САМОТНИ СЪРЦА

(повест)

VIII. Предложението

 

 

Виктория беше огорчена и ядосана. Бързо стигна до тотопункта, пускайки същите числа, които бе играла с Даниел.

После отиде до пощата, написа на един лист „Проверявай си ги сам!”, сложи всички фишове в един плик, и го изпрати с обратна разписка на доцента.

„Понякога наистина е нетърпим!” – помисли си тя. – „Каквито и проблеми да има, не трябва ли да е толкова груб!”

А и тази холивудска боза, в която и предлагаха да играе...

Дали да приеме?

Тя не вярваше на приказката, че няма лоша реклама и не се стремеше към популярността на всяка цена.

Беше си спечелила слава, защото бе много дисциплинирана и трудолюбива, което допадаше на режисьорите в добавка с нейната емоционалност и затова често я предпочитаха за продукциите си.

За да възстанови вътрешния си баланс, сега се нуждаеше от една здрава тренировка.

Започна с аеробика, след това малко екзерсис и завърши с тай - чи.

Много харесваше китайската гимнастика, този бавен балет, който, изпълнен на бързи обороти, ставаше смъртоносен.

Накрая винаги завършваше с поза лотос – да уравновеси пулса и дишането и успокои напрежението в мускулите.

Съществото и отново беше в хармония. „Със себе си, с Бог и със света!” – Луиз Хей би се гордяла с нея, както и дядо и. Той беше актьор, много добър при това, но с прогресираща слепота.

До последния си час не слезе от сцената и все повтаряше, че тялото е инструментът на актьора и винаги трябва да е в отлична форма.

Нещо, което почти никой не спазваше у нас.

Силните струи на душа приятно масажираха пламналата и кожа, когато чу телефона.Уви се с една хавлия и отиде до апарата.

- Ало, Вики, ти ли си слънце? – бе Доротея, нейна колежка. - С нея една се поздравяваха и Виктория се учуди на мазния и тон.

- Виж съкровище, какво реши за онази роличка там...

- Твоя е, ако искаш!

- Наистина ли? Ама виж сега, дошъл е един нов продуцент, никой не знае какво ще снима, но е видял твои снимки и иска да дойдеш в Киноцентъра да те пробва пред камера...

- Нещо не съм в настроение днес... А сигурно и утре ще съм такава...

- Ама какво говориш, миличка?! Това е продуцент! От Холивуд! Не можеш да откажеш!

- Аз пък съм Виктория Добрева от България! И не съм на кеф! – тресна телефона. – Майната ти!

Дишай дълбоко! Така, всичко е наред! Тя пусна сешоара.

Този път бе GSM – а.

- Ало, Вики! – беше младият режисьор Николай, с когото работеха добре. - Извинявай, че те безпокоя. Сигурно си имаш работа...

- Кажи, няма проблем...

- Виж, работата е там, че... Ще може ли да пратим една кола за Киноцентъра... – Вики изключи апарата.

Подсвирквайки си, започна да се облича.

Навлече бельо, тениска и дънки и се зае с маникюра и педикюра си.

След като нанесе лака, изпъна крака, ръце, и шавайки с пръсти, зачака да изсъхне.

Замисли се – каква ли роля би и харесала?

На първо място Пипи Дългото чорапче в зряла възраст! Жалко, че Астрид Линдгрен не беше между живите, сигурно щеше да напише нещо такова!

След това – Жана Д`Арк! Е, гримьорите щяха да я подмладят...

Допадаше и Далила със своята противоречивост, както и Медея!

На вратата се позвъни.

Вики отиде да отвори. На входа, с видимо нещастен вид пристъпваше от крак на крак режисьорът Николай, а до него безизразно я гледаше едър и строен мъж на около шестдесет години, с прошарена коса и очила в златни рамки.

Тя свъси вежди и тъкмо мислеше да закрещи, когато Николай, като в скоропоговорка умолително изстреля:

- Моля те, недей. Не го прави! От теб зависи моя живот и шансът ми да работя с този човек. Само го изслушай! Не искам нищо друго – дай ни пет минути! ПЕТ! Ще съм ти задължен до гроб!

- Да не се отметнеш после! – измърмори Виктория.

- Няма, кълна се! – лицето му светна.

