САМОТНИ СЪРЦА

(повест)

XIII. Обречените милиони(1)

 

Доцент Божидаров излезе забързано от заведението като се отправи към най – близкия клон на банката, която ползваше.

Слава Богу, печалбата му беше вече приведена, документите оформени и той можа да изтегли солидна сума преди да затворят.

Първо нае апартамент в стилен и изискан хотел, а след това тръгна да се обзавежда с нови дрехи и скъпи парфюми, като старите просто изхвърли.

Най–хубавото остави за края. Отдавна мечтаеше за кутия ароматни хавански пури и сега с радост си ги купи. Прибави към тях и бутилка скъпо уиски и тържествено ги отнесе в хотелския си апартамент.

Разположи се удобно в красивия фотьойл, наля си от огнената течност в ниска кристална чаша и взе една пура “Мохика”.

Погледна я, помириса я, разтърка я между пръстите си до ухото, след което я запали и пое ароматния дим.

А той беше мек и упоителен и сякаш го отнасяше някъде далече под палмите на красивите заливи, с кристална вода и златен блясък, сред които танцуваше лек бриз и меко се спускаха кадифени нощи.

„А може и да отида до такова място!” – с наслада си помисли доцентът.

Всъщност всичкият лукс, който си осигури, беше най- вече, за да впечатли Таня.

Неговото сладко отмъщение!

Искаше да види лицето и, като разбере, че вече за него парите не са проблем.

А Вики? – стрелна се в ума му като спазъм болезненият въпрос.

За Вики ще мисли после!

В съзнанието му непрекъснато, с отчетлива яснота, изплуваха грижливо заровени спомени за Таня и бурната им връзка.

Тази жена бе като ураган, който връхлита и помита всичко край себе си.

Имаше предизвикателно тяло, с дълги бедра и високи, стегнати гърди, а черната и грива стигаше почти до кръста.

Зелените и котешки очи пронизваха, увенчани с черни мигли, а прав нос и пълни устни завършваха малко момчешката хубост на лицето и.

Освен това имаше огнен темперамент и нрав на дива котка, който доцентът се надяваше най – сетне да укроти.

Но това щеше да стане утре.

Освен всичко друго, той най - сетне се бе снабдил с бленувания лаптоп с безжичен интернет, на който си пусна Енио Мориконе и, уморен от толкава тичане и емоции, усмихнат заспа в колосаните хотелски чаршафи.

Събуди се на другия ден към единадесет и скочи. Имаше час до срещата с Таня.

Взе набързо душ и докато се бръснеше, се загледа в огледалото.

Прекрасната му брада – неговата гордост и емблема! Вики все се сърдеше, че заради нея цялото и лице се зачервява от целувките му, защото кожата и била нежна и чувствителна, а на Таня и харесваше, тъй като с нея имаше интересен вид, както леко го поднасяше.

Сега този облик му се видя страшно демоде. На фона на модерните магазини и заведения, в които беше влизал вчера, досегашният му живот сякаш бе останал нейде далеч в миналото, а бъдещето му - бе все още смътно и неопределено..

С решителен жест Даниел избръсна гладко цялото си лице, което почти бе забравил как изглежда без окосмяването си и което го наблюдаваше като почти непознато от огледалото.

После, за пръв път в живота си, среса косата си назад, като я закрепи с малко гел.

Облече скъпа модерна риза с отворена яка, баровски костюм и меки обувки и хукна към мястото на срещата.

В луксозното заведение го настаниха веднага, той седна удобно, отпивайки бавно от качественото питие и оглеждайки света около себе си, без да му пука, че Таня явно закъснява.

Най – после моделката се появи. С прилепнали къси, кожени панталони и високи до бедрата ботуши, златиста блуза и такова огромно самочувствие, че всички се обръщаха след нея да я следят и одумват.

Тя се спря в средата на заведението и се огледа.

Божидаров се надигна и й махна. Първо студено го изгледа, но после зяпна от изненада и се запъти чевръсто към масата му.

