СЪБИРАЧЪТ НА ДНЕВНИЦИ

 

„Събирачът на дневници”е логично идейно – тематично продължение на нашумялата вече сага „Ти вярваш” от 2012 , документално – есеистично изследване , в което Леа Коен демонстрира завиден изследователски плам.

Нея отдавна я вълнува темата за жертвите на тоталитаризма, като в търсенията си очертава интересна парабола между времето на фашизма, комунизма и последните дни от управлението на Бойко Борисов.

При фашизма жертви на Холокоста са евреите, като Коен не се уморява да укорява българското обшество, че не е успяло да спаси 12000 евреи от Беломорието и Македония, през комунизма са интелигентите от музикалните среди, които най–добре познава, а по време на псевдодемокрацията – това са отново най–уязвимите - като танцьорката Лидия Попова, станала жертва на малтретиране от бившия си любовник и бандит Улански.

Авторката неизбежно засяга и проблема за съдбата на неординерния и талантлив евреин в България.

Тя имплицитно прокарва тезата, че на битово ниво нашенецът е ако не антисемит, то с предразсъдъци към евреите и като нагледно доказателство лансира образа на издателя Нестор Калев – обаятелен, начетен, смел и решителен, но при общуването си с граждани на Израел оказал се неадекватен и непознаващ тяхната история и култура.

Приятелката му Лидия пък тръгва да се самообразова, четейки протоколите на Сионските мъдреци, преразказани с бичуващ патос от фамозния Никола Николов..

Романът сплита в сложна брънка съдби, премеждия и престъпления от миналото и настоящето, изследвайки в дълбочина отрязък от повече от 70 години.

Жертвите са винаги уязвимите и талантливи представители на интелигенцията – кабаретната звезда Естел Бергер по времето на Холокоста, балерината Нели Калева, принудена да проституира с член на Политбюро, който на всичкото отгоре умира върху нея, колежката й Силва Балканска , доносничeща като ченге, докато Лидия изпитва прелестите на мутренската демокрация.

Тя бързо ще отбележи качествен скок и от празноглава кукла за секс услуги, ще се превърне в успешен творец, комуто ще се падне честта да опише сагата на Събирача на дневниците.

А той се казва бай Моис Яков и е гардеробер в оперетата.

Едва след запознанството му с Нестор на фона на гротесково поднесените фрагменти от „Царицата на чардаша” в неговия причудлив пансион, действието добива центростремителна скорост, достигайки до развръзката, която бихме определили като прелюдия към драматичния хепи енд.

Чувствата на Лидия и Нестор спасяват Боряна и Нели Калева, но са безсилни пред саморазрушителното желание към пожар и смърт при бай Моис, чрез които той се прощава със света, в който е допуснал съдбовни грешки и слабости.

В неговия нелек стогодишен живот блести с елмазен блясък голямата му любов Естер Бергер, която той така и не успява да опази от превратностите на времето.

А то винаги поставя прегради и изпитания, карайки ни да преследваме своите мечти и желания настървено и с чисти помисли – така, както постъпва в миналото железничарят от Кочериново Стоян Михайлов спрямо Естер и в настоящето Нестор Калев към Лидия Попова.

Написан вещо и вдъхновено, романът експонира увлекателна интрига, добре конструиран сюжет, мотивирано обрисувани и запомнящи се образи (вкл.на следователя Кубрат Генов).

Леа Коен владее възхитителното качество да увлича и развлича, да поднася наратив, който се поглъща привидно леко и безпроблемно в стил Сименон, но натоварен с важни идейно – смислови обобщения, до които всеки сам непосредствено стига.

„Събирачът на дневници” забавлява и предразполага към размисъл – основно по посока на избора на цел в живота, която всеки от нас по своуму отстоява, като по този начин неизбежно се превръща в читателски фаворит.

Бъдещето ще покаже в каква посока ще продължи творческото развитие на Леа Коен, но аз отсега й пожелавам успех в творческите й начинания.