ЗА "АНОМАЛИЯ"-ТА И ЗА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА

 

 

„Аномалия” е шестият успешен роман на Людмила Филипова, който тя издава за последните пет години.
Той е ефектен и майсторски поднесен технотрилър, разработващ актуални и животрептящи проблеми, които само на пръв поглед са отдалечени от суровото ни ежедневие.

Припомням само господството на Интернет – възшествието на Антихриста от 1997 г., според Нютоновите пророчества, контролът от военните (Пентагонът) над Мрежата и хората, разработването на свръхтайни и суперскъпи проекти (Етернеум) в името на властта над света  и запазване богатството на държави като САЩ в унисон с моментната политико – икономическа конюнктура...

Романът се чете на един дъх, държи в постоянно напрежение.

Той е създаден след серизона предварителна подготовка , ровене в архивите, работа „на място на събитието”, с много ентусиазъм и упоритост, чийто успешен резултат е отлят в образите на Айн Соф, Питър Мейн и Даниел Уокър – алтер егото на авторката.

„Аномалия” е пример за адекватно и експанзивно преследване на пазарния успех в България, за който обединиха усилия  „Сиела” и „Ентусиаст”, както и седмичникът с най- голям тираж „Уикенд”, чийто главен редактор Мартин Радославов се оказва шеф и на новото пробивно издателство „Ентусиаст”.

Рекламната стратегия сработи в столицата, но в провинцията се получи гаф с неритмичното снабдяване с бройки от книгата, което показа, че у нас и най – добрите маркетинг стратегии и намерения  все още не могат да сработят  пълноценнно, от което логично страдат и издатели , и потребители...

С романа „Аномалия” Людмила Филипова  достига граничен етап в своето развитие, нещо, което личеше още при прочита на „Антихтонът на Данте”.

Очевидно е, че местната литературна  й  е тясна.

Тя наистина продава големи за нашите условия тиражи с допечатки, които обаче са пренебрежимо малки за стандартите на Европа, САЩ, Русия.

Затова компенсира с преводи и заявки за филмови адаптации.
Още се чудя защо тя не e  рискувала  да издаде творбата си с такива глобални проблеми и универсални обобщения направо на английски ( Как на място звучи послеслова й „Благодарности и малко за мейкинга на „Аномалия”!)

Та това е най – космополитната й творба, без нито един български герой!

Явно на нея й тежи ограниченият роден пазар на български език с обедняваща и намаляваща читателска аудитория, за която скоро психологическата бариера от 20 лева за книга ще се окаже непреодолимо препятствие.

Освен това Филипова предлага зрелищни сюжети, които губят наполовина от въздействието си , затворени принудително в книжно тяло.

Как да си представим например еуборгите, как да възприемем приключението на Айн Соф , Питър Мейн и Флавио Киджи в Етернеума и да осмислим сблъсъка им с техните виртуални двойници – реплики при Пещерата на седемте спящи в Ефес?

Сюжетът на „Аномалия” предполага да бъде развит в зрелищен тв сериал, комикс, платформа или ЗD сайън фикшън.

Това в САЩ може да си го позволи и направи на нужната висота Джеймс Камерън с „Тъмният ангел”(2000 – 2002) и „Аватар”(2009), но в България?!

Кой ще рискува да вкара нужните инвестиции?

Защото сега дори видеотрейлърът към романа, дело на Нели Димитрова , умилява и леко дразни със своята очевадна семплост.

Людмила Филипова вече гравитира към  писане на текстове, необходимо допълнение за ефектно, ярко и емоционално разтърсващо мултимедийно суперзрелище.

Напише ли още един роман в същата стилистика ми се струва, че ще е по – удачно той да излезе в електронен вариант, като текстът бъде обогатен с визуално пиршество, представено от шеметни трейлъри и приковаващи вниманието ни кратки серии.

А ако продължи да пише романи в книжно тяло авторката ще трябва да помисли за преодоляването на някои досадни стилистични слабости ( чувствително намалели при новия й редактор Пепа Георгиева!) като натрапчиво повтарящи се глаголи (впи, вторачи), правдивото представяне на ретардациите, които не могат да траят минути, а секунди, да не ползва неуместно цитати от филми като „Ледена епоха”3,  както и да поработи допълнително по изчистването на средата, в която пребивават нейните герои.

А може и направо да се обърне към съвременен български сюжет.

Обнадеждаваща стъпка в тази насока е великолепната й новела „Три шоколадови бисквити”(2011)...