- Какво си направил със себе си? – огледа го тя недоумяващо.

- Ами нищо особено! – доволно отвърна доцентът.

- Да бе! - и с характерната си гаменска нахаканост добави – Вониш на баровец от километри!

- Така ли? Не съм забелязал! – усмихна се той. – А колкото до брадата – малка промяна не пречи!

- Ясно! – захили се тя. – Криза на средната възраст! И къде ти е моторът?

- Нямам такъв! – рязко каза Даниел, като се намръщи, но тайно си помисли, че може би красавицата е права и точно страхът го кара да иска от живота всичко и сега.

- Обаче така си сладък! – Таня знаеше, че Божидаров ненавижда да е „сладък”, но нарочно го дразнеше.
Той обаче не искаше да пренася безкрайните им караници от миналото в настоящето, затова се овладя и попита:

- Не си ли гладна?

- Личи си провинциализмът ти! – засече го отново с кисела физиономия. – Аз съм модел и не ям!

- Ама съвсем ли? – забавляваше се той.

- Съвсем!

- Ти, щом искаш, карай на фотосинтеза, но аз съм гладен!

- Ами хайде тогава, да се наядеш! – стана тя, а той плати сметката и излезе след нея.

Само след минута седяха на усамотена маса в стилно аранжирано заведение и Божидаров осъзна, че Таня го е довела в едно от най – скъпите места в столицата.

Той хладнокръвно разгледа менюто и си поръча точно това, което искаше – огромна пържола с гъби и много картофи и бутилка хубаво сухо бяло вино, като не обърна никакво внимание на сервитьора, препоръчващ му безуспешно актуални специалитети.

Таня все пак си хареса салата без олио и малка бутилка минерална вода.

„Как ли живее при такъв режим?” – помисли си доцентът и изведнъж осъзна, че за да бъде красив модел, жената до него полага огромни усилия.

Разговорът не вървеше. Даниел беше гладен и мълчаливо унищожаваше вкусното месо в чинията си, а Таня, облегната назад с кръстосани крака, разсеяно рееше поглед из заведението.

Тя почти не посегна към зеленчуците, а само отпи няколко глътки вода.

След като уреди и тази сметка, равна на половин средна заплата, доцентът покани моделката в хотела си – „Да пийнат по още едно!”

Щом влязоха в апартамента, жената застана в средата на красивия хол с ръце на кръста и смръщени вежди, след което се обърна към него:

- Добрее! Сега ще ми кажеш ли какво става?

- Ох, май съм уморен! – Божидаров се изтегна с дрехите на леглото, като доволно наблюдаваше объркания и вид и се правеше на разсеян.

- Недей го игра отнесен! – извика Таня. – Откъде имаш толкова много пари?

- Какви пари? – доцентът видимо се забавляваше с неловкото й изражение.

- Ами затова тук се плаща – тя разпери ръце – и то прекалено скъпо!

- Ей така си живея аз! – смело излъга той.

- Не ме будалкай! Вчера още носеше онова изтъркано сако отпреди сто години!

- Възможно е, не съм забелязал... – леко се намръщи той.

- И къде е то сега? – отвори тя вратите на гардероба, откъдето я гледаха три нови костюма.

- Изхвърлих го!

- Ето, видя ли! – на лицето и цъфна победоносна усмивка.

- Разкрит съм. – каза примирено доцентът.- Получих малко наследство от баба си.

- Колко малко? – втренчено го погледна тя.

- Няколко хиляди... – лицето и леко помръкна.

- Е, все е нещо! – примирено каза Таня, спря да крачи нервно и се изтегна на леглото до него. – Помниш ли колко ни беше хубаво ? – измърка гальовно тя и прокара дългите си пръсти по гърдите му.

Доцентът доволно притвори очи.

- Затовя ли избяга? – не устоя да я подразни той.

Тя леко заби нокти в ризата му.

