РОМАН - УТОПИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ

статия на БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

 

 

 

Всеки, следящ актуалните процеси в политиката и културата у нас, трябва да прочете новия роман на Димитър Недков „Президентът“(2016).

Просто е наложително.

Аз също сметнах за важно и необходимо да се запозная с него.

Защото Димитър Недков не е случаен автор, нито графоман.

Следя развитието му от времето на „Заплахата Дан Браун“ и трилогията „Знакът на българина“, по която успя да заснеме като сценарист и режисьор едноименен сериал през 2014 г.

Лично аз четох романа му в дните, преди встъпване в длъжност на новия ни ръководител Румен Радев и съм изкушен да му задам един важен въпрос на 22 януари - „Господин президент, запознат ли сте с новия роман на Димитър Недков?“

Това не е евтино търсена популярност, нито стремеж да се правя на интересен.

„Президентът“ е текст – утопия, с който трябва внимателно да се запознае цялата ни политическа класа.

С доста от изводите в нея няма да се съгласим и сигурно ще оборим.

Но че това е творба – предизвикателство, е вън от всякакво съмнение.

Тя поставя пръст в раните и говори директно и мотивирано за най–важните проблеми у нас.

За липсата на доверие между управляващия елит и народа ни, за превръщането на страната ни в подмандатна територия на Брюксел и Вашингтон, за зависимостта ни от Русия и САЩ, за изгубеното национално достойнство, за липсващата доктрина, с която да защитаваме собствения си суверенитет…

Недков търси корена на злото и в президентската институция и в частност в лицето на доскоро управлявалия държавен глава, за който всеки ще се сети, че се казва Росен Плевнелиев.

Писателят не щади сарказма и критиките си към него, разкрива  грешките  и наивните му увлечения и директно го обвинява за срива на доверието в институцията, която трябва да олицетворява единството на нацията.

Димитър Недков експонира своята визия за управление и развитие на държавата и за такъв неин ръководител, който на първо място да се ръководи от изконните й национални интереси.

Тези негови претенции имат както утопичен, така и дискусионен характер.

Той не крие антиамериканските си чувства, любовта си към Русия, носталгията по реда и сигурността по времето на социализма.

Но не си и затваря очите пред безумията на отишлия си строй, в който ченгета, доносчици и службогонци просперираха с името на партията, мачкайки другояче мислещите.

В този аспект героят му Богдан Филипов, историк и археолог, издигнал се със свои сили в професията и политиката, е наистина ценен авторски пример за подражание.

Той е безпартиен, отличен професионалист, но и принципен човек, горещ патриот, милеещ за народа си, преживял и криещ в себе си покъртителна емоционална драма и страховита тайна, свързана с българските богомили в Каркасон.

Недков не може да изневери на натюрела си и за пореден път да не разсъждава за особената мисия на българите, за техния принос за духовното  реформиране  на Европа, за тайните и загадките в развитието на стария континент, които и досега  смущават, свързани със съдбата на Мария Магдалина, катарите, кръстоносците, борбите за световно господство и за владение душите и мечтите на хората.

Димитър Недков вкарва романа си в глобален контекст, но същевременно държи да не доскучава, разказва сладкодумно и увлекателно и гради интересни и запомнящи се персонажи.

Не винаги уцелва точната пропорция – при Мари дьо Бланшфор е убедителен и безапелационен, Богдан Филипов неусетно ни става симпатичен, носейки харизматичните черти и на ген. Радев, докато при Жорж фон Ешенбах и най–вече при морския вълк Барбата личи схематизъм и придържане към втръснали стандарти, характерни за второразрядните криминалета.

Сюжетът обаче е поднесен стегнато и занимателно, текстът се чете на един дъх, а и любовната история на Мари и Богдан  - съвременна проекция на връзката на Мария Магдалина с Христос?  -  е поднесена завладяващо и ефектно – особено с хепи енда  при срещата им в Лувъра…

Наясно съм, че с „Президентът“ Димитър Недков експонира  съкровени и същностни за него проблеми, които интерпретира преимуществено субективно, но и сугестивно и искрено се надявам мечтата му за стойностен президент  да се сбъдне…

Ще поживеем – ще видим.

Тестът започва с назначаването на поредния служебен кабинет, следват предсрочните парламентарни избори.

Нека проверката на качествата на новия ни държавен глава започне сега…