ПЪТУВАНЕТО НА ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА ДО КРАЯ НА СВЕТА

 

 

 

 

 

Новата книга на Людмила Филипова не е новела, роман или разказ.
Формално носи белезите на пътепис, но е и личен дневник, поглед към човешката натура и същност, размисъл по глобалните  проблеми, свързани с България и света, с опазването на природата и съхраняването на ония добродетели и качества, които ни правят човеци с мисия на тази земя.

Филипова е написала „Пътуване до Края на света“ колкото като част от един проект за популяризация на българската мисия в Антарктида, толкова и за да даде приноса си за опазването на ледения континент в неговия девствен, чист и все още непокварен вид, превръщащ то във феномен за нашата цивилизация.
Именно по тази причина тя гостува от 16 декември 2014 г. при българските полярни изследователи , а на 7 януари 2015 г. дарява след освещаване от патриарх Неофит икона, предназначена за антарктическия ни храм „Свети Иван Рилски“.

Откровенията й в новата книга се четат на един дъх, като дебело подчертавам, че това е наистина една дълбоко интимна и съкровена творба.

Тя се създава след преживени лични драми и разочарования, като бягство от светската суета и поквара, но и за разкриване след това на изконната ти същност,която добива истинския си облик сред ледената пустиня, приобщавайки се към света на ледниците, пингвините, морските лъвове…

Всъщност срещите  с гърбатия кит и леопардовия тюлен са най – вълнуващите и грабващите в повествованието на Филипова, от тях лъха неподправен първичен възторг от срещата с тези уникални представители на снежната фауна.

„Пътуване до Края на света“ е модерно и субективно поднесен  поглед към ледения континент, който обаче държи сметка за родната традиция в пътеписния жанр – от Алеко и Вазов, през Борис Шивачев и  Веселин Андреев до Блага Димитрова, надграждайки я по посока актуалните животрептящи проблеми, свързани с опазване на околната среда и екологичното равновесие на планетата ни, което пък автоматично превръща книгата в значим и важен литературен факт.

Писателката обича пищната зрелищност на повествованието и поради това не се изненадвам от обилния майсторски пласиран и прецизно заснет илюстративен материал, който подхранва , дообогатява и доосмисля текста, втъкан в него  като пъстър цветен килим, карайки ни да се чувстваме част от призваните щастливици, присъстващи на видеобеседа или  закрита прожекция тип „Нешънъл джеографик“, а защо не и като онези щастливи зрители, които обичат класиките на Джеймс Камерън  „Експедиция „Бисмарк“(2002) или „Призраци в бездната“(2003)…

„Пътуване до Края на света“ е и изповед , и обяснение в любов към родината, към постигнатото в Антарктида от хора като професорите Пимпирев и Димов, и  авторско желание  за поставяне под българския православен храм на времева капсула, която да събира идеи, предложения, открития и съвети, за да се запази за поколенията автентичния вид на Белия  континент.

В „Проект: Антарктида“ се е отлял  в завършена форма алтруизмът  и идеализмът на неговата създателка, на която пожелавам дръзновение, оптимизъм, преодоляване на отчаянието от трудностите и събиране на сили за следващ роман след 30 септември 2015 г., когато ще приключи събирането на посланията за опазването на Антарктида…

 

 

Борислав Гърдев

 

Людмила Филипова, „Пътуване до Края на света“, С., 2015, изд.“Егмонт“, дизайн на корицата Стоян Атанасов