СТЕФАН СТАМБОЛОВ – АНГЕЛ ИЛИ ДЕМОН

 

За 115 годишнината от злодейското убийство на Стефан Стамболов – вероятно най – талантливият и успешен български държавник , Александър Томов написва и издава с финансовата подкрепа на програма „Култура” към Столична община своя летопис за Стамболов „Ангел или демон”. Стефан Стамболов

През тази година четох още един подобен амбициозен, но крайно нескопосно написан роман от Стойо Тетевнски ( „Стамболов”) и затова бях много предпазлив , докато поглъщах книгата на Томов.

Знаех, че няма да ме разочарова като напъна на Тетевенски, но се терзаех вътрешно ще съумее ли да се съизмери с образците в жанра – „Строителите на съвременна България”(1911) на Симеон Радев, „Стефан Стамболов и новейшата ни история” на Димитър Маринов (1909) и дори „Стефан Стамболов”(1993) на Константин Терзиев.

В интерес на истината като опитен прозаик и драматург Томов се е справил с чест с поставената си отговорна задача, създавайки правдиво, страстно написано, достоверно и пределно драматично повествование, което се чете на един дъх.

Всъщност аз възприемам „Ангел или демон” като кинороман, той си е готов сценарий за игрален филм, който вероятно Александър Томов е готвел за филмиране и след като е разбрал, че няма да събере нужните средства, за втори път след „Ала булгаро”(2009) решава да го префасонира в роман и да го пусне на пазара, знаейки добре, че поради темата, героя си и повода , ще се изкупи като топъл хляб.
„Ангел или демон” е добре конструиран , стегнат и динамично експониран роман.

Подчертавам дебело – роман.

От него не бива да очакваме пълна и обхватна историческа достоверност.

Писателят познава в детайли епохата и най- важните и меродавни източници за нея, но не се стреми робски и буквално да се ползва от тях.

Напротив - търси творческият подход и чрез метода на монтажа свързва вероятни или неслучили се събития, които обаче имат своята логика и смисъл в творбата му ( не ми е известна среща между Любен Каравелов и Стамболов и то , когато според хронологията на повествованието Каравелов трябва да е вече покойник през 1879 г., не допускам, че Стамболов е ходил в Черната джамия да пита Петко Каравелов дали е бил малтретиран през февруари 1887 г.или да е псувал премиерът Радославов месеци преди той и Данаил Николев да направят опит за преврат срещу Регентството и да бъдат изхвърлени от властта на 28 юни 1887 г.), като има и примери за объркване на дати и то защото в повечето случаи Томов ползва старият стил, но при фиксирането на Руско – турската освободителна война кой знае защо залага на новия и се оказва, че тя избухва – а по – точно е обявена - не на 12, а на 24 април 1877 г.

Това са обаче дребни гафове, недогледани от редакторите Милена Гърдева и Илиана Павлова и от научния консултант Катя Митова – Ганева.

Важното е, че в основното, същественото – отразяването на епохата и на сложния и противоречив образ на великия Стефан Стамболов Томов се е придържал към историческата правда , а при нужда прибягва и до точно и коректно цитиране на важните източници ( речта на Стамболов пред парламента на 18 декември 1888 г. , писмото му до Рихард фон Мах от 16 март 1895 г.), с което романът му добива правдив оттенък, попивайки и от аромата на епохата.

Освен категоричният успех при разкриване облика на Стамболов като стихиен, ярък и интуитивен политик и патриот, Томов отделя подобаващо внимание при експониране и на още няколко възлови фигури в епоса си – убедително и с няколко замаха на четката екстраполира пред нас както най- близкото обкръжение на държавника в лицето на Сава Муткуров, Георги Живков, Димитър Петков и съпругата Поликсения , така и на противниците Радославов, Стоилов, Начевич.

С едри щрихи, но запомнящо се присъства и княз Фердинанд, докато портретът на Петко Каравелов остава недовършен и блед.

Такъв се запазва в паметта ми и светлият образ на княз Александър Батенберг.

Александър Томов държи на стегнато, ясно и атрактивно изложение.

Той не изменя на природата си и покрай драматичното зрелище, което описва с охота , не пропуска да прокара и своите тревожни размисли за характера и природата на българина, които , освен че са актуални, са и достатъчно тревожни.

С книгата си „Ангел или демон” той се опитва да подложи на съда на нашата съвест постигнатото от Стефан Стамболов.

Томов не е негов адвокат, въпреки че изпитва пиетет към управника.

Целта му е друга – да осъзнаем какъв държавник сме имали и как с лека ръка сме се лишили от него в името на чужди интереси, от които и днес сме зависими, без да имаме в редовете си водител от мащаба и обаянието на Стефан Стамболов.

Така писателят неусетно и ефективно ни унизява и възвисява, карайки ни неусетно не само да се вгледаме в нашето минало, но и в горестното ни настояще, в което държавата ни отново търси пътя към Европа и самостоятелното си съществуване, но без лидери от калибъра на Стамболов.

...Аз останах удовлетворен от четенето на „Ангел или демон”.

Наистина Томов е можел да обхване по – подробно живота и делото на великия ни държавен ръководител, но романът си е негов, както и замисълът, и творческият му подход.

Важното е, че почтено и убедително възкресява паметта на светлия покойник, посочвайки ни го като пример и ориентир за подражание.

От нас зависи да оценим жеста му и да действаме според силите и съвестта си.

 

Александър Томов, „Ангел или демон”, 2010, роман, изд.„Фабер”, ред.Милена Гърдева и Илиана Павлова