САМОТНИ СЪРЦА

(повест)

X. Предизвикателството

 

 

Напоследък доцент Божидаров бе станал домошар.

Избягваше кръчмите, шумните приятелски компании, срещите със студентките.

Харесваше му след лекции да се прибере в апартамента, да почисти, да приготви някакво ястие с продуктите, взети от близкия супермаркет, да сърфира из Интернет.

В момент на творчески подем се залови с отдавна отлагания си труд за творчеството на Йордан Йовков.
Работата потръгна, събраните материали и бележки му бяха от полза и той неусетно написа по – голямата част от своето изследване.

Намираше се в някакво особено равновесие на духа, позволяващо му дори да гледа вечер телевизия, която искрено презираше като плебейско зрелище.

Оказа се, че освен глупавите риалити формати имаше и интересни образователни програми.

Той с интерес проследи поредицата „Втората световна война в цвят” и изненадано установи колко малко знае за най–кръвопролитния конфликт в човешката история.

Но тази вечер нямаше нещо, което да го впечатли и затова реши да си ляга.

Преди това по навик отново си поигра с дистанционното.

В един момент погледът му се прикова към екрана.

В предаването „Горещо” гостуваше Виктория Добрева.

Ето ти изненада!

„Защо се е навила? Не знае ли, че това е жълто и дърварско шоу?” – бяха първите мисли, които нахлуха в главата му.

Заслушвайки се в разговора Божидаров осъзна, че Вики просто прави PR на филма, в който участваше и покрай него по принуда отговаряше на нелицеприятните въпроси на прочутата журналистка.

А те бяха не само глупави, но и отблъскващо конкретни.

- Кога за първи път прави секс?

- Бях на 16 години, с момчето, което обичах. Направихме го в техния апартамент, докато родителите му бяха на почивка във Варна...

- Какъв тип мъже харесваш?

- Той трябва да е амбициозен и интелигентен – продължаваше да откровеничи Виктория.

Божидаров слушаше напрегнато, чудейки се да се смее или да плаче.

„Това е шоу - бизнесът в България” – горчиво констатира той. – „Непременно трябва да се надникне под юргана на звездата!”, а след това кой знае защо си припомни прочутата песен от шедьовъра на Боб Фос „Ах, този джаз!” – „Няма друг такъв бизнес, като шоу - бизнесът...”

Водещата все пак се усети, че издребнява с нахалното си любопитство и насочи разговора към творческите ангажименти на Виктория.

Актрисата с охота разказа за работата по току – що приключилата суперпродукция „Андромаха”, показа фотоси, похвали се с добрата оценка за нейната работа, дадена от постановчика и дежурно си пожела и в бъдеще да се снима в американски филми.

- А в родни не ти ли се играе? – полюбопитства водещата .

- Ох, да знаеш само как ми се играе! – последва бързото признание на Вики. - Но нещо в българските сценарии куца, авторите им искат с един филм да решат всичките проблеми на обществото ни...

Все пак не се оплаквам – предстоят ми снимки в сериала „Стъклен дом”, а днес ми се обади известният театрален режисьор Марков, който подготвя своя кинодебют. Иска ме за главната роля. Ще снима екшън за последните години на социализма.

Сценарият наистина ме грабна, става дума за съдбата на един аутсайдер, който търси опора, за да продължи съществуването си след излизането от затвора.

Играя неговата любовница, която накрая го предава от алчност и заплаща с живота си за това.

- О, ще бъде много интересен филм – намеси се водещата.- Но да не издаваме повече подробности от проекта!

Виктория се съгласи и продължи да говори за ангажиментите си в театъра.

Въодушевено обясни, че репетира „Албена” на Йовков.

Телевизионната водеща отново я прекъсна:

- Понеже сме към края на нашия разговор сподели нещо, което не успях да те питам.

Някоя твоя болка, мечта, желание...

Виктория се замисли за миг.

- Мъчно ми е, че се разделиха пътищата ни с човека, с когото бях доскоро...

- Аууу, това е новина! – почти извика водещата. – Но защо, какво се случи, изневяра ли имаше?

- Нещата стоят малко по – сложно. Връзката ни започна много спонтанно, тя бе искрена и топла... Аз и досега го обичам, знам, че и на него не съм му безразлична...

- Добре тогава, какво ти пречи да се свържеш с него?

- Може би сме прекалено заети с работата си, вероятно се страхуваме от обвързване и неизбежните взаимни компромиси... - продължаваше Вики унесено.

- Вики, смяташ ли, че той още държи на тебе?

- Да - глухо отговори актрисата.

- Какво работи?

- Университетски преподавател е.

- Типична интелектуална драма. Неизмислена и неподправена. Но защо не направиш нещо – имаш му номера, обади му се още сега в ефир и му кажи, че го обичаш!

- Мисля, че той го знае...

- Но не си убедена!

Виктория деликатно замълча.

- Вики, сега е моментът, скъпа! Дай ми телефона му. Веднага!

- Но, аз...

- Не си изпускай шанса, мила. Сега е мигът!

Виктория с неохота се наведе и прошепна бавно десетте цифри.

Божидаров не вярваше на очите си.

След секунди джиесемът му звънна пронизително.

Това ли бе сигналът на съдбата?