СРС-ТА, ПАЧКИ ЕВРО, ПОРЪЧКОВИ УБИИСТВА И БЕЗНАДЕЖДНОСТ

 


Това са опорните точки в романа на Александър Томов „Килър” (2010).

Следящите творческото му развитие ще отбележат, че през последните години в своите бестселъри Томов рови упорито в задния двор на обществото ни, което в неговите очи е загубило цивилизационния си облик, попаднало в плен на мутри, престъпни политици и корупционни схеми.

В”Килър” основното внимание на белетриста е съсредоточено около съдбата на един суперпрофесионален наемен убиец, наречен Перфектния, който трябва да ликвидира по заръка на Пепелянката небезизвестния измамник Тихия , да си получи стоте хиляди евро честно заработени от безупречно изпълнената мокра поръчка, които мигновено да заминат за офшорката в Кипър и да си живее живота, както той го разбира.

Този път обаче сценарият не проработва.

Тихият е наистина ликвидиран, но Перфектния загубва 50 000 евро, а в добавка е обвинен, че е убил майка си и е обявен за държавно издирване...

Съзнателно наблягам на едрото щрихиране на сюжета, за да стане ясно, че и в „Килър” суровата ни действителност блести с първичната си грозота и нечистоплътност.

Сюжетът е атрактивен, завладяващ и държи в напрежение до последната страница.

Героите са експонирани с груби мазки, диалогът е повече от минимизиран и обилно изпълнен с диалектизми и цинизми, но за сметка на това над всички господства смразяващо ефективно въздестващият образ на Перфектния.

Докато четях романа вниманието ми бе обсебено от този самотен, нещастен и страшно мнителен млад мъж, изключителен специалист в мръсния си занаят, напомнящ младия Ален Делон от класиката на Жан – Пиер Мелвил „Самураят”(1967).

Хареса ми и реалистичният поглед на писателя – за разлика например от „Възмездието”(2008), тук няма хепи енд, Перфектния не успява да убие сина на Боби Пейчев – Иванянеца Мирослав, надупчен е от охраната му и наистина умира като герой на нашето време.

Съзнавам, че това определение звучи нелепо, но Изидор Сарафов – Перфектния е наистина силен и убедителен персонаж, който, действайки като съвременен Робин Худ, печели нашите симпатии, давайки ни възможност да погледнем отстрани и отвисоко на жалкото си битие и да осъзнаем простия факт, че така повече в тази държава не може да се живее.

Че тя наистина е червива ябълка и проядена от корупция сграда, която всеки момент ще се събори.

За да може на нейно място с много усилия, а ако е необходимо и с полицейски мерки и сурови закони, да се изгради друга, обичана и привлекателна България, за която мечтае и се бори през последните години със своите романи белетристът Алексдандър Томов.

 

Александър Томов, „Килър”, роман, 2010, изд.”Millenium”