- Не от теб, а от града, от провинцията! От онзи евтин живот!...

- А как е скъпият? По–добър ли е?

- Ами за мен е доста интересен! – леко захапа долната му устна.

Божидаров започна да се чувства като тенджера под налягане, но не помръдна.

Тогава жената го възседна и започна бързо да разсъблича бельото му.

Той отново притвори очи, блажено се усмихна и се отпусна в ръцете и.

А те знаеха какво да правят.

Виктория се раздели с доцента на входа на Спортния тотализатор. Целунаха се, тя му пожела успех, да внимава с парите и хукна.

Трябваше да свърши маса неотложни задачи в столицата, преди да се върне на снимачната площадка. Два дни търча неуморно и накрая седна доволна в едно кафене да отдъхне пред чаша горещ шоколад.

За своя неприятна изненада чу отляво добре познат смях и както предполагаше това се оказа Доротея – досадната и колежка.

По – лошото бе, че тя също я видя и с едно непринудено „Здравей, Вики!” цъфна на нейната маса.

- Боже, колко е малък светът! – залигави се досадницата.- Ето, тази сутрин видях твоят приятел да влиза в хотела отсреща и си казах, че няма начин да не те срещна и теб!

- Ами да, излязох да се поразтъпча малко. – реагира веднага Виктория.

- Как вървят снимките?

- Ами вървят! – иронизира я Вики, взе си чантата и стана.

- Ясно, май те чакат! – засмя се Доротея.

- Май да!

- Чао, скъпа!

- Чао! – забързано излезе Вики и влетя право във фоайето на отсрещния хотел.

- Извинете, бихте ли ми казали коя е стаята на Даниел Божидаров? – попита тя момичето на рецепцията.

- Очаква ли ви? – изгледа я то незаинтересовано.

- Разбира се! – обидено изстреля актрисата и вирна брадичка.

- Апартамент № 204 – побърза да съобщи момичето и зачатка уверено на компютъра пред себе си.

„Апартамент! А обеща да не се изхвърля!” – помисли си актрисата учудено, докато изкачваше стълбите към втория етаж.

Почука на вратата.Отвътре се чуваше тиха музика. „Стинг? Хм!”

- Кой е ? – гласът на доцента беше сънен.

- Рум сървис! – излъга Вики с чужд глас.

- Момент! – след малко се появи рошав и гол на вратата, само с хавлия, увита около кръста и като я видя, се втрещи. Почти веднага след него излезе и го прегърна през кръста висока, чернокоса, полугола красавица.

- Здравейте! – каза момичето и се усмихна.

- Здрасти! – отвърна машинално Вики. – Нещо да кажеш? – запита тя Даниел.

- А ти? – предизвикателно я загледа той.

Виктория се обърна и едва не се блъсна във Владо, изникнал от земята и свидетел на целия цирк.

Тя се опита да хукне, но Владо здраво я хвана за ръка и се обърна към полуголия мъж до вратата:

- Дидо, стегни се, бе! Вики е чудесна жена! Защо си прецакваш късмета?

- Не ми давай акъл! – каза доцентът и тресна вратата, зад която се чу кикотът на моделката.

Вики стискаше устни, а по лицето й се стичаха сълзи.

Владо внимателно я прегърна през раменете и поведе по коридора до малката площадка на стълбището. Там тя се отпусна на един стол и се разрида.

- Край нямат тези негови авантюри! Защо му е нужно това и докога смята да я кара така? – хлипаше тя.

- Виж, Вики – каза Владо, не искам да те разстройвам, ама това е Таня! С Даниел бяха голяма любов, а тя е страшна харпия. Като се впие като кърлеж, отърване няма. Така че – отпиши то! Като го сдъвче и изплюе, ще има късмет да остане жив.

- А като знаеш, че е така, защо не се опита да го измъкнеш? Нали си му приятел?

- От Таня измъкване няма! Зная си я, така го омагьосва, че става като зомби!

