"СБОГОМ БРЮКСЕЛ"

 

 

Леа Коен продължава да ни изненадва.

След носталгичната драма „Преследвачът на звуци”(2008) и елегичната новела „Пианото на блок № 31”(2009), с които сякаш се сбогува с призраците на комунизма, ни представя криминално – приключенски роман с предизвикателното заглавие „Сбогом, Брюксел”.

Естествено не става дума за развод с ЕС, а за лично преживени от авторката събития с почти двадесетгодишна давност.

Романът е разделен на четири хармонично експонирани части, в които психологическата драма умело се балансира и уравновесява от сензационно – драматичния разказ.

...През 1992 г. белгийската столица е разтърсена от шпионска афера, по която местните спецлужби разработват операция „Гласност” и убийство на нотариус, като и в двата случая е налице българска следа.

По тази причина шефът на службата за сигурност Шербах и младия български посланик Владимир Дворянски са принудени като съдружници по неволя да работят заедно.

Оказва се, че двете престъпления се пресичат в прословутия нощен клуб „Магнолия”, управляван от злодея Базил ( всъщност Васил Христов) и че в основата им стои трафикът на жива плът от Източна Европа, необходима за западноевропейските властници.

Така Коен умело и ненатрапчиво разбива поредица от митове, свързани с мечтания западен рай и фалшивите клишета на Изтока, доказвайки на дело, че всъщност Източна Европа не е готова за сблъсък с потайностите на западната й част, в която също има лицемерие, корупция и криворазбрана политическа коректност.

Авторката проследява нерадостната съдба на четирима български младежи – Жана, Олга, Марин и Михаил, избягали от България при падането на тоталитаризма и потърсили препитание в мечтания Брюксел, превърнал се за тях извор на страдания и горчиви разочарования.

„Сбогом, Брюксел” е роман колкото за непознаването на другия, толкова и за предоляването на клиширано – рекламната представа на заобикалящата ни реалност.

Така както София крие своите изненади, свързани с насилие и гешефти, и Брюксел се оказва всъщност клопка за младите и стълб, в който се разбиват бързо техните илюзии за просперитет и щастливо битие.

И тъй като тяхната драма влияе на статуквото и на отношенията на Белгия с България и другите новоосвободени страни от бившия Източен блок се налага местният началник по сигурността да си сътрудничи с нашия посланик, заобиколен от корумпирани консули като Клисуров и бивши ченгета като Чавдар.

Признавам, че в романа най – ми хареса първата част, пресъздаваща с много топлота и нега животът на обикновения българин в самия край на реалния социализъм, както и атмосферата в българското посолство, която в никакъв случай не е толкова лежерна и забавна като в „Мисия Лондон” на Алек Попов, а е по–скоро напрегната и натоварена със скрит драматизъм, свързан с действията на хората от миналото, срещу които посланикът Дворянски разчита основно на своята новооткрита любов Валентина.

Коен се стреми да пласира едновременно и увлекателна динамична интрига, и силни и въздействени образи.

На нея й се отдава да бъде еднакво добра при разкриване на родните персонажи, като безспорният й триумф е посланикът Дворянски, олицетворение на новото демократично и европейско начало в българската дипломация, до когото поставям преданата му Валентина, както и при проникновено пресъздаване същността на западноевропейския характер, като основните й постижения свързвам с Фани Шербах, съпругът й Филип и тайната му любов Матилда.

Най – колоритен е безспорно Филип Шербах, суперпрофито на сигурността, действащ винаги обмислено, след обстоятелствен анализ на всички известни му факти, зад чиято осанка хитро прозира сянката на великия му предшественик Еркюл Поаро.

Книгата на Леа Коен е написана увлекателно и интелигентно, атрактивният сюжет държи в постоянно напрежение, образите и конфликтите са правдиви и житейски достоверни и убедителни, а в добавка стигаме и до неочаквания хепи енд.

Още когато четох романа й „Кандидат – президента”(2007) останах изненадан от непобедимата ведрост, с която тя разрешава вълнуващите я проблеми.

Сега оптимистичната развръзка е отново налице и си давам сметка, че това е обикнат авторски прийом, който се надявам да не се превърне в натрапчиво клише.

Коен вярва в бъдещето на своята родина и на нейните най – добри представители.

Тя не унива, не се поддава на песимистични терзания.

Така демонстрира извисен и целенасочен дух, характерен за истински европеец и гражданин на света, който, съвсем естествено, впечатлява и импонира чуждестранния читател...