- Хайде, без клетви! – тя влезе вътре, като им обърна гръб.

- Мамо, кой е ? – надникна синът и от неговата стая.

- Колеги, след малко си тръгват...

- Аха... – като не откри нищо, достойно за вниманието му, младежът тръшна след себе си вратата.

- Синът ти е много сладък! – каза Николай.

- Стига лигавщините и давай по същество! – сряза го Вики.

Тя се настани в един фотьойл и покани гостите да седнат.

Непознатият господин извади от джоба си портативна камера, отвори я и без да каже нищо, започна да снима Вики.

Тя се наведе да пипне дали и е изсъхнал лака на ноктите на краката, след това погледна в камерата и се изплези. После демонстративно завъртя единия си профил, след това другия и смръщи нос.

Мъжът спокойно прибра камерата, погледна към Николай, който с нетърпение и обожание следеше всеки негов жест и кимна.

Режисьорът се ухили до уши и започна да говори весело, подскачайки на мястото си.

- Става дума за нова кинопродукция за Троянската война, но не толкова с визуални ефекти, колкото с детайлната разработка на образите – тяхната мотивация и емоции.

Кредото е, че във всяка война няма победители.

Господин Маркес е продуцентът. Той е със смесен произход и няма нищо общо с прочутия писател. Смята, че си много подходяща за ролята на Андромаха, не е главна, но е все пак от централните. Какво ще кажеш?

Николай я погледна видимо напрегнат, но усмихнат до уши, силно наклонен напред.

- Ами... – Вики оглеждаше маникюра си с протегната напред ръка. - „Този лак е много тъмен, ще трябва да го сменя.” – каза си тя. – Погледна към продуцента, който продължаваше безизразно да я съзерцава. Леко свъси вежди.

Николай престана да се усмихва и видимо пребледня.

- Моля те, моля те, моля те....

- А ти какъв ще го играеш? – обърна се тя към него.

- Асистент – режисьор...

- Ясно, значи момче за всичко!

- Това е Холивуд! Все отнякъде трябва да се тръгне...

- И там ще си останеш...

- Ще видим! - заканително каза той и Виктория за пръв път си помисли, че все пак може и да има някакъв характер.

- И къде ще се снима това чудо? – заинтересува се тя.

- Ааааа ... – Николай пак се притесни. – Сега избират терен, някои снимки ще са тук, другите – в Кипър, Малта, Мароко, Италия...

- Значи ще обикаляте половината свят?

- Амииии...

- Без мен!

- Вики, моля те, знаеш, че колежките ти биха убили за такова участие... Всъщност аз те предложих... Разчитах много на теб!...

- Значи на тебе трябва да благодаря за тази чест .... – Николай беше готов да се разплаче. – Е, добре! Ще си помисля... Само заради теб и защото този грозник носи фамилията на любимия ми писател.

- Вики, той учи български! – Асистентът щеше да припадне.

Тя се засмя, а след нея и господин Маркес за първи път се усмихна.

- Грозник! – тихо повтори той и също избухна в смях.

Виктория го последва, а Николай каза със сериозен тон:

- Господин Маркес е обявен за една от най–обаятелните личности на двадесети век!

- Нима? – Вики се изправи. – На тази обаятелна личност обаче - тя посочи себе си – вече и се спи и трябва да си ляга рано, за да е утре все така красива!

- Той казва, че явно ще станеш звезда, защото вече се държиш като такава! Твърди, че сякаш си израсла в Холивуд, имаш характер и темперамент и му харесва, че не се подмазваш като всички тук! Скъпа, ти успя, той те хареса! Предлага ти хонорар от... – Николай замърда беззвучно устни и замаха с ръце, за да и покаже цифрата.

- Хайде, стига – Виктория деликатно, но настоятелно ги избута през вратата. – Лека нощ!

- Какъв беше този панаир? – попита синът и.

- Канят ме да играя в Холивуд!

- Ааа, добре...

Виктория старателно разреса косата си и се мушна между чаршафите.

„Какво ли прави Даниел?” – помисли си тя и набра номерът. – Никой не отговори. – „Сигурно спи вече”.

Усмихна се и си го представи заспал. Мислено го целуна, пожела му „Лека нощ!” и затвори очи.