- И нищо ли не може да се направи?

- Все някога ще му свършат парите и тогава и тя ще изчезне.

- Няма!

- Какво няма?

- Да свършат скоро!

- Защо?

- Ама ти не знаеш ли? Той сега е милионер, спечели от тотото!

- По дяволите! – лицето му стана мрачно. – Тогава нещата наистина са сериозни. Тя няма да го изпусне за нищо на света!

- Как може да е такъв?

- Може, и май повечето мъже сме такива!... Накъде си, да те откарам ли?

- Ти какво, сваляш ли ме? – изкриви усмивка актрисата.

- Хайде, стига глупости! Макар че вие жените в такова състояние сте най – лесни! И на мен днес ми вързаха тенекия след конференцията и затова бях тръгнал да си търся компания. Не ми отказвай! Няма да те напивам и да се възползвам от теб, обещавам! – двамата се разсмяха. – Ето, виждаш ли, до час и ще си забравила за какво си ревала!

- Едва ли! Но май съм гладна! – отстъпи Вики.

Двамата излязоха от хотела и се отправиха към „едно чудно местенце с оркестър и добра кухня”, както обещаваше Владо.

Кухнята наистина беше добра, а оркестърът се стараеше да пресъздаде атмосферата от 60 – те години на миналия век.

Заведението бе тихо и уютно, но Виктория така и не се отпусна.

Владо полагаше всички усилия да я забавлява, но тя само разсеяно се усмихваше.

Внезапно почувства, че се задушава и отчаяно има нужда от пространство и въздух.

Вики искаше да се разходи сама, но придружителят и не я оставяше на мира.

Вървейки безцелно, излязоха на площада пред храма „Свети Александър Невски”.

От години не бе влизала в църква, но сега търсеше спасение.

С решителни крачки прекрачи в светата обител, докато Владо се поколеба и остана навън да пуши.

Ето я търсената особена църковна тишина, която е извън времето, пространството и дребните житейски несгоди!

Божият дом се издигаше импозантно край нея с цялото великолепие на стенописите и съвършената си архитектура, създавайки нов свят на хармония и мир, недосегаем за онова, което оставаше извън прага.

Лъчите на залязващото слънце падаха косо през чудните стъклописи на прозорците, преплитаха се в нежни цветове и сякаш грабваха душата и, люлеейки я нежно, издигайки я високо и къпейки я в благодат.

Вики запали свещ и единствената и гореща молба бе да се върне мирът в нейната душа, а после, както винаги, добави здраве и успех за себе си и своите близки.

След това седна на един стол и се отпусна, без да мисли за нищо, оставяйки тишината и спокойствието, красотата и хармонията да попият в умореното и тяло и дух и да ги върнат на живота с нови сили.

Накрая стана с въздишка и отново излезе на влажния вечерен въздух.

Владо де появи веднага и тръгна до нея, весело бъбрейки, без да обръща внимание на мълчанието и.

Изпрати я чак до стаята и в хотела, която тя блъсна под носа му.

Той само се усмихна, повдигна рамене и потъна в най–близкия бар.

Доцент Божидаров си взе отпуск по болест и с Таня вихрено се впусна в светския живот на столицата. Последвалите няколко денонощия се сляха в безкраен празник от купони и сексигри.

Накрая Даниел имаше нужда от почивка, но за Таня това бе начин на живот.

Тя нацупено го заряза, продължавайки да се забавлява сама.

Моделката не се върна през нощта, което се оказа добре дошло за доцента, който най – сетне имаше възможност да се наспи и изтрезнее.

А заедно с жестокото главоболие, го нападна и тежко чувство за вина.

Какво стана с него? Какви ги върши? Защо профука толкова пари с тази вятърничава жена?!

Винаги го беше мамила и зарязвала, нима сега се бе променила?

Вярно, беше гореща и красива, но всеки момент можеше да отлети за поредната фотосесия на Бахамите, в Париж или Милано и докато се качваше в самолета да е забравила за него.

