"ТУРИСТЪТ" НА БОГДАН РУСЕВ

 


Това е третият роман на Богдан Русев, който чета с интерес и удоволствие.

В него вече личи овладяното писателско майсторство, желанието на автора да създаде конвертируем опус с универсално звучене.

Туристът на Русев не прилича на туриста но неволя на Ан Тайлър, с който се запознахме през 1989 г .

Той е анонимен, виртуален, енигматичен.

Без име и облик.

Но същевременно е суперпрофи в занаята си.

Пише нон стоп ревюта за посещаваните от него скъпарски хотели и мизерни хосписи, търси оригинален подход за всяка своя рецензия, а същевременно за допълване на бюджета приема услуги за ликвидирането на заможни и състоятелни субекти, на които повече не им се живее.

Един съвременен Джак Кеворкян в ерата на глобалните информационни технологии, който искрено се забавлява при изпълнението на смъртоносните си мисии – досущ като в реалити шоу ( да си спомним само надлъгването с американската му поръчка до умъртвяването и на амстердамското пристанище), докато сам не става жертва на руската мафия в Холандия, от която се измъква с много усилия след умопомрачителна кървава схватка в Кайро.

„Туристът” звучи едновременно като лъскав туристически указател и бляскав тв сериал.

Но Русев не само използва на всеоръжие ресурсите на масовата култура.

Той я надмогва, иронизира и проблематизира.

Затова смятам романа му за типичен постмодерен продукт – с много жени, но без любов, дрога, алкохол, пътувания през четири континента, от град в град, от хотел към хотел – навсякъде приеман и винаги безприютен, докато в познатата балканска среда в Загреб за туриста като че ли се очертава перспективата да се влюби и да свие гнездо, заменена много бързо от амбицията да ликвидира омразния собственик на хотел, мамещ и унижаващ клиентите си, защото „все отнякъде трябваше да започне.”

„Туристът” е необичайна книга.

Не само заради липсата на пряка реч в нея или поради убийствено отвратителните тонове, в които се разкрива нашата съвременност през сардонично – ироничния поглед на главния герой, за когото и досега ме гложди съмнението, че в значителна степен носи чертите на самия писател.

Книгата се чете със смайваща лекота, без да е лековата, като през цялото време ни кара да фокусираме вниманието си основно върху съдбата на туриста – привидно невидим, без душа, осигурен и целунат от Съдбата и същевременно порядъчно аморален и убийствено самотен.

Романът впечатлява и с безупречно ефективния начин, по който е експонирана мечтаната част от обкържаващия ни свят – като стандартен , лъскав и максимално експлоатиран декор от холивудски блокбастър, в който бродят уморените сенки на преситените персонажи, които се чудят какви екстравагантни способи да измислят , за да разнообразят скучното си и разграфено по часове ежеднение - от дрогата, пътешествията и проститутките до самоубийството по поръчка.

Харесва ми и лекотата, разнообразието, с което рецензентът си върши работата.

Много въображение и креативна енергия трябва, за да си винаги свеж и интересен за своите работодатели и клиенти, а това важи и за всеки , занимаващ се с писане, медии и рекламни агенции.

В този аспект се чувства натрупания опит у Б.Русев.

А за да проличи, че авторът на романа е българин, родом от Търново, съвсем непринудено в тъканта на повествованието туристът минава на бърз ход през София , старата ни столица и Варна.

Прочитайки тези страници, установяваме, че те са пресъздадени привидно безпристрастно, с хладна и цинична отчужденост, но със спотаена болка от мизерията и лъжата, в която живеем.

„Туристът” е силен и стойностен роман.

Подобно на рецензиите за хотелите и той вече работи с името си за привличането на читатели и фенове.

И си мисля, че няма да е далеч денят, в който ще осъзнаем напълно класата и качествата на прозаика Богдан Русев.

 

„Туристът”, Богдан Русев, роман, 2010, изд.”Обсидиан”, худ.оформление Десислав Аспарухов