В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА УСПЕХА - ХРИСТО ШОПОВ НА 50 ГОДИНИ

 

Христо Шопов защити своята амбиция. Редактирайки известната реклама можем да кажем уверено: “Преди в България, а сега и по света”. И този извод не звучи помпозно, нито е далеко от истината. Вглеждайки се внимателно в житейския и творческия му път, ще установим, че е логично точно той да е актьорът, утвърдил се дръзко и категорично и в родното, и в западното кино.

Затова обаче е нужен не само талант и късмет. Трябва и характер, силен дух, умение да се пласираш, да използват пълноценно всяка предоставена ти възможност, да изчакваш и в точния момент да бъдеш на подходящото място.

Истина е, че и други преди него нравиха опити да се лансират в чужбина. Резултатите обаче (Стефан Данаилов в "Червената мишена", 1992, Иван Иванов в "Арсен Люпен завинаги", 1993 и "Кървав спорт 4", 1998, или Боян Милушев в "Хищна птица", 1995) бяха повече от скромни.

Явно Христо Шопов е бил белязан от съдбата. Подобно на колегата си от бивша Югославия Раде Шербеджия.

Знам, че артистичните му способности са наследени. Той никога не е забравял, но и не е парадирал. че е син на големия Наум Шопов.

У нас тази фамилия отваря тежките порти на ВИТИЗ (НАТФИЗ), но съвсем не е гаранция за категоричен успех.

За утвърждаването в примамливия свят на киното се изискват и други качества, които не се усвояват на студентската скамейка.

Роден на 4 януари 1964 г. в София, Христо Шопов завършва класа на Елка Михайлова във ВИТИЗ през 1987 г.

Веднага започва работа в театър "София". Демонстрира запомнящи се изяви в "Скок в леглото" (1992) и “Играта на челик" (1994) като най-добрите страни на драматичния си талант разкрива в дует с баща си в камерната постановка "Контракт" (1992) и при аудиопредставянето на романа на Константин Кацаров „Мутра” през 2006 г.

Неговата цел обаче е кариерата в киното. Шопов е от тези звезди, които не обичат обвързване с конкретен театър и целят преимуществено работата пред камерата.

Още като студент Христо Шопов е забелязан първо от Веселина Геринска, която го взема за ролята на Пламен в „Дишай, човече!” през 1981 г., а след това и от реформатора на българския театър Иван Добчев, предложил му важната роля на нелегалния в своя кинодебют "За госпожата и нейната мъжка компания"(1984). Срещата с Добчев е знаменателна за съдбата на актьора. Оттук нататък ще му върви на контакти с големи режисьорски имена, които определят облика на артистичните му изяви.

Изключително важно и знаково е участието му в тийнейджърския хит на Иван Андонов "Вчера" (1987), в който с много хъс, непосредствена убедителност и мъжкарски чар изгради образа на бунтаря Иван.

"Вчера" се оказа не само най-гледаният филм на годината, но и манифестът на нашата младежка контестация, появил се близо 20 години след западния оригинал, с който ние посрещнахме българската перестройка.

Христо Шопов има щастието да участва в още три култови родни филми - "Маргарит и Маргарита", на Николай Волев, 1988, “Очите плачат различно”, на Александър Раковски, 1989 и "Индиански игри", 1990 на Иван Андонов. В първия чрез героя си Маргарит отрече категорично фалша на прогнилия реален социализъм.
Във втория Шопов влезе в кожата на объркания и уязвим шофьор Васил Колев, познал за пръв път клопките на любовта, а в третия създаде образа на Борис, попаднал в абсурдната среда на ритуали, заклинания и кървав инцест, с който българското кино смело каза "Да" на настъпващата демокрация.

Логично бе в периода на малокартинието, продължил близо десетилетие, Христо да се снима по-рядко и не винаги в качествени проекти. Все пак в този период той работи с Людмил Тодоров в "Любовното лято на един льохман" (1990), с Красимир Крумов в "Мълчанието" (1991), с Дочо Боджаков в "Кръговрат" (1993), снима се и в екстравагантно-осъвременения тв мюзикъл на Хачо Бояджиев "Братът на бай Ганьо Балкански" (1996), без да забравяме усилията му да стане звезда на родния екшън в тв поредица "Голямата ченгеджийница" (1992-1995), в която беше печеното ченге Сашо, борещо се хладнокръвно и смело с корупцията и престъпността у нас. За съжаление сериалът остана недовършен, но от него все пак в съзнанието си запазихме спомена за най-сполучливия филм от поредицата - "Трафик" (1995) на Ивайло Джамбазов.

