил Каписта , „Двойна самоличност“(2009)на Денис Димстър – Александър,  „Универсален войник : Регенерация“, (2009)на Джон Хайъмс – командир Топов , „Студено свързване“ ( 2011) на Иван Митов – Иво, „Ел гринго“( 2012) на Едуардо Родригес  - полицаят Бел…

Точно това чиракуване ще се окаже щастливия билет към славата при срещата му с Джордж Клуни , с когото снима „Пазители на наследството“ през 2014, удивявайки ни колко органичен може да бъде като напористия  и ограничен руски офицер Елия, звучащ автентично от екрана с точното си и небългарско звучене.

Логично е следващата стъпка да е ангажирането му в суперпродукцията „Игра на тронове“(2015), сезон 5, епизод 8, на Дейвид Бениоф, в който изби рибата като Лобода.

Следих внимателно изявата му – перфектен, органичен, суров, магнетичен и с безупречен английски той открадна шоуто и за броените му екранни минути   направи запомняща се и ефектна роля, гарантираща му  бъдещи ангажименти в подобни примамливи проекти.

Размишлявайки върху творческата му съдба и реализация неизбежно търся за сравнение реализацията на  Христо Шопов.

И това е естествено.

Бахаров и Шопов са българските актьори с най–убедително и постоянно присъствие напоследък в родното и западно кино.

Бахаров носи в себе си суровата първичност на Рон Пърлман и хладната харизма на Клинт Истууд, което ме кара да смятам, че и занапред ще има силни и ползотворни ангажименти в нашумели продукции на световното кино и тв, защото харесва ли ни това или не шоу бизнесът е част от глобалния свят и е по – добре и ние да имаме някакво присъствие в него, отколкото да стоим отстрани и само да критикуваме статуквото.
Захари Бахаров има усет за доброто комерсиално зрителско кино.

В български условия той рискува имиджа си и подпомогна като Балтазар   романтичната комедия – фентъзи  „Цахес“ (2010) на Анри Кулев, бе  първично грубият пастир Методи в „Стъклената река“ (2009) на Станимир Трифонов,  уязвимият Андрей Богатев в „Love.net“(2011) на Илиян Джевелеков, неузнаваемият  Татко в „Операция „Шменти капели“( 2011) на Владислав Карамфилов…

Над всички, разбира се, се открояват двете му знакови и конгениални изяви, с които безапелационно спечели сърцата на публиката – Молеца в „Дзифт“(2008) на Явор Гърдев – свиреп нео ноар, изпълнен с ексцентрични атракциони и фамозни актьорски пърформанси, в който  символично носи щафетата на Руси Чаневия Петел от „Авантаж“ (1977) на Георги Дюлгеров и Иво Андонов в придобилия легендарен статут криминален сериал „Под прикритие“(2011 – 2014), чийто най – силно и запомнящо се въздействие свързваме с работата на постановчика Виктор Божинов, под чиято палка Бахаров разкри , че е достоен ученик на Ал Пачино от „Кръстникът“ (1972) на Копола и „Белязаният“ (1983) на Брайън де Палма…

Занапред очаквам нови предизвикателства от популярния  ни и обаятелен актьор.

Той определено ще има възходяща кариера, няма да изпадне в миманса, но тайно се надявам, че покрай трупането на популярност  - не само на Запад, но и в Русия със сериала „Кости“  (2013) и на солидни хонорари, той ще разшири и диапазона на своите креативни възможности.

Смятам, че може да рискува – стига да има добър драматургичен материал – в ексцентричната комедия, в мюзикъла и мелодрамата, но най – вече му отива водеща роля в качествен исторически епос с балкански привкус.

Защо например Виктор Божинов  не му даде шанс с екранизацията си по „Възвишение“ на Милен Русков да се развихри като суров комита, стръвно преследващ своите интереси?

Захари Бахаров е от галениците и избраниците на Съдбата.

Вярвам, че с годините ще шлифова и доразвие своя щедър талант и  ще бъде от малкото родни артистични знаменитости, постигнали в световното кино запомнящи се и окуражаващи самочувствието ни резултати, които поне отчасти  ще превъзмогнат комплекса ни за малоценност и вечното мрънкане и неудовлетворение, запазена марка на нашите географски ширини.

Защото биографията на Бахаров недвусмислено доказва, че при съчетание на талант, шанс и усет за правилния проект и у нас е възможна щастлива и впечатляваща творческа биография.