"ЗА ДА ТЕ ИМА" КАТО РАВНОСМЕТКА И ПЕРСПЕКТИВА

 

 

Недялка Рибарева е озаглавила последната си стихосбирка „За да те има”.

Тя е съставена от четири цикъла - „ За да те има”, „Събуждам се”, „Като птица” и „Мечтаех ли”, написана е вещо, емоционално искрено и с вдъхновение, характерно за поетите от нейната генерация.

Стиховете й се четат на един дъх, защото са откровена стенограма на емоционалния порив на душата и.
А са познаваеми като настроение, дух , образност и внушение, тъй като изцяло са в руслото на нейния поетичен свят, на добре отработените и безупречно функциониращи художествено – творчески инвенции.

Винаги съм завиждал на плодовитостта и трудолюбието на поетесата.

След прочитането на „За да те има”, се убеждавам, че за нея стиховете са начин на живот, смисъл на съществуванието, порив и импус, осмислящ съществуванието и.

Тя не може да не твори поезия, да не я споделя със своите почитатели, да не се вълнува от същностните проблеми на нашия живот.

Ако и да се занимава преимуществено с екзистенциални предизвикателства, Рибарева е земен творец, деклариращ уверено – „Аз земна съм и пак горя”, здраво свързан с настоящето и неговите парадокси.
„За да те има” носи ярък белег на своята създателка, наситен с респектиращ , но и резигниращ патос.

Често авторката спори със себе си, с грешките и увлеченията на младостта си, търси брод към днешния ден, желае да бъде полезна и актуална.

В този аспект „За да те има” е и изповед, и равносметка, и реалистичен контур на перспективата.

Рибарева едновременно изпява прочувствен химн за брат си - „Къде са годините”, съизмерва се с таланта и съдбата на знаменитата поетеса Мара Белчева в „Къде ли броди”, надява одеждите на дон Кихот - „Дон Кихот” и изпява скръбна елегия за есента на нейните дни – „Може би...”

В поредицата изповедни откровения се откроява със своята зрялост и завършеност „Година след година”.

Тъй като тази оптимистична елегия в традициите на късния Богомил Райнов е сред най – силните в сборника, носител на основните идейно - смислови внушения в поезията й, си позволявам да я цитирам цялата :

 

Година след година

със тоз напиращ стих

преминах през баири,

през слънце и през студ!

И нека ветровете

в гръдта ми да кънтят –

аз търсех всяко цвете,

що пръска аромат!

Но още с твърди крачки

Поемам в пътя свой –

суров и необятен -

към капките живот!

 

Подобно е настроението и в редица други стойностни стихотворения от сборника – вкл. и в „Къде избяга”, което е последно и заключващо идейно – тематичния обхват на нейните поетични търсения :

 

Но ме боли за всяко нещо

за утрото и вечерта –

за виното, изпито по погрешка,

за слънцето, което изтъня...

И тичат уморено дните –

И слънце търся, и звезди.

А старото, наивничко момиче

Пое с наведени очи!

 

Като светоусещане, емоционално въздействие и степен на реализация – „За да те има” е поредната силна стихосбирка в богатата колекция на Недялка Рибарева.

Свидетелство за зрял талант и чувствителна лира, за изострени сетива към повелите на времето.

А това ме кара да мисля уверено, че и в бъдеще ще очакваме нови силни страници от популярната ни и обичана поетеса.