А ако останеше по–дълго с него, той нямаше да издържи нито на темпа и на харчене, нито на щурия и живот!

И освен секса и чашката, май нищо друго не ги свързваше!

Божидаров се почувства употребен – нещо, което дълбоко ненавиждаше.

Главата му забуча, всичко в него се разбунтува и той реши да строши капана, в койтосе беше набутал.

Ще излезе, сам ще си харчи парите и ще отреже Таня при първата възможност!

Вече на път към вратата, ръката му инстинктивно набра номера на Виктория.

Дълго звуча сигнал „свободно”, след което механичен глас съобщи – „Глобул ще предаде за вашето обаждане”.

Даниел не се стърпя – „Вики... аз... съжалявам. Много!”

Затвори почервенял. Какво можеше да и каже – че му е доскучало с нея и е потърсил нещо по–пикантно?

Не се и съмняваше, че за подобно откровение тя щеше да му издере очите.

И ето какво стана – като в сказанията – той срещна идеалната жена – красива, интелигентна, талантлива и страстна – и а загуби , заради суетата си!

Дали не го тресеше синдрома на четиридесетгодишните, застанал на прага на зрелостта?

А и тези пари – не го ли побъркаха?

Както и да е!

Длъжен е да оправи нещата!

„Къде ли е другата ми обувка?”

Даниел се наведе да погледне под леглото – ето я, но, за да я извади, се наложи да легне по корем на пода и да протегне ръка.

Заедно с меката кожа, измъкна още нещо – един от телефоните на Таня.

„Я, какво си имаме тук!”

Таня винаги триеше всичко от трите си апарата, Даниел все се чудеше за какво са и толкова , но явно е била много пияна, за да изпусне този.

Без никакви скрупули Божидаров обстойно разгледа цялата информация в него.

Някой и пишеше – „Докога ще се моткаш?” – а тя бе отговорила - „Липсваш ми!”

Доцентът усети горчив вкус, пусна в джоба си телефона и излезе.

Поразходи се малко, дишайки дълбоко, вечеря скромно в малка пицария и накрая все пак реши да влезе в една от нощните дискотеки, която тъкмо отваряше.

От входа се запъти към тоалетните и тъкмо щеше да излиза от луксозната кабина, когато чу наблизо познати звуци.

Само един човек можеше да ги издава - Таня!

Чуха се и мъжки стенания и скоро всичко приключи.

Божидаров не смееше да диша и само чуваше замръзнал шуртенето на водата в мивката.

- Как може досега да не си открила тъпите кодове на шибаните карти! – прозвуча дрезгавият мъжки глас.

- Виж, кво, Пират - каза Таня – иди ти да спиш с него и ако можеш ги вземи!

- Може пък да е интересно! – засмя се мъжът. – Като гледам на теб май ти харесва!

- Харесва... Стандартен секс, не е за мен! Ти знаеш какво обичам! – измърка тя. – Ако знаеш как ми е писнало всичко!

- Стегни се! Намери кодовете, вземай картите и изчезвай!

- Не го издържам вече – само глупости дрънка!

- Затваряй си устата и ги намери! – отсече мъжът.

- Ама Пират... – вратата изскърца. – Ти кво гледаш, бе! Не си ли виждал жена?

- Но тоалетната е мъжка! – измънка с променен глас Божидаров, примесен със смеха на Пирата.

- И кво? – грубо отсече моделката, след като вратата се тресна.

Божидаров стоеше онемял. Излезе внимателно, държа дълго ръцете си под топлата струя на чешмата и още по – дълго на сешоара, а накрая, оглеждайки се, се прибра в хотела.

Трябваше да седне и да изпие нещо. Главата му бе празна, но болезнено пулсираше.

„Какъв съм глупак! Уникален тъпак!” – си повтаряше ядно.

А се имаше за много интелигентен...

На ти сега криза на средната възраст!

На вратата се почука.

 

(към част 2)