ЖЕРТВАТА ОМБРЕ

 

 

 

Във филма на Захари Паунов поклонникът на великия Пол Нюмън в една от култовите му изяви от 1967 г. спасява с цената на живота си своя приятел Ангел.

И досущ както в легендарния уестърн на Мартин Рит, преди да умре произнася незабравимата фраза  - „Омбре, проби ми дупка в корема!“

…„Омбре“  е филм, правен с любов и вдъхновение.

Той ще остане първият и последен в биографията на Захари Паунов, ще бъде започван и спиран преди 16 години, първоначално с него ще се заеме Илиян Симеонов, с когото Емил Тонев реализира класиката „Граница“, 1993 .

После всичко ще замре от кризи и хиперинфлация.

Тонев ще преработи сценария в роман, който аз с увлечение  четох през 2000 година.

След три петилетки ще се осигури финансиране, ще го поеме друг постановчик, който ще загине малко след премиерата му и така готовият филм ще се появи пред  публиката, покрит с патината на времето и придобил ореола на поредната изстрадана родна кинотворба, за чието реализиране само трябва да сме доволни.

Защото се оказва, че у нас да се снима игрално кино е вече цяло геройство. За разпространението и резонанса му сред зрителите, доколкото ги има , не искам да говоря.

В моя случай залата бе сравнително пълна, но това не е критерий за внезапно възстановената любов на публиката към родното кинопроизводство – мощен дразнител се оказа рекламата, а и фактът, че входът бе свободен…

„Омбре“ е изстрадан, но майсторски направен филм.

Почивайки на първокласна литературна първооснова, с автор на сценария създателят на едноименния роман, под вдъхновената режисура на Захари Паунов, с прекрасната камера на Иван Вацов и стойностната музика на Петър Кадийски, той е успешен опит за нашенски балканско – планински ийстърн, разкриващ зад маската на една увлекателна и напрегната история, драмата на проваления ни живот.

Защото всъщност „Омбре“ е дисекция на нашата нерадостна действителност през погледа на група чешити – аутсайдери, живеещи в своеобразна комуна и прехранващи се далеко от клопките на консумативното общество с производство на дървени въглища.

В тази комуна лидерът е Йоан – Любомир Бъчваров, под чиято сурова, но справедлива десница поминува пъстрата компания на кришнаит, помак, македонец, сърбин, циганин и рускиня…

В подобна привидно  идилична среда попада беглец – наркодилър, с алегоричното име Ангел и въпреки неистовия си стремеж към интеграция, разрушава всичко, тъй като посяга на най – ценното за обществото – рускинята Надежда – Стефка Янорова, явяваща се едновременно майка и прислужница, грижеща се за своите деца, опора на Йоан, но и упорито криеща своето тъмно курвенско минало, което ще възкръсне в мига, в който се отдава на Ангел.

С това грехопадение Емил – Тоневата  Соня Мармеладова разрушава идилията, Ангел е намразен и е въпрос на време да бъде отстранен и изгонен.

Преди това обаче неговият шеф Калин Вельов ще пристигне да си търси  дължимите пари и ще предизвика рицарската намеса на невръстния Омбре – Иван Ранков, който ,жертвайки себе си, ще спаси любимия си приятел…

„Омбре“ е филм за немислимата  българска мечта, за невъзможността да живееш относително щастлив природосъобразен живот, бягайки от действителността и старателно  забравяйки срамната си младост.

Той грижливо попива грунд  от знаменити образци като „Славната компания“, 1936 на Жулиен Дювивие, „Това няма да го вземеш със себе си“, 1938 на Франк Капра и „Островът“, 2000 на Дани Бойл и наслоил носталгичната протяжност на балканския блус и смазващата драматичност на родните прочувствени балади, на които е майстор Емил Тонев, ненатрапчиво и уверено те води към разтърсващия и предизвикващ горестни размисли финал, след който осъзнаваш, че си гледал един от малкото хубави, добре направени и смислени родни филми, които заслужават далеч по – щастлива съдба …

„Омбре“ е творба с ясни послания и ярки актьорски превъплъщения.

Любомир Бъчваров като Йоан напомня славните си години от времето на „Следователят и гората“, 1975, Калин Вельов е изключително органичен като бандитски главатар, Валери Йорданов като Ангел прави поредната си запомняща се главна роля, докато Иван Ранков като Омбре и особено Стефка Янорова като Надежда са истинските открития на филма, доказващи нагледно, че за добър актьор, независимо дали е дебютант или носещ щампата на запомнило се в миналото тв излъчване, при стабилен драматургичен материал и уверена режисура винаги има поле за изява и за създаване на силни и пълнокръвни  образи.

„Омбре“ е талантлив и честно направен филм.

Създаден трудно, мъчително, но гледащ се на един дъх, независимо от своите   104 минути, доказващ нагледно, че и у нас,въпреки ужасно трудните условия, все още може да се създава стойностно и качествено кино.