В тези години Шопов пробва късмета си в рекламата (той беше лице на фалиралата ТSВаnк в един истински шедьовър на тв минимализма от 1995 г., след което отново участва, помагайки на Vivatel, 2007 и на „Райфайзен банк”, 2008), и регистрира първите си участия в чуждестранни продукции. Те бяха епизодични изяви в италиански („Берлин‘39”, 1993, реж. Серджо Солима, “Наследството на инспектор Катани”, 1995, реж. Луиджи Пирели) и българо-руски филми ("Дон Кихот се завръща", 1997, Анхел).

Последният не бе много успешен, ролята на Анхел беше малка и незначителна, но опитът от работата с големия Василий Ливанов в ресурсно добре осигурена творба (от самия Анатолий Карпов) си струваше.

След първите изяви в чуждоезикови филми най – после дойде и по-значимото предложение - "Сивата зона" (2001) на Тим Блейк Нилсен. Това вече бе стойностна американска драма (на "Ню имидж"), снимана у нас, и ако и тя да засягаше (наистина в нетрадиционно критичен план) еврейската трагедия по време на Холокоста, беше важна за кариерата на Христо Шопов. Не само заради по-обемното му екранно присъствие като Халивни, но и поради възможността да работи с асове като Мира Сорвино и Стив Бушеми.

Разбира се , филмът "Сивата зона" нямаше звездната слава на "Списъкът на Шиндлер" (1993) на Спилбърг, но се сдоби с официална премиера и разпространение в САЩ и до голяма степен се оказа съдбоносен за срещата с големия Мел Гибсън.

Снимането на "Сивата зона" съвпадна с оживлението в българското кинопроизводство, което обаче се оказа непродуктивно за Христо Шопов.

Той прие да участва в непрестижни комедии ("Коледата е възможна", 2001, реж. Християн Ночев, Красимир) и объркани екшън-мелодрами ("Най-важните неща, 2001 на Иван Андонов, където беше неузнаваем като карикатурния бодигард Гаврил), преди да получи главната роля на психиатъра Иван в амбициозната драматична дисекция на напрегнатия ни делник в "Следвай ме" (2004) на Дочо Боджаков.

През 2000-2004 г. осъществи задължителното чиракуване в евтините екшъни на "Ню имидж" ("Октопод", 2000, на Джон Ейрис, ”Пратеникът на кралицата”, 2000 и "Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес”, 2001,на Марк Ропър, "Питони 2", 2002, на Луис Макконъл , "Ловец на извънземни", 2003 на Рон Крос , „Морски пехотинци”, 2003, на Марк Ропър и „Удобна мишена”, 2004, на Дани Лернър), предназначени за непретенциозния видеопазар и дело на световно неизвестни занаятчии, докато дочака звездния си час.

Той настъпи през 2003 г. с поканата на Мел Гибсън да играе Пилат Понтийски в неговата версия на последните часове от живота на Спасителя "Страстите Христови".

Спомням си как в "Шоуто на Слави" на 31 октомври 2004 г.Христо разказа семпло н самоуверено за работата си с Мел Гибсън и с каква искрена завист шоумен №1 на републиката го разпитваше за перипетиите му по време на снимките.

Христо Шопов получи третата важна роля в драмата на Гибсън и в една по същество статична интерпретация на арамейски език успя с едри щрихи и сдържан психологизъм да очертае драмата на римския прокуратор, комуто историята отрежда не само жена му да стане последователка на християнството, но и самият той да вземе най-неблагодарното за две хилядолетия напред решение, пращайки Христос (Джим Кавийзъл) на Голгота и измивайки ръцете си след наложената му от тълпата и еврейските първосвещеници присъда.

Каквито и възражения да имаме към лентата и режисьорската концепция, е невъзможно да отречем потресаващото й емоционално въздействие, стабилната постановъчна работа и хомогенния актьорски ансамбъл, в който блести и Христо Шопов.

А че работата му е била оценена по достойнство личи и от факта, че през 2006 г.Джулио Басе го кани да играе отново Пилат в драмата си „Разследването”!

Вероятно Шопов не се самозалъгва, че оттук нататък ще получава само роли определени за Раул Бова, Харисън Форд или Том Круз, но е пределно ясно, че след демонстрираните от него възможности, го очаква плодотворна кариера на качествен поддържащ актьор.

Което пък не е никак малко. Доказателството е включването му в екипа на „Аз съм Дейвид”(2003) на Пол Файг (чрез който получи ролята на Пилат), където игра офицер от български концлагер и бе в листата на звездите, редом до Джоан Плаурайт – Софи, в сериала на Лионе Лампучи "Бягството на невинните" (2004),създавайки смразяващия образ на капитан Нийдер, изявата му като Мацаний в “Спартак” (2004) на Робърт Дорнхелм,партньорството му като Куин на Лоренцо Ламас в „Островът на грабливите птици”(2004),на Станли Айзъкс, дуетът му с Параскева Джукелова като Казман в “Сако и Венцети” (2005) на Фабрицио Коста, както и възловата му и много убедителна роля на злодея Исман в иначе спорния епос на братя Тавиани „Фермата на чучулигите”(2007).

И това не е всичко – Христо Шопов се снима при Джакомо Батиато в „Резолюция №819”(2008) и Андреа Порпорати в „Крилата”(2008) , в „Представление под команда”(2009)на Долф Лундгрен и „Фалшивата самоличност”(2010)на Денис Димстър партнира на популярните екшън звезди Долф Лундгрен и Вал Килмър, в „Барбароса” (2009) на Ренцо Мартинели получава възловата роля на архиепископа Райнхалд фон Дасел, във „Фаворитът - 3”(2010) на Айзък Флорентин е офицерът – злодей Кус, докато в „Лов на дребни хищници”(2010) на Цветодар Марков като Чакъра маркира завръщането си в българското кино.

В „Love.net”(2011) е великолепен като хирурга Филип Богатев, в „Операция „ Шменти капели”(2011) демонстрира удивителен комедиен талант като Любев, в римейка на „Генерал Дела Ровере”(2011) на Карло Карлей е отново убедителен в дежурната си изява на немския полковник Мюлер, в „Завръщане в страната на мечтите”(2012) на Марк Уиндън поема полята на Константин ,във „Варава”(2013) на Роджър Йънг е Кедър, за да ни завладее като Марков в амбициозния филм на Георги Балабанов по сценарий на Жан - Клод Кариер „Досето „Петров”(2013) , като психолога Алексиев в тв поредица „Къде е Маги?”(2012) на Петър Вълчанов и Зорница София , като Йордан Вълчев в другия популярен тв сериал „Дървото на живота”(2013) на Тодор Чапкънов.

С него той снима и хоръра „Убежището”(2013), поемайки ролята на отец Ричард, а в поредицата „Четвъртата власт”(2013) на Стоян Радев и Димитър Коцев – Шошо се превъплъщава в образа на шефа на Бюрото на национално следствие Павел Троянов.

Така след 30 години усилия Христо Шопов осъществи своята амбиция. В следващите десетилетия го очакват нови предизвикателства ( вкл.и в сферата на клиповете, където демонстрира блестящ нюх при снимането на видеото за песента „Пропаст” на рок - група „Ренегат” през 2008 г., за чийто фронтмен Константин Кацаров засне през 2013 г. ефектна миниреклама за романа му „Пепел” ) и още по-амбициозни и значими кинопроекти. По дългия път на личното осъществяване.

Наградите не закъсняват – на 15 май 2012 г. на филмовия фестивал на Югоизточна Европа получава заслужено наградата за най – добра мъжка роля за превъплъщението си като доктор Филип Богатев в Love.net.

А дали осъзнаваме, че той е наше национално богатство, рентабилна стока (в добрия смисъл на думата) и че заслужава да носи качествения щемпел "Славата на България" (по заглавието на един от важните му филми на режисьора Васил Барков от 2004 г.) е отделен въпрос. Който не касае самия актьор, а нас - неговите почитатели и критици, за които осмислянето на феномена Христо Шопов си остава ако не български комплекс, то задача с много неизвестни, чието успешно решаване е цел на обозримото